Енергийна политика и енергиен национализъм след коронавируса
Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика
Коронавирусът промени всичко – както заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в началото на април, „Последните няколко седмици обърнаха живота ни наопаки“. Въпреки това вече беше подчертавано, че възможностите за здравословен ефект от ситуацията не са малко – и енергийният сектор и в национален, и в регионален, и в европейски план не прави изключение.
ОБЪРКАНАТА ИЗХОДНА ПОЗИЦИЯ – РЕАЛНО ВСЕ ОЩЕ ЛИПСВАТ ФАКТИТЕ И ОЦЕНКАТА ИМ …
В енергетиката по традиция прогнозите много рядко се сбъдват – времето опроверга ентусиазма на 60-те години за ролята на ядрената енергетика, не се стигна до очакваното драстично увеличение на потреблението на газ (в България потреблението падна с 60% в сравнение с 2005 г.); тезата за безплатната енергийна ефективност също е история и др. и др.
Днес обаче, през призмата на ефектите от коронавируса, никакви прогнози не са актуални и всичко трябва да се преоцени.
И тази преоценка следва да отчете един много важен факт – за разлика от медицинската страна на нещата, където според експертите вече има някаква условна предвидимост какво предстои, за икономиката последиците още не са започнали да се очертават, камо ли да се проявяват в тяхната цялост. Това важи и за енергийния сектор. Неяснотите са и на европейско, и национално ниво – и примерите в това отношение изобилстват, при това още от стратегическа перспектива. Така напр. съгласно Плана за действие към Зелената сделка до юни т.г. Европейската комисия трябваше да оцени националните интегрирани планове за енергетика и климат – ако не се подходи бюрократично, това просто няма как да стане, тъй като те самите явно трябва да бъдат ревизирани, и то из основи.
А реализмът в ситуацията е повече от задължителен. И е ясно, че от гледна точка на енергетиката на този етап може повече да се спекулира, отколкото да се очертае ясна визия какво и кога следва.
На уебстраницата на Съвета на министрите е обявена неформална видео конференция на министрите на енергетиката, която да се проведе на 28 април 2020, като дневният ред предвижда да се обсъдят два въпроса – влиянието на пандемията върху енергийния сектор и информация от Европейската комисия за националните планове за енергетика и климат. От днешна гледна точка, при такъв дневен ред на срещата, ако тя беше на живо, а не онлайн, щях да кажа, че единственото ясно за нея би било менюто за официалната вечеря – защото всичко останало реално може да бъде само в сферата на догадки, добри пожелания и много общи приказки. Причината е проста – липсва обективна изходна информация от страните-членки, която да даде възможност за реалистична оценка. Тази информация, освен по линия на държавните институции, следва да дойде преди всичко от бизнеса и социалните партньори – а тя не е готова.
Обективно, ситуацията обаче има и две ясни измерения.
ОБЪРНАТАТА ПИРАМИДА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА …
На първо място, на европейско ниво пирамидата се обърна от гледна точка на фактическото лидерство по отношение преоценката на случващото се в енергийния сектор.
В рамките на споделената компетентност в ЕС, към която се отнася и енергетиката (Чл.4 вр. чл.2 от Договора за функциониране на Европейския Съюз, бел. авт.) формално националните енергийни политики зависят от европейската, която ги променяше. Сега нещата изглежда различно – реално националните политики ще диктуват преоценката на европейската енергийна политика. Ще има коренна промяна по отношение формирането и прилагането й. Тази промяна едва ли ще е толкова в съдържанието, колкото в подхода – и най-вече по отношение на това кой и как ще определя приоритетите.
На стратегическо ниво е ясно, че огласената само преди четири месеца Зелена сделка ще продължи да бъде рамката, в която ще се развива енергийната политика на Европейския съюз – само че и тя следва да бъде преоценена от гледна точка на цели, приоритети, етапи, финансови механизми и разпределение на средства и т.н. и т.н. Именно тук страните-членки ще имат възможност за много силно влияние.
Така, от гледна точка на националния ни интерес водещият въпрос вече не е и не може да бъде дали сме в състояние и спазваме ли европейското законодателство, а дали като страна сме готови за обърнатата пирамида, какво искаме и защо – и имаме ли капацитет да го реализираме. Една от причините за нужда от спешна подготовка в това отношение е, че ролята на двустранните преговори (ЕК и всяка страна-членка) ще бъде водеща – и в тази ситуация енергийният национализъм е задължителен. А в контекста на енергийното сътрудничество в Югоизточна Европа България трябва да настоява и за активно включване на страните – нечленки от региона.
… И ГОТОВНОСТТА ЗА ДЕЙСТВИЯ И ПРЕОЦЕНКИ НА НАЦИОНАЛНО НИВО
На второ място, в национален план е нужно бързо създаване на ефективна организация за преоценка на случилото се и подхода към бъдещите действия в няколко направления.
Ясно е, че държавните институции сами нямат капацитет за това, а и би било много вредно да направят пореден опит за затваряне в своята непогрешимост. Министерството на енергетиката година и половина е с един заместник-министър (бяха трима); а и липсата на достатъчно експертиза в институцията не е трудна за установяване. В състава на КЕВР предстоят промени, които със сигурност ще предизвикат трусове, а и не могат да бъдат задържани до безкрай. Други институции, които имат отношение към енергетиката, също не стояха блестящо и преди пандемията. Примери и в това отношение има предостатъчно – изглеждащото (на база публична информация) отчайващо неефективно изразходване на огромен публичен ресурс за саниране на сгради; странни нормативни решения по отношение явно проблемната и неработеща схема за задължения за енергийни спестявания в България, която не съответства и на заложени на европейско ниво принципи; абсолютно необоснованото забавяне с повече от две години на решението за присъединяване на страната ни към европейската инициатива „Въглищни региони в преход“ и др.
