Емил Георгиев: Потребителите трябва да покажат гражданска отговорност и солидарност

Г-н Георгиев, има сигнали, че някои хора получават предупреждения от операторите на комунални услуги за просрочени сметки, въпреки Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Длъжни ли сме да плащаме битовите си сметки?

Подобни въпроси постъпват и при нас във Федерацията на потребителите. Темата е много актуална сега, когато много потребители работят или се обучават от дома и може да се очакват по-високи сметки за ток, вода, парно. Но трябва да се подхожда много внимателно, особено по отношение на сектори, които засягат националната сигурност като например енергетиката. Неплащането на сметките ще доведе до натрупването на огромни задължения, ще блокира целия сектор и ще доведе до тежки последствия за всички по веригата – производители, разпределителни предприятия, търговци. Те ще влязат в спиралата на тежка междуфирмена задлъжнялост. Със сигурност ще последват фалити и допълнителни тежести за социалната система, защото в тези фирми работят немалко хора. Ако не се плащат сметките, няма да има възможност да се поддържат и ремонтират електро и ВиК мрежите, телефонните оператори няма да могат да ни предоставят услуги, с които да общуваме дистанционно. А законът, който цитирахте, вменява на операторите задължението да гарантират енергийната сигурност на страната. Откъде ще вземат тези средства, ако не получават приходи?

Друг е въпросът, че поне за сега, качеството на услугите е последна грижа  на ръководствата на  ВиК дружествата. Дано тежката ситуация промени тяхното мислене.

Деликатна е ситуацията  и с предоставянето на топлинни услуги от топлофикационните дружества.Намаляването цената на газта създаде предпоставка за намаляване цената на топлинните услуги с поне 25%, така както ние от Федерацията на потребителите настояваме и чакаме с нетърпение как ще се произнесе КЕВР.

Какво ще посъветвате потребителите – да плащат или да не плащат сметките си?

Трудно се дават такива съвети, защото всеки случай е отделен. Има хора, които изпитват затруднения в този момент, но не са малко онези, които  получават обичайните си заплати. Затова апелирам към всички потребители, които имат възможност да плащат сметките си регулярно, да го направят. Това е и признак за социална отговорност и солидарност с усилията на всички в тези трудни моменти. Освен това въпросът не е дали да се плащат сметките, а дали плащането им да се отложи до отмяна на извънредното положение. Тогава сметките стават дължими, но вече няма да е една, а ще са поне две, ако не и повече.

А ако някой има затруднения с плащането на сметките си, какво ще го посъветвате?

В случай, че някой клиент няма възможност да погаси задълженията си, той може да се обърне към съответния оператор, за да се потърси най-правилното за него решение. Крайните снабдители - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про, удължиха срока за плащане на сметките от 10 на 20 дни, а Софийска вода го удължи от 30 на 40 дни.

Но аз, като представител на най-голямата потребителска организация, призовавам за отговорно поведение. Всяко действие днес трябва да се прави с мисъл за бъдещето. Може да се окаже, че утре ще ни бъде по-трудно да покриваме няколко задълженията накуп.

Как можем да намалим комуналните си разходи?

На първо време трябва да се запитаме как използваме комуналните услуги – дали е разумно и отговорно или пилеем. Уредите в домакинствата са значителен консуматор на ток и всяко домакинство може да намали разходите и да увеличи комфорта си, като направи жилището си енергийно-ефективно или спазва няколко лесни съвета за пестене на енергия. Аз съм член на Потребителския съвет на ЧЕЗ и там доста често дискутираме тези възможности. Давали сме конкретни съвети за отоплението на дома, за готвенето, за изолацията на жилищата. Такива има на страницата на ЧЕЗ, както и на ЕВН и Енерго-Про.

Как според Вас може да се помогне на хората в този момент?

Аз разбирам притесненията на хората. Те очакват да им се помогне в тази извънредна обстановка. Но не е справедливо частни дружества за поемат социалните функции на държавата. Тя трябва да предложи решение, което едновременно с това да не води фирмите към фалит и да не застрашава сигурността на страната, да осигури възможности за подпомагане на потребителите, без да ги превръща в клиенти на фирмите за бързи кредити. Помощта на държавата трябва да е насочена към тези, които имат затруднения, а не към всички, за да не се обезцени.