Енергийната комисия предлага правителството да върне Програмата за компенсации на бизнеса за високите цени на електроенергията

Бизнесът ще бъде компенсиран за високите цени на електроенергията, които през последните дни скочиха значително. Таванът на компенсацията се очаква да бъде при средномесечна цена от 180 лв./MWh. Това стана ясно в рамките на заседанието на енергийната комисия към Народното събрание.  На практика това е възобновяване на Програмата за компенсиране на бизнеса заради високите цени на тока, въведена по време на енергийната криза с разликата – по-нисък таван на компенсациите.

Депутатите решиха да възложат на Министерски съвет да приеме Програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия.

На практика депутатите обединиха в едно предложенията на  народните представители от „Възраждане“ и „ГЕРБ-СДС“

Предвижда се програмата да е със срок от 1 юли до 31 декември тази година при спазване на правилата за държавните помощи.  Компенсацията се очаква да е в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „Ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ за съответния месец и базова цена в размер на 180 лв./MWh за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Тоест, компенсация за бизнеса ще се изплаща при средномесечна цена от над 180 лв./MWh, но не и при средномесечна цена от 175 лв./MWh.

Енергийната комисия обаче ще уточнява текста в петък сутринта на извънредно заседание, на което би трябвало да бъдат изгладени и различията и се очаква бъде внесен веднага в пленарна зала.  

Министърът на енергетиката Владимир Малинов се ангажира с бърза реакция на екипа на ведомството, предвид факта, че такава програма е прилагана съвсем доскоро. Той обеща, че ще бъде внесено предложение за включване на тази точка в дневния ред на Министерски съвет в сряда като ще бъде спазена процедурата за нотификация от Европейската комисия.

Решението на енергийната комисия е в отговор на призив от страна на бизнеса, представителите на който присъстваха на заседанието и открито постави въпроса за компенсации.

В рамките на заседанието министър Владимир Малинов увери, че екипът на министерство на енергетиката работи от самото начало. „Първо трябва да се обърне внимание върху факторите, които доведоха до тази девиации в цените на електрическата енергия, които се случват от началото на месец юли в България. Не сме стояли със скръстени ръце по време на този период“, каза той, като заяви, че екипът на енергийното министерство е започнал веднага да изготвя анализ, от който изводът е, че ситуацията „изцяло се дължи на външни фактори“.

Три са основните фактори по думите на министър Малинов – високите температури, увеличеното търсене на електроенергията и вносът за Украйна, както и някои временни ремонти, довели до създаването на тесни места за внос към нашия пазар.

„За да бъде анализиран този период беше необходимо да се знае които са факторите. Нашият анализ е, че това увеличение на цените се дължи изцяло на външни фактори, независими и неповлияни от действията на българската енергетика и на предприятията, които са с държавна собственост и, които са структуроопределящи в производството и търговията на електрическа енергия.

Трите основни фактора, които според екипът имаха силно въздействие, това са: високите температури (дали са следствие от климатични промени или някаква временна вълна, но е основен фактор). На второ място, външният фактор, който също повлия е свързан също с увеличеното търсене и внос на електрическа енергия в Украйна с оглед руските атаки и промяна на стратегията на Русия по отношение на атакуване на генериращи енергийни мощности и намаляване на възможността на Украйна да произвежда енергия, с която да задоволява собственото си потребление. И на трето, но не на последно място – тези разлики, които са в Централна и Западна Европа и съответно на нашия пояс, стартиращ от Гърция, преминаващ през България, съответно Румъния-Унгария, се дължи на някои временни ремонти, но и на създаването на т.нар. „ботълнек“ за технически капацитет за пренос на електроенергия от Централна Европа към нашие пазари“, По думите на министъра, макари част от факторите да са преодолени в дългосрочен план два от тях ще останат, „тъй като прогнозата е, че през зимата потреблението, или търсенето на електроенергия на украинския пазар ще се увеличи с няколко пъти“. „Не виждам възможност да бъдат изградени нови интерконектори на електропреносните мрежи, което да увеличи капацитета и да се възползваме, например, от евтината ядрена електроенергия, произведена от Франция или от ценови сигнали, за да изравним този „сингъл маркет“ по отношение на цените на електроенергията“ каза енергийният министър.

Владимир  Малинов обясни, че за да се тръгне към компенсации е необходимо да се види и приходната част, т.е. възможностите на Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) за осигуряване на компенсации. В тази връзка изрази готовност за подкрепа за „разумна програма за компенсаторен механизъм, съобразен с финансовия ресурс“.  Спирайки се отново на анализа на министерството министър Малинов, изрази очакване и за успокояване на цените.

Председателят на ФСЕС Диан Червенкондев от своя страна обясни от какво се образуват и за какво се разходват приходите във Фонда, подчертавайки, че те са основно от държавната енергетика. По думите му, предвид направеното предложение за компенсации при таван от 180 лв./MWh, прогнозираните разходи ще са 230 млн. лв. и ако решението се приеме да действа от 1 юли ще бъдат събрани  160 млн. лв. , но има приходи от 471 млн. лв., които могат да послужат за компенсации. „ФСЕС има възможност да компенсира бизнеса“, каза Червенкондев.   

Преди това в рамките на заседанието председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че ако бизнесът не получи предприятия ще започне да затваря предприятия. Той отстоя тезата, че компенсациите не вдигат инфлацията, напротив, свалят я. Освен това настоя „тези компенсации да са бързи, прости и лесни“ като напомни оценката на ЕС, че българската програма за компенсации за 2022 г. – 2023 г., която действаше доскоро е била най-добра. „Тези, които я критикуват, че е на калпак, искам да кажа, че не е на калпак, а на MWh. И така трябва да бъзе“, каза той. „Цената за бита е 127 лв. 69 ст. тя е регулирана, за една година напред. Това е цената, по която НЕ продава на крайните снабдители и към нея, както при нас се добавят такси, достъп, пренос, разпределение. За първото полугодие средната цена е 150 лв., което е една нормална цена. Прогнозната пазарна цена за година напред на КЕВР е 173 лв., а сега, към днешна дата е близо 300 лв. при условие, че първите две седмици беше нормална. Тоест само за няколко последни дни цената отива на 287 лв. до вчера и за нас 180 лв. е една възможна, справедлива, добра граница, над която трябва да бъдат компенсирани небитовите потребители. По възможност за година напред да има такова решение“, посочи Велев като напомни, че такова решение имаше и за първото полугодие на таза година, но то не беше използвано, тъй като цените бяха по-ниски. Той поиска бързи мерки и действие на програмата от 1 юли, за да няма затворени предприятия.

Евгени Иванов от АОБР определи нивото за компенсации от 180 лв./MWh като добро.

Председателят на БСК Добри Митрев също изрази подкрепа за направеното предложение, а депутатите, независимо от политическите си различия да застанат зад това България да е стабилна държава.

„Има предприятия с непрекъснато производство“, посочи председателят на УС на БФИЕК Константин Стаменов, подчертавайки, че има часове в денонощието, когато цената достига 2000 лв./MWh. Това е накарало някои от предприятията да ограничат производството. Константин Стаменов не застана зад конкретна цифра, а зад необходимостта от определяне на компенсаторен механизъм за такива случаи.

Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, както и колегата му Алибегов също изразиха необходимост от значителна предвидимост и също застанаха зад решение, което да „съхрани бизнеса“.

Очаква се проектът за решение на депутатите от енергийната комисия, подкрепен от 16 гласа „за“ и 2 „въздържал се“ се очаква да бъде внесен и гласуван в пленарна зала още в петък, 26 юли.