За Квотната КЕВР

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

Предстоящото и вече обявено в същината си решение на КЕВР за цената на парното за следващия отоплителен сезон предизвика емоции не само у потребителите, но и у политиците – само преди дни фактът, че тази цена ще се намали, беше опакован зле и представен в публичното пространство още по-зле (при това май не от страна на Комисията). По този повод и премиерът, и други политици, директно и доста емоционално заговориха за смяна на членовете й, като поставиха въпроса в контекста на изтеклите вече мандати на пет тях и свързаната с това предстояща рокада. 

От изказаното от страна на политиците излезе, че смяната в състава на КЕВР е едва ли не предстояща тези дни. Всъщност, парламентарната комисия по енергетика още през февруари т.г. прие проект на решение по темата[1], което съдържа именно правилата в това отношение, така че някаква формална база за подобна стъпка има.

Със сигурност ситуацията около лошо поясненото изменение на цената на парното ще катализира процеса по смяна на съответните членове на Комисията; при спазване на заложените регламенти обаче това съвсем няма да е толкова бързо. Ако не бъдат променени, обявените правила предвиждат процедури по: теглене на жребий, свързани с обновяването на КЕВР; номиниране на кандидати, което включва и  обявяване на кандидатурите и възможност за реакция по тях, както и проверка за принадлежност към комунистичеките служби; изслушване на кандидатите в Комисията по енергетика; подготовка на доклад и проекторешение от страна на Комисията по енергетика и внасянето му в Народното събрание и вземане на решения по избора. За някои от тези стъпки е указан и минимум брой дни между тях.

На този фон смяната на членове на КЕВР трудно може да стане преди средата на юли, макар че - убеден съм – тази смяна се очаква с нетърпение, включително и от някои от членовете на Комисията. А претупването на процедурите ще е във вреда на гражданите и с основание ще засили подозрителността им за наличие на поредното парламентарно шоу на задкулисни договорки, облечено и този път в прилична доза юридическа неадекватност.

Много по-опасно обаче е доутвърждаването на заложения в закона подход само депутати и парламентарни групи да могат да номинират кандидати, защото така КЕВР видимо се изгражда по-скоро на квотен, отколкото на експертен принцип. Ето защо, на фона на традиционните за парламента ни в подобни случаи пазарлъци при разпределение на постове от типа „ти на мене, аз на тебе; вие подкрепяте нашия, а ние – вашия кандидат“, не е трудно да се предвиди схемата на избора и този път въпреки клетвите за надпартийност и независимост на институцията.

Предвид изложеното е крайно време Народното събрание да наложи правила за номиниране на членове на КЕВР, съгласно които да се разшири кръгът на лицата, които могат да предлагат кандидати. Кой и доколко ще се възползва от това право е отделен въпрос, но такъв подход ще даде възможност поне малко да се тушира усещането, че по-важна е квотата, отколкото експертизата, а и безспорно ще засили легитимността на институцията от гледна точка на нейната независимост. Правото на окончателно решение за избора трябва да си остане на Парламента, но базата за този избор може да е много по-широка. А в случая и законоустановените изисквания към кандидатите, и предвидената обосновка на кандидатурата ще бъдат още една естествена цедка.

Липсата на такава възможност за номинации, напр. от името на представители на бизнеса, на неправителствения сектор и на други институции извън Парламента, оставя реалното усещане за скрити договорки между парламентарно представените партии. Безпроблемното гласуване преди пет години на окончателния състав на КЕВР на практика без концепции, почти без дебати и т.н., си беше явно откровение в това отношение. Доколкото си спомням, още преди гласуването в зала един депутат показа конкретния списък на лицата, които ще бъдат избрани; а и аз представих на две медии името на бъдещия тогава председател на Комисията в запечатани пликове около два месеца преди номинацията и избора му.  

Време за преразглеждане на законовата регламентация и респ. на правилата и подхода има – както беше посочено, технологично предвидените стъпки не са чак толкова бързи и така или иначе предстои преразглеждането им най-малко с оглед уточняване на заложените в тях дати. А и Парламентът има опит в ползването на преходни и заключителни разпоредби по най-различни поводи.

Ето защо Народното събрание може да утвърди подход,  при който кандидати за членове на КЕВР да могат да бъдат предлагани от по-широк кръг лица. Такъв подход със сигурност ще намали усещането както за предрешеност по един толкова важен за обществото въпрос като избора на членове на КЕВР, така и за поредните сделки, свързани с енергийния сектор, скрити зад и без това неприятно понамирисващите към момента пердета на парламентарната реалност.

-------------------------------------------------------------------------------

[1] Протокол №45 от 13.02.2020 - https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2579/steno/ID/5880; https://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2579/documents