Обрат на „пазар ден напред“ на електроенергийните борси в Европа

Обрат. Така може да се определят данните от електроенергийните борси в Европа на пазара „ден напред“ и по конкретно с ден за доставка 13 април. Обикновено през първия работен дни се характеризира с ръст на ценовите нива в този сегмент. Този път първият работен ден на електроенергийните борси в Европа (с ден за доставка 13 април) започва със спад. Понижението при някои от борсите е значително. Така например в сегмента „пазар ден напред“ при осем от електроенергийните борси в Европа са регистрирани отрицателни цени.

Цената на електроенергийната борса в Германия с ден за доставка 13 април е минус 15.97 евро за МВтч. Спадът (минус) e 228.2  %.  Отрицателна цена е  регистрирана и на електроенергийната борса в Белгия – минус 17.95 евро за МВтч (понижение от 232.5 %), както и в Австрия – минус 13.43 евро за MWh или понижение от 208.3 %. На трето място по понижение се нареждат електроенергийната борса в Чехия и Словакия – със стойности от минус 10.24 евро за МВтч и минус 10.16 евро за МВтч или спад от 187.2 % и 10.16 % за Чехия и Словакия съответно.

Отрицателната цена е лоша новина. Това означава загуба за производителите на електроенергия за тези 8 електроенергийни борси в Европа и разбира се, проблеми за всички по веригата, а като цяло и за пазара.

Обрат може да се отбележи и по отношение на волативността. Досега имаше волативност по отношение на повишението на ценовите нива. Сега се наблюдава висока волативност по отношение на спада. Определено явлението е тревожно от една страна за икономиката, от друга за електроенергийните преносни оператори.

Междувременно в началото на седмицата Номинираните оператори на пазарите на електроенергия (НОПЕ) и на операторите на преносните системи (ОПС) съобщиха за предприетия набор от мерки за стабилност на дейностите на европейския електроенергиен пазар. „Въпреки изключително динамичната ситуация с разпространението на коронавируса COVID-19, при текущите обстоятелства, SDAC и SIDC не очакват съществено въздействие върху способността им да оперират съответните пазарни обединения – „Ден напред“ и „В рамките на деня“, се казва в разпространеното от Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) съобщение.

Всъщност отрицателната цена, постигната на осем от електроенергийните борси  в Европа тепърва ще бъде подложена на анализ. Важно е също така да се проследи и дали това е единична реакция на пазара или е тенденция. Засега е рано да се определят и факторите, но безспорно тревожната икономическа ситуация в резултат на  разпространението на COVID-1 е в основата. За това говорят и данните от изминалата седмица, според които като цяло на електроенергийните борси се отчита повече спад на ценовите нива, особено през последните три дни. Разбира се, важни са нюансите, касаещи работата на различните мощности  и синхронизирането им за всяка една от електроенергийните борси.  

Освен това, като се говори за разлика е редно да се даде и пример, а той е налице.

При стартът си в първия работен ден от тази седмица (13.04) цената на БНЕБ ще бъде горе-долу като тази през изминалата (6.04). Постигнатата цена при пазар „ден напред“ на БНЕБ за 6 април бе 11.95 евро за МВтч. За 13 април ще бъде 11.33 евро за МВтч.

Разликата е в това, че постигнатата цена на 6 април от 11.95 евро за МВтч бе при отчетен ръст от 235,5 %, докато постигнатата цена с ден за доставка 13 април от 11,13 евро за Мвтч е при спад от 53,5 % и може да означава не само икономически, но и за задаващи се социални сътресения. Въпросът е дали и доколко България има шанс за някаква стабилизация при правилна насока на последващите мерки в икономиката, но и на пазара като цяло. В свой коментар през миналата седмица експертите от МАЕ видяха шанс за справяне със ситуацията и със задаващата се криза чрез мерки за енергийна ефективност, стимули касаещи опциите, свързани с модернизация на енергийната система и по-бързите резултати от мащабните инвестиционни проекти.

Всъщност цената на БНЕБ, в сравнение с другите електроенергийни борси остава малко по-висока, но сравнима с тези на съседните страни – Румъния и Унгария (10,93 евро за МВтч и 10,32 евро за МВтч съответно), а също и Сърбия (10,81 евро за МВтч).

Най-високи остават за пореден отчетен период цените на електроенергийните борси в Гърция (24,61 евро за МВтч) и Полша (21,14 евро за МВтч). Цените обаче са наполовина в сравнение с регистрираните нива само преди около месец на тамошните електроенергийни борси. Тези два пазара, но и българският разчитат основно на базови мощности. Всъщност анализът на всяка отделна институция в отделните страни предстои, а той ще е сложен, тъй като ще трябва да оцени от една страна  онази консуматорска част от европейското общество, която постепенно ще трябва да се откаже от част от навиците си. От друга, но пак в този дух  – да направи поредната преценка в периода на състезание  между настоящите базови мощности и алтернативните. Енергийният преход в Европа все още е в самото начало.