България може да спечели от Зелената сделка!

Анализ на Боян Рашев, sustainability.bg

Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт. Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалтът и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Един метал прави изключение, защото е незаобиколим. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.

Медта притежава изключително добра топло- и електропроводимост. Отстъпва съвсем малко единствено на среброто, но то няма как да я замени по очевидни икономически причини. Алуминият се справя в някои приложения, но си остава с 1.5 пъти по-слаба проводимост, което го прави лош заместител. Това прави медта практически неизбежна навсякъде, където се произвежда, трансформира, пренася или използва електрическа енергия. Неслучайно, днес тя е навсякъде около нас – електропроводи, компютри, телевизори, телефони, радиостанции, автомобили, кабели. Други ценни свойства на медта я правят почти незаменима в множество инфраструктурни и други приложения. Всъщност, средният конвенционален автомобил съдържа около 23 кг., а средното жилище – около 180 кг. мед. Поради гореизброените причини, световният добив на мед е нараснал от 500 хил. т. през 1900 г. до 20.6 млн. т. през 2018 г., тоест средно с 3.2% на година като през 20-ти век този ръст се ускорява. Това е много по-висока скорост на нарастване от добива на нефт, който през последните 20 г. расте с около 1% годишно.

Фиг. 1 Световен добив на мед в хил. т. метален еквивалент, 1900-2018 г. (Източник: World Copper Factbook, 2019, International Copper Study Group)

Забележете, че това се случва въпреки, че медта се рециклира безкраен брой пъти без никаква загуба на качества. Най-малко две трети от цялата добита в историята мед все още се използва или е на разположение днес, като е била рециклирана отново и отново. Около една трета от търсенето на мед в света и около 50% в Европа се задоволява от рециклирани материали. И въпреки това се налага непрекъснато да се откриват, проучват и разработват нови находища – все по-далече, по-дълбоки и с по-ниски метални съдържания.

Избраният път към нулеви въглеродни емисии обаче многократно ще увеличи и без това голямото търсене на мед. Давам само няколко примера:

• Средното съдържание на мед в един електромобил е 83 кг., тоест почти 4 пъти повече от конвенционален. Един електробус съдържа средно 369 кг. мед – около 10 пъти повече от автобус. Разликата идва от електромоторите и батериите.
• Докато един киловат инсталирана мощност в ядрена, въглищна или газова централа използва 2 кг. мед, то за слънчева трябват 5 кг., а за офшорна вятърна – около 10 кг. А ако направим сравнението на база произведена енергия, разликата между конвенционалните източници и ВЕИ става десетки пъти. Освен това големите ВЕИ проекти обикновено трябва да бъдат присъединени от големи разстояния, а това значи много нови медни кабели.
• Най-големият бъдещ потребител на мед обаче си остават: а) базовата електрификация – големи части от Азия, Латинска Америка и особено Африка все още нямат достъп до електропреносната мрежа и б) гладът на растящата световна средна класа за хладилници, климатици, печки, автомобили и всякаква електроника.

Всичко това ще наложи огромен ръст на потреблението на мед – от около 25 млн. т. през 2018 г. до около 60 млн. т. през 2050 г. Мед на планетата има достатъчно, обаче ръстът на добива й е практически ограничен от множество фактори. Тук изброявам само първите пет, които ми хрумват:

• Голяма част от най-големите разработени находища са пред изчерпване, средните съдържания падат, а разработването на нови отнема все повече време и енергия.
• Добивът е силно концентриран в Андите – в Чили и Перу се добива 45% от медната руда в света. Това е много по-високо ниво на концентрация от добива на нефт. Представлява сериозен риск за доставките, защото политически Латинска Америка едва ли някога ще бъде много стабилно място.
• Бюрократичният натиск, енергийните разходи, екологичните изисквания и ресурсният национализъм растат.
• Все по-трудно компаниите получават достъп до ресурси – расте организираната съпротивата на политици и активисти срещу проектите.
• Репутацията на бранша не е на ниво (снимката показва защо), което води до проблеми, както с приемането на добива на местно ниво, така и с намирането и задържането на качествени, млади хора.

Фиг. 2 Ескондида в Чили е най-голямата медна мина в света

Всичко това означава, че осигуряването на достатъчно мед навреме и на приемлива цена може да се превърне в непреодолима пречка пред енергийния преход.

Темата е много сложна, но за България последствията могат да са изключително интересни. Въпреки малките си размери, страната ни заема много важно място в глобалния пазар на мед благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието, където са концентрирани трите големи мини на „Асарел-Медет“, „Елаците мед“ и „ДПМ Челопеч“, както и металургичният комбинат на „Аурубис България“. Мините поставят страната ни на трето място в Европа по добив на медни рудни. Металургичният комбинат между Златица и Пирдоп обаче има толкова голям капацитет, че въпреки местния добив България се нарежда сред топ 6 на вносителите на медни концентрати в света. Произведената нерафинирана мед у нас е толкова много, че продажбата й дава почти 10% от износа на България и ни превръща в третия най-голям износител на метала в света през 2018 г. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства, които дават по-висока добавена стойност на метала, вкл. вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“. Потенциални нови находища, както и възможности да произвеждаме повече крайни продукти, имаме много.

Ускоряването на технологичния прогрес, масовата електрификация, бумът на ВЕИ и растящото потребление на материали за антисептични повърхности вече дават толкова мощен тласък на търсенето на мед, че добивът и производството й несъмнено ще растат с още по-бързи темпове на световно ниво. Това е отлична новина за България, защото ние имаме, знаем и можем много, когато става дума за мед. Остава само да се възползваме.