Лошото е, че в подобна извънредна ситуация съществува реална опасност институциите да оправдават с нея и действията си, и бездействията си – при това дори и за неща отпреди възникването й (напр. по отношение проекта „АЕЦ БЕЛЕНЕ“).
Ето защо е време да се обсъди конституирането на национален енергиен борд – при водещата отговорност на държавата чрез нейните институции в преоценката на ефектите от коронавируса и бъдещото развитие на сектора трябва да участват активно и представители на бизнеса, и на профсъюзите, и на неправителствения сектор, и на научните среди. Създаването на борда обаче трябва да е съпроводено с нов тип мислене спрямо ситуацията в българския енергиен сектор в контекста и на регионалната и европейска енергийни политики – има достатъчно работещи схеми хем да се избегне говорилнята, хем да се реагира своевременно на идващите промени на европейско ниво, за които стана дума по-горе.
Всъщност, ситуацията около коронавируса избута на заден план всички големи енергийни теми – и реформите във въглищния сектор, и големите газови проекти, и бъдещето на ядрената енергетика, и енергийната ефективност, и кадрите и калинките. На преден план остана само сигурността на електроснабдяването и някои социални измерения, свързани с пандемията, които намериха изражение и в специалното законодателство.
А горното е повод за реалистична преоценка и на това, което имаме – и особено отношението към частните инвеститори.
Изведената като специален акцент в закона сигурност на електроснабдяването (Параграф 2 от ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г, бел. авт.)
е пряко свързана с работата и на някои държавни дружества (ЕСО, АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“, ТЕЦ „Марица – Изток“ 2), но преди всичко с най-големите частни инвеститори в българската енергетика – основно ЕРП и ТЕЦ. Факт е, че досега нито гражданите, нито бизнеса са имали каквито и да са затруднения в това отношение – тези дружества си изпълняваха и изпълняват задълженията без геройски пози, при засилени мерки за сигурност в технологичен план и специално внимание към служителите им. Резултатът е, че всички потребители възприемат тази гарантирана сигурност като някаква даденост – и това само по себе си е доказателство за добре свършена работа.
Специфичното в случая е, че чрез регламентираното забавяне на плащанията от страна на битовите клиенти енергийният сектор отново се използва за социални цели, които се реализират през енергийната, а не през социалната политика на държавата. Това само по себе си е подход, който може да има някакво оправдание в контекста на ситуацията от гледна точка на бързина, но няма нищо общо с пазарните принципи, на които следва да се развива секторът – още повече, че реално прекият негативен финансов ефект е върху същите тези дружества (най-вече за ЕРП).
Така, в рамките на много трудни условия за работа, както и при строга регулация, извънреден мониторинг и нарушени финансови потоци, при специфични ограничения за плановите им дейности, дружествата успяха и продължават да изпълняват своите задължения за гарантиране на електроснабдяването – а това е още една причина и институциите, и бизнесът, и гражданите да преоценят и извършеното в конкретната ситуация, и отношението си към тях по принцип.
Тук е важно да се споменат и тези, благодарение на които се произвежда електроенергията, независимо от суровинния източник и които не създадоха досега никакви проблеми, независимо от трудните логистични, административни и финансови условия, породени от пандемията. Предвид броя на ангажираните и режима на работа, въгледобивният сектор и свързаните с него топлоелектрически централи (независимо държавни или частни) естествено излизат на преден план – особено тези, които не са държавни и респ. не са обект на обгрижване чрез държавни механизми.
Ситуацията с пандемията напомни за специфичния случай на т.нар. американски централи („КОНТУР ГЛОБАЛ МАРИЦА ИЗТОК 3“ и ТЕЦ „ ЕЙ И ЕС ГЪЛЪБОВО“) от още един ракурс. Чрез дейността си те допринасят съществено за енергийната сигурност на страната – и продължават успешно да го правят в условията на коронавируса. Правеха го и го правят чрез използване на местни въглища и при производство на електроенергия в пълно съответствие и с установените на национално и европейско ниво изисквания, свързани с опазване на околната среда. Чрез ефективното си функциониране дружествата осигуряват пряка и непряка заетост на десетки хиляди работници и служители и така, освен за енергийната сигурност в национален план, имат водеща роля и за устойчивото икономическо и социално развитие на няколко административни области. Именно в пандемичните условия тези фактори имат особено значение. Същевременно това са и същите онези дружества, които – независимо от ясните юридически обстоятелства – бяха обект на непрекъснат натиск по отношение на сключените с тях договори. Реалностите на днешната ситуация и действията им доказаха за пореден път необходимостта от преоценка на отношението и към тях – фактът, че като страна не сме застраховани от изпадането в подобни ситуации, още веднъж налага такава преоценка и в контекста на сигурността на електроснабдяването, и в контекста на социалните измерения от тяхната дейност.
И няколко обобщения
Ситуацията с коронавируса в медицинските й аспекти неизбежно ще отмине, но големите въпроси, свързани с енергетиката в национален и европейски план остават. Явно ще има нужда от цялостна ревизия относно:
- реакцията на национално и регионално ниво при подобни ситуации;
- дължимото обществено признание и към онези, чиято дейност при екстремни условия като че ли се възприема като даденост; в тази връзка особен акцент следва да се постави върху отношението и към частните инвеститори, които доказват ежедневно своята готовност да следват държавната политика в условия на криза независимо от финансовите затруднения, които търпят.
Същевременно има и съществена необходимост от преосмисляне на подхода при формулиране на националната политика и участието на бизнеса и неправителствения сектор в този процес, както и отстояването й на европейско ниво.