Схемата за търговия с емисии трябва да бъде спасителната мрежа в процеса на декарбонизация

Институт за енергиен мениджмънт

Схемата за търговия с емисии на ЕС често е сочена като виновник за ниска ефективност, финансови затруднения и очаквани фалити на въглищни мощности. Същевременно през последните години на европейско ниво настойчиво се подготвят позиции за укрепване и разширяване на СТЕ към други сектори и превръщането ѝ в основен (дори единствен) инструмент на декарбонизацията на Европа. В пост COVID-19 епохата СТЕ се бори да се справи с настоящата икономическа криза, която доведе до спад в европейските цени на въглерода, докато очакваният драстичен спад на емисиите през 2020 г. само ще увеличи съществуващия излишък на квоти. Тези прогнози пораждат все повече съмнения от страна дори на традиционно подкрепящи СТЕ анализатори. Според тях сривът на карбоновите цени напоследък подчертава колко е необходимо да се реформира механизмът за управление на излишъците от квоти въглеродни емисии или дори за прилагане на под на въглеродните цени. Представяме ви мнението на Шарлът Вайл от I4CE и Никола Бергманс от IDDRI в анализ за energypost.eu. Според тях тази криза трябва да накара Европа да разглежда европейската СТЕ вече не като „крайъгълен камък“ или двигател на декарбонизацията, а като предпазна, спасителна мрежа (както е в Калифорния). Те представят доказателства, които предполагат, че СТЕ е имала само умерен ефект върху намаляването на емисиите. Другите насочени към електроенергийния сектор политики са довели до най-голяма промяна според тях и именно натам трябва да бъде предефинирана политиката за намаляване на емисиите.

Сегашната икономическа криза подчертава - за пореден път - слабостите на СТЕ в условията на външни сътресения, които бяха частично адресирани от последните реформи на схемата. Макар че досега кризата имаше само умерен ефект върху цената на въглеродните емисии - с изключение на сравнително кратък епизод на понижаване на цените в средата на март - се очаква да окаже значително влияние върху емисиите през 2020 г. и по този начин да създаде нов излишък на квоти, докато излишъкът, натрупан от 2009 г., все още не е усвоен. 

Този исторически излишък, причинен от икономическата криза през 2008/2009 г., увеличаването на предлагането с международни кредити и неочакваният ефект от други европейски политики в областта на енергетиката и климата, все още възлиза на 1,4 милиарда квоти през 2019 г. според последните изчисления на Комисията. 

Квоти разрешителни, резерв за пазарна стабилност и въглеродни цени

Прилагането на резерва за пазарна стабилност миналата година помогна за повишаване на цената на въглерода до около 20-25 евро/тон, но настоящите му параметри няма да бъдат адаптирани за регулиране на новия излишък от квоти разрешителни поради настоящата икономическа криза. Всъщност анализите на I4CE и Enerdata или ERCST и ICIS вече показаха преди кризата, че резервът за пазарна стабилност няма да бъде достатъчен в средносрочен план, за да неутрализира ефекта на други политики в областта на енергетиката и климата върху баланса между търсене и предлагане на европейската СТЕ, като например политики за развитие на възобновяема енергия и планове за постепенно извеждане от експлоатация на въглища в някои държави-членки. Въздействието на кризата върху СТЕ на ЕС следователно ще стане факт в средносрочен план и поставя под въпрос иначе положителните резултати от СТЕ на ЕС през 2019 г., когато ръстът на цените доведе до исторически спад в производството на въглищна електроенергия. 

Подсилен резерв за пазарна стабилност, под на въглеродните цени

За да се избегне поредното хронично обезценяване на цените на въглеродните емисии и увеличаването на производството на електроенергия от въглища в Европа, параметрите на резерва за пазарна стабилност според авторите трябва да бъдат подсилени по време на прегледа, планиран за 2021 г. Друго решение би било прилагането на под на въглеродните цени, какъвто съществува в други СТЕ, например в Калифорния, Квебек или Регионалната инициатива за парникови газове (RGGI). Такъв механизъм би противодействал на намаляването на цените на изкопаемите горива, като същевременно би осигурил видимост за инвестициите от икономическите участници. Тази мярка беше препоръчана наскоро от Висшия съвет на Франция за климата като изход от кризата и предложена (отново) от Франция на другите европейски държави в края на април. Под въпрос е доколко е възможно това предложение да бъде единодушно прието от държавите-членки. 

