EMI: Реакция при карантината - цените на ПДН са два пъти по-ниски от референтната цена
Анализ на Института за енергиен мениджмънт
Българският електроенергиен пазар ден напред (ПДН) реагира на обявената карантина заради COVID 19 със сериозна волатилност и спад на цените. Средната цена на ПДН на БНЕБ през двете цели седмици на март след карантината (от 16 до 29 март) падна до 46,59 лв./МВтч. За сравнение, за същия период на 2019 г. средната цена на ПДН е била 67,64 лв./МВтч или налице е спад от 31%.
Още по-голяма е разликата между определената от КЕВР референтна пазарна цена 89 лв./МВтч за настоящия регулаторен период и средната двуседмична цена на БНЕБ, която е приблизително два пъти по-ниска.
Особено отчетлива волатилност се наблюдава през втората седмица от 23 до 29 март, когато средните дневни цени се колебаят в съотношение приблизително 1 към 3 в диапазона от 21,90 до 61,88 лв./МВтч.
След обявяването на карантината в Италия подобни тенденции на спад и волатилност на цените са регистрирани на европейските електроенергийни ПДН и при двустранните договори поради настъпилата несигурност на търсенето.
Кои са засегнатите?
Ниските ценови нива са безспорно добра новина за небитовите клиенти от индустрията и услугите и вероятно ще подпомогнат техните усилия за овладяване на негативните последствия от карантината.
Това обаче не се отнася до електроенергийния сектор. Мрежовите компании, предвид регулираните цени на техните услуги, не би трябвало да усетят негативни ефекти, но производителите, особено онези от тях, които са пряко изложени на пазарните влияния, ще имат сериозни финансови проблеми, ако настоящите ценови тенденции се запазят.
Основни потърпевши от ниските цени ще са производителите на енергия, чийто основен източник на приходи е доставената енергия на ПДН. Към тях се отнасят конвенционалните централи на въглища, без тези с дългосрочни договори. Средната цена от 46,59 лв./МВтч за разглеждания двуседмичен период на БНЕБ е под 50% от техните променливи разходи (горива, емисии, консумативи, стартови разходи). Тъй като променливите им разходи са най-високите в системата, те би трябвало теоретично да определят и борсовите цени. Както се вижда, на практика това не се случва.
Стабилна и най-безрискова е позицията на АЕЦ, защото неговите разходи са ниски (променливи разходи под 20 лв./МВтч) и по тази причина произведената от него енергия е най-търсената на пазара и продавана най-вече чрез Централизираната платформа за двустранни договори. Поради относително ниските разходи, сравнително безрискови са позициите и на големите ВЕЦ на НЕК.
ВЕИ-производителите с мощност над 1 МВт също ще бъдат засегнати от ниските цени. Произведената от тях енергия се продава на борсата и освен това допълнително получават премии като разлика между референтната пазарна цена, определена от КЕВР по групи ВЕИ-производители, и фиксираната в техните дългосрочни договори преференциална цена. Значително по-ниските фактически борсови цени спрямо референтната ще намалят приходите им с повече от 45лв на продаден МВтч. От друга страна, предишната година ситуацията беше обратна – фактическите цени на борсата бяха по-високи от референтната, така че тогавашните по-високи печалби ще компенсират напълно или частично сегашните негативи.