Отлагането на плащанията на сметките - риск за енергийната система и проблем за домакинските бюджети
Популизмът, подобно на коронавируса, не признава граници и е силно токсичен за икономиката с непредвидими социални последици. Това е все по-видимо през последните седмици, когато на фона на усилията за търсенето на ефективни решения за спасяване на икономиката в условията на глобална криза, ставаме свидетели на силен политически натиск за отлагане на плащанията за комунални услуги, основно тези за електроенергия.
В краткорсрочен план това за някои среди, основно в левия политически спектър, вероятно изглежда като грижа за облекчаване на домакинските бюджети. Но, първо трябва да се отбележи, че за множеството от домакинствата доходите остават непроменени. Второ, трябва да припомним, че плащанията няма как да бъдат опростени, а ще бъдат само отложени Така, след няколко месеца домакинство, което е плащало 100 лева за ток месечно, след три месеца ще трябва да плати наведнъж 300 лева от бюджета си – тоест увеличават се бъдещите разходи на семействата, което е голямо натоварване дори, ако доходите им остават непроменени. В случай, че доходите им междувременно са намалели – заради загуба на работа, излизане в неплатен отпуск или намаляване на заплащането поради затруднения на работодателя, плащането на няколко сметки наведнъж се превръща в тежко финансово бреме.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова подчерта, че това предложение не е в интерес на потребителите, защото ще се натрупат твърде много задължения, които после ще натоварят силно семейните бюджети.
„Гражданите получиха по-дълъг срок да си плащат фактурите, без да им се начисляват лихви за закъснение - 20 вместо 10 дни. Няма да има „ваканция“ за сметките за ток и топла вода. Твърдо застъпваме тезата, че най-добре е всеки един от нас да търси вариант да плати своята сметка текущо“, обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред Нова телевизия. Според нея, важното сега е доставчиците на енергия, както и на вода, телефон и интернет да работят безпроблемно, а отлагане на плащанията от абонатите им би ги затруднило“, подчерта министър Петкова.
Риск за енергийната система и за икономиката
В дългосрочен план, обаче, такава стъпка ще създаде огромна междуфирмена задлъжнялост, която бързо ще се разлее по цялата икономика, предупреждава икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ доц. Иван Иванов предупреди от парламентарната трибуна, че отлагането на плащанията на битовите сметки за ток и вода ще блокира цялата енергетика и ще нанесе тежки последствия по веригата. „Ако кризата продължи три месеца, в комуналните дружества няма да влязат постъпления в размер над 1 млрд. лева. Ако не се съберат тези суми, няма да има възможност за поддържане и ремонт на мрежата“, заяви доц. Иванов. Тоест, месечните приходи на клиентите на регулирания пазар на електрическа и топлинна енергия и ВиК услуги надхвърлят 300 млн. лв. След плащане на комуналните сметки, крайните снабдители се разплащат по веригата – към мрежови компании, обществени доставчици, производители на електрическа и топлинна енергия, държавни структури, като Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, данъци и осигуровки, подизпълнители и доставчици на стоки и услуги и т.н. При отлагане на плащанията към крайните доставчици на електричество, парно и вода, финансовият удар ще се разпространи по цялата верига на доставките.
Очаква се сред най-силно засегнатите да бъде държавната ТЕЦ Марица Изток 2, която от доста време е с финансови затруднения. Отделно на това, двата частни ТЕЦ-а - Марица Изток 1 и 3, ще имат пълно основание да заведат съдебни искове и арбитражни дела, предупреди председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов.
Данните показват, че от сметката за ток на едно домакинство само около 10% остават в ЕРП-тата. С тези средства те трябва да гарантират и сигурността на мрежата, особено важна в условията на извънредно положение.
След като средствата от сметките на потребителите постъпят в търговеца, финансовият поток се разпределя, съгласно решение на КЕВР, по веригата: към преносния оператор ЕСО, чрез който се заплащат таксите за преносната мрежа; към електроразпределителното дружество, чрез което се заплащат сметките за достъп и пренос към електроразпределителната мрежа /мрежови услуги/, към НЕК, която се разплаща с производителите на електроенергия. ТЕЦ-овете трябва да получат тези средства, защото там има както постоянни, така и променливи разходи. Дял от сметките отива и в Националната агенция по приходите, откъдето се формира бюджетът на държавата.
