Газовият пазар в региона на прага на конкуренцията

Международната агенция по енергетика прогнозира преди дни, че глобалното търсене на газ през 2020 г. се очаква да спадне два пъти. Според експертите на агенцията, само за периода на карантината потреблението на газ в Европа е намаляло с 11 %  и със 7 % на годишна база. В допълнение, заради топлата зима и газохранилищата на Европа останаха пълни. На този фон в нашия регион продължава изграждането на газова инфраструктура.

Настъпването на конкуренцията

В същото време конкуренцията на газовия пазар расте и напрежението в края на лятото ще започне да се засилва. Вече е завършено  изграждането на морския участък от Трансадриатическия газопровод (ТАР).

Първите доставки на азербайджански газ се очаква да започнат да постъпват по газопровода ТАР (част от проекта „Южен газов коридор“) през последното тримесечие на тази година. България винаги е подкрепяла развитието на Южния газов коридор като инфраструктура, имаща своето стратегическо значение за енергийната сигурност на Балканите и в Европа. Още повече, че страната ни е почти напълно зависима от руските доставки на природен газ. Както е известно около 25 % от  вноса на синьо гориво в ЕС е с източник Русия.

С влизането в експлоатация на цялата инфраструктура на Южния газов коридор се осигурява възможност за преки доставки на природен газ от Азия – Азербайджан, Туркменистан, през Турция за Европа. През европейския участък от  TANAP ще се извършва пренос на азербайджански природен газ към Трансадриатическия газопровод (TAP), включително и за България през интерконектора с Гърция. Междусистемната газова връзка Гърция-България трябва  да бъде въведена в търговска експлоатация също до края на 2020 г., в синергия с газопровода TAP.

Удвояване на количествата се очаква да има и по двата газопровода. За TANAP е планирано развитие на проекта чрез поетапно увеличение на капацитета съответно до 23 млрд.куб м годишно  до 2023 г., 31 млрд. - до 2026 г. и през последната фаза да достигне до 60 млрд. куб м.  За газопровода ТАР се планира удвояване на капацитета – от 10 млрд. куб м газ през 2020 г. до 20 млрд. куб м газ през 2030 г.

Паралелно с това в региона вече работи газопровода „Турски поток“ с капацитет от 31 млрд. куб м природен газ.  Газовата карта ще се развива и променя и в зависимост от бъдещето на Кипърските находища. TANAP няма да окаже съществено значение на процесите на проучване и добив на газ в морския шелф на Кипър, нито на планираното изграждане на газопровода EastMed с участието на Израел, Египет, Кипър и Гърция. Политическото напрежение се породи след опитите на Анкара да се „вклини“ в този проект или да го разбие, като започне собствени проучвания в шелфа на Кипър. Проектът за нов газопровод, осигуряващ доставки на газ от Близкия изток – Египет, Израел, и Кипър през Гърция към Европа e силно подкрепян от САЩ и ЕС и има своето бъдеще. Това, което може да го забави или дори да спре е икономическата целесъобразност – в Европа има вече изобилие от природен газ, конкуренцията е голяма, предлагането ще се засили още с директните доставки от Азербайджан, а това води до спад на цените и разколебава инвеститорите в подобни проекти, тъй като не осигурява атрактивна възвръщаемост на вложените инвестиции.

На този етап все пак трябва да се отчете, че пандемията от коронавируса промени газовите реалности и очакванията. Пазарът ще започне да се възстановява, но бавно, поради твърде променливата здравна обстановка, което се отразява на икономиката като цяло.

България от своя страна продължва изграждането на “Балкански поток”, а Европа настоява и за по-бърз старт на интерконекторната свързаност със Сърбия.

Отслабват ли позициите на „Газпром“

„Газпром“ преживява трудни времена. Причина – спад на търсенето на природен газ, но и на цените заради пандемията от коронавируса. От друга страна заплахата от санкции от САЩ заради газопровод „Северен поток 2“ още не е отминала. Непрекъснатите атаки, на които е подложена компанията от страна на Полша и Украйна също оказват своето влияние. От не по-малко значение е отстъпката, която компанията направи по отношение на дългосрочните договори.

Според данните от руската Федерална митническа служба, изнесени от руските медии, приходите на „Газпром“ от експорта на природен газ през първото тримесечие на 2020 г. са спаднали с 51,6 % в сравнение с аналогичния период на миналата година и са от порядък на 6,8 млрд. долара.

Обемът на експорт през януари-март тази година е спаднал с 24 % в сравнение със същия период на миналата година – до 46,6 млрд. куб м. През март приходите на компанията от експорта на газ са спаднали с около 13 % в сравнение с предишния месец и са 1,7 млрд. долара.

Германия, която е един от основните купувачи на руски природен газ през месец март 2020 г. е намалила вноса от „Газпром“ с 45 % в сравнение с миналата година – до 2,7 млрд. куб м. В Турция, която се смята з вторият най-важен пазар за компанията дела на руския газ през март тази година в сравнение с предишната 2019 г- е спаднал от 33 % на 9 %.

И това не е всичко. Спадът на търсенето е съпроводено и с понижение на цената. Така средната цена на природния газ на европейския спотов пазар през месец май се понижи до 50 долара за 1000 куб м. Цената на „Газпром“ е на границата на рентабилността – 109 долара за 1000 куб м. Освен това „Газпром“ очаква спад на цената на природния газ през тази година до 133 долара в сравнение с 2019 г. ,когато бе 211 долара.

Всичко това обаче някои анализатори разглеждат и като възможност за компанията да се адаптира към новите пазарни условия, което означава преструктуриране и нова по-гъвкава позиция. От петролната ценова война между Саудитска Арабия и Русия урокът е, че руската държава няма намерение да отстъпва пазарни дялове, ако не е убедена, че в бъдеще те ще са губещи или политически безинтересни.  

Новият рунд от политическата надпревара за газовите пазари предстои.  Засега е на втори план. Преди това трябва да бъдат отчетени и анализирани щетите от всяка една страна и за всеки един пазар, а това ще става поетапно.  Още повече, че картината за преразпределянето на LNG-пазара също трябва да се вземе предвид

Бъдещето

Вече е ясно – природният газ ще бъде само преходно гориво в периода до 2040 -2050 г., когато се залага моделът „нулеви емисии“. Експертите дори коментират, че само след около 4 до 5 години операторите на газовите мрежи ще са в процес на борба за оцеляване, в какъвто днес се намират въглищните централи. Може би е рано да се говори за битка природен газ – ВЕИ или природен газ – алтернативни горива, но пандемията с коронавируса и състоянието на пазара на природен газ през първите пет месеца на тази година вече започват да поставят въпроси и за поглед в бъдещето за по-дълъг период от време. Тезата, че на зелената сделка и ВЕИ трябва да се гледа и като на възможност за намаляване на политическата съставляваща на природния газ, на използването му като политическо оръжие има основание, но донякъде.

Природният газ, според повечето анализатори в енергийния сектор, ще остане важен енергиен източник за осигуряването на плавен преход към нискоемисионна икономика. Възобновяемите енергийни източници стават все по-ефективни, цената на енергията от вятър и слънце намалява, но този процес не е достатъчно бърз, за да си позволим да се лишим в близките 15 – 25 години от най-достъпното, сравнително евтино и екологично гориво природен газ. Развитието на газовата инфраструктура се разглежда от експертите и като възможност за пренос на водород. Експерти коментират, че България вече готви своя визия и за този етап на надграждане на газовата инфраструктура, като всичко ще става поетапно.