Експерти с модел: Как Европа да стане климатично неутрална през 2050 г.
Solar Power Europe и Lappeenranta University of Technology (LUT) са готови с модел за климатично неутрална Европа пред 2050 г.
Европейската Асоциация за слънчева енергетика Solar Power Europe и LUT University Lappeenranta University of Technology (LUT) представят в изследването си „100% възобновяема Европа: как енергийната система на Европа да стане климатично неутрална до 2050 г.“ визията си как да бъде постигнато европейското „зелено споразумение“.
Това е първото изследване, в което детайлно е моделирана енергийна система, базирана на 100 % ВЕИ за целите на постигането от Европа на климатична неутралност. Става въпрос не само за електроенергетиката, а за цялостното потребление на енергия в Европейския съюз.
В докладът се сравняват три възможни сценария - Laggard scenario, Moderate scenario, Leadership scenario
Може да се струва и странно, но най-ефективният път се оказва и най-консервативният „Бавен сценарий“ (Laggard-Szenario) в доклада. В него дела на ВЕИ през 2050 г. съставлява 62 % близо 90 % намаляване на емисиите, което означава, че Европа няма да достигне климатичният неутралитет и целите на Парижкото споразумение.
Двата други сценария предвиждат дял от 100 % ВЕИ. В така нареченият „Лидерски сценарий“ (Leadership-Szenario ) целта от 100 % ВЕИ се предвижда да бъде достигната през 2040 г. „Умереният сценарий“ (Moderate Szenario) предполага постигането на тази цел през 2050 г. като той е и най-евтин от гледна точка на разходите.
Въпреки че дела на слънчевата енергия в енергоснабдяването на ЕС сега съставлява под 5 %, тази технология е най-универсалният и често и най-евтиният източник за чиста енергия и стойността й бързо се понижава, се отбелязва в доклада. Затова централна насока по отношение на трансформацията в двата сценария със 100 % ВЕИ е увеличаването на дела на фотоволтаичната слънчева енергетика в производството на електричество до 60 % през 2050 г. Още през 2030 г. слънчевата енергия ще стане най-големият производител на електричество в Европа.
С увеличаването на дела на фотоволтаичната слънчева и вятърна енергия особено значение придобиват системите за съхранение на енергия. Освен това зеленият водород ще е крайно важен за „секторна синергия“ и постигането на климатична неутралност, въпреки че сериозното развитие в този сектор ще започне след 2030 година.
Възобновяемият водород ще подпомага пълната декарбонизация в секторите за отопление и транспорт и през 2050 година ще стане вторият по важност източник на енергия в Европа – след фотоволтаиците. При това авторите не смята вносът на зелен водород за необходим. Да, водородът ще може да се придобива на свободен международен пазар, но по отношение на разходите, водородът, произведен в Южна Европа ще бъде според изчисленията доста конкурентен.
Ключова роля при топлоснабдяването в системата, основана на 100 % ВЕИ ще играят термопомпите, като на тях ще се падат над 60 % от произвежданата топлина.
Според авторите, нетните емисии от парникови газове в Европа може да бъдат намалени до нула през 2040 г. в „Лидерският сценарий“ и през 2050 г. в „Умереният сценарий“.
„След публикуването на европейския законопроект за климата шест държави-членки, включително Люксембург помолиха Европейската комисия да разгледа сценарий за 100 процента възобновяема енергия“, казва министърът на енергетиката на Люксембург Claude Turmes Изследването ясно показва предимствата на 100 % възобновяемата система. По думите на Turmes в такъв случай европейската енергийна система може да стане по-малко зависима и по-устойчива.
„Слънчевата енергия ще генерира над 60 % от европейската електроенергия през 2050 година. Това обаче трябва да върви ръка за ръка с висока степен на електрификацията и отрасловата интеграция, което е крайно важно за получаването на 100 % възобновяема и интегрирана енергийна система“, отбелязва Michael Schmela, изпълнителен съветник и шеф на отдела за анализ на пазарите към Solar Power Europe.
Основна новина на този доклад е, че 100% възобновяема енергия в Европа ще бъде осъществявана преди всичко от соларни мощности. Слънчевите фотоволтаици и вятърът са двата основни стълба на енергийния преход, осигурявайки над 90% от потреблението на енергия в дългосрочен план. При това в зависимост осъществяването на сценариите, свързани със слънчевата енергетика дават възможност и за осигуряване на над 4 милиона работни места в Европа до 2050 г. Амбициозният енергиен преход ще изисква значителни усилия. Като се има предвид големият обем на слънчевите инсталации, поне 7,7 TW до 2050 г. при умерения сценарий от 150 GW днес средно годишно инсталиран капацитет от около 250 GW средно за година.
В докладът също така се предлагат редица организационно политически мерки, които е необходимо да бъдат изпълнени на европейско ниво. Необходимо е да бъдат създадени административни и финансови предпоставки, които да осигурят възможност за слънчева и вятърна енергия в необходимите обеми. „Като първа стъпка ЕС трябва юридически да утвърди целите за климатична неутралност и да преразгледа целевия показател на ЕС за парниковите газове през 2030 г.“ казва Орели Бове, директор по политическите въпроси към Solar Power Europe.