„Около половината от разходите на секторите производство и разпределение на електрическа, топлинна енергия, газообразни горива и ВиК услуги са насочени към добивната промишленост. Други 11% са за покупка на електрическа енергия и газообразни горива, 8% - сухопътен транспорт, включително тръбопроводен, 5% - кокс и рафинирани нефтопродукти, 4% - финансови услуги без застраховане и допълнително пенсионно осигуряване, 4% - строителни и монтажни дейности, 3% - канализационни услуги, управление на отпадъци и услуги по възстановяване. С други думи, всяко административно ограничаване на приходите на тези компании, автоматично ще има мултипликативни последствия и върху други сектори от икономиката и бързо ще увеличи междуфирмената задлъжнялост по подобие на ефектите, които наблюдавахме в периода 2012-2015 г.“, пресметна Калоян Стайков.
Енергийният сектор е свързан с националната сигурност. „Не трябва да допускаме популизмът да стане по-страшен от вируса, нека сме отговорни към задълженията, които имаме“, призова и енергийният министър Теменужка Петкова. Да се преустановят плащанията, е твърде рисково и ще доведе до междуфирмена задлъжнялост, от която трудно ще излезем“, обясни Петкова.
Има ли полезен ход в „режим на оцеляване“?
Управляващи и икономически анализатори се обединяват около позицията, че трябва да се потърсят гъвкави подходи, като се разчита на добрите взаимоотношения между компаниите и техните клиенти. В повечето страни в Европа компаниите прилагат мерки като гарантиране на непрекъснато осигуряване на услугите, разсрочване на сметки за клиенти, които са повлияни от епидемията. Въпреки това, повечето дружества в други страни препоръчват да се плаща каквото е възможно от сметките, за да не се натрупват големи задължения, които ще трябва да се покрият в следващи месеци.
Компаниите в България също реагират на създалата се ситуация и се наблюдават различни гъвкави пазарни решения. Електроразпределителните дружества вече са поели ангажимент за осигуряване на непрекъснато електрозахранване, преустановяване на планови прекъсвания за ремонтни дейности, а електроснабдителните - за облекчаване на условията за плащане на сметки, включително удължаване на срока с 10 дни. Дори и към момента комуналните компании предлагат възможност за разсрочване на плащанията.
Държавата да не прехвърля социалните си функции на дружествата
Огромният срив, причинен от кризата, предизвикана от епидемията от коронавируса, подчертава колко разчитат на електроенергията съвременните общества, коментира изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (IEA) Фатих Бирол. Надеждното снабдяване с електроенергия е от решаващо значение за работата на електрониката, вентилаторите, за медицинското оборудване, казва той.
В коментара си, публикуван в LinkedIn, Бирол заявява: „Кризата, предизвикана от коронавируса ни напомня за незаменимата роля на електричеството в живота ни. Освен това дава представа за това как тази роля трябва да се разширява и развива в годините и десетилетия напред“.
По мнението на икономистите, за да се случи това, подкрепата за домакинствата във финансови затруднения трябва да се осигурява от държавата, която не трябва да прехвърля социалните си задължения на енергийните дружества в края на веригата на доставките. Въпреки това, дори в момента политици, правителство и регулаторна комисия си позволяват да гледат на електроснабдителните дружества като на дойни крави, които изпълняват социални функции. Крайно време е държавата да приложи механизми за подпомагане на социални слабите - нещо, което трябваше да стане отдавна, но така и не се случва ефективно.
Въведените ограничения и социалните мерки за облекчаване на негативните ефекти от тях трябва да намерят труден баланс между запазване здравето и живота на хората, облекчаване на краткосрочните негативни, икономически и социални ефекти и ограничаване на трайното влошаване на бизнес средата и стандарта на живот. За да не стане така, че разрешаването на един проблем да създаде нови проблеми с по-дълбок и по-дългосрочен характер.