Преосмисляне на СТЕ на ЕС

Авторите се надяват кризата да предостави възможност за преосмисляне на ролята на СТЕ на ЕС, особено след като понастоящем Европейската комисия оценява въздействието на увеличението на целта за намаляване на емисиите до 2030 г. до 40, 50 или 55% под нивата от 1990 г. като част от Зелената сделка. Това изисква преглед на политиките и инструментите, мобилизирани за постигането му, по-специално на СТЕ на ЕС.

Докато схемата беше представена като крайъгълен камък на европейската политика в областта на климата в началото на прилагането ѝ, сега има възможност за (пре)дефиниране на ролята ѝ, опирайки се например на опита на Калифорния, където е приета ролята на СТЕ като предпазна мрежа. По този начин СТЕ би гарантирала постигането на целите в областта на климата, само в случай че очакваните намаления от другите политики не са достатъчни, но вече не би следвало да се счита за основен двигател на декарбонизацията. 

Ефектът от СТЕ върху емисиите е незначителен

В исторически план европейската СТЕ има малък ефект върху емисиите от обхванатите сектори. Ако вземем за пример производството на електроенергия, по-голямата част от намаляването на емисиите между 2005 г. и 2018 г. не може да бъде причислена към СТЕ на ЕС: то идва предимно от навлизането на възобновяеми енергийни източници и подкрепящите ги политики (напр. приоритетно диспечиране и непазарна финансова и данъчна подкрепа) (вижте фигурата по-долу, актуализация от доклад на I4CE). През периода СТЕ допринася само незначително за намаляването на емисиите, като благоприятства производството на електроенергия от природен газ пред производството от въглища в последните две години. Макар според авторите това да води до постепенно намаляване на въглищата, пълна въглеродна неутралност не може да бъде постигната чрез просто превключване между изкопаеми горива. Напротив, тя изисква огромни инвестиции в нисковъглеродни технологии - нещо, което така и никога не е постигнато само чрез СТЕ.

Фигура 1

От своя страна индустриалните сектори, обхванати от СТЕ на ЕС, досега не са постигнали кой знае какъв напредък към декарбонизация. Освен това съществуването на СТЕ на ЕС може да забави използването на други лостове, необходими за ускоряване на декарбонизацията в сектори, в които днешните инвестиционни проекти все още ще съществуват през 2050 г. Нуждаем се от специфични инструменти за декарбонизация на промишлеността, като например интегрирането на критерии за въглеродна интензивност на стоковите пазари или създаването на договори за разлика за иновативни проекти с ниски въглеродни емисии. Тези инструменти трябва да бъдат разработени в съответствие с предстоящото преразглеждане на СТЕ на ЕС за прилагане на истински секторни стратегии за декарбонизация, един от приоритетите на новата индустриална стратегия на ЕС, оповестена през март 2020 г.

Опасността от свръхзависимост от СТЕ на ЕС

Според авторите, не е нужно да се прави избор между СТЕ и други политики за декарбонизиране на електроенергията и промишлеността в Европа. Освен това не трябва Европа да попада отново в капана да очакваме всичко от СТЕ. Това е особено важно да се помни, тъй като Комисията обмисля разширяване на пазара на въглеродни емисии към транспортния и строителния сектор.

Докато една единствена въглеродна цена е привлекателна от гледна точка на икономическата ефективност, в действителност съществува голям риск тази цена да бъде приведена в съответствие с нивото, което е политически приемливо за сектора с най-големи ограничения, в ущърб на декарбонизацията на другите сектори. Следователно разширяването на СТЕ на ЕС, ако наистина се случи, следва да зависи от запазването на съществуващите политики - или дори прилагането на нови политики - необходими за декарбонизацията на въпросните сектори. В противен случай това може да стане спирачка за необходимия преход към въглероден неутралитет. По-специално за транспортния сектор е от съществено значение да се запазят и укрепят инструментите, които понастоящем дават реален принос за декарбонизацията, преди всичко европейските стандарти за емисиите на нови превозни средства. 

Линк към публикацията Re-shaping the EU ETS as a safety net, not a driver.