Европейските фондови пазари затвориха търговията в четвъртък без единна динамика

Фондовите пазари на най-големите страни в Западна Европа не показваха еднаква динамика по време на търговията в четвъртък; инвеститорите оценяваха макроикономическите и корпоративните новини, както и последното решение за паричната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната), който реши да замрази високите си лихви за шести пореден път на срещата си през май в диапазон от 5.25% до 5.5%, както се очакваше. Председателят на Фед Джером Пауъл каза снощи, че е малко вероятно следващият ход на централната банка да бъде повишаване на лихвите.

Италианският индекс на мениджърите по покупките в производството (PMI), изчислен от HCOB и S&P Global, спадна до 47.3 пункта през април от 50.4 пункта през март. Пазарът очакваше средно 50 пункта, според Trading Economics. Именно тази стойност разделя ръста от спада на активността в сектора.

В Испания показателят се повиши до най-високото си ниво от юни 2022 г., до 52.2 пункта от 51.4 пункта, при обща прогноза от 50.8 пункта.

Крайната априлска стойност на индекса за Германия е 42.5 пункта (41.9 пункта през март), за Франция - минималната 45.3 пункта (46.2 пункта през март).

Междувременно годишната инфлация в Швейцария се ускори миналия месец до най-високите 1.4% от декември 2023 г., спрямо 1% през март, според официални данни. Експертите прогнозираха увеличение на потребителските цени с 1.1%. Базисната инфлация, която изключва храните и енергията, е 1.2% спрямо 1% месец по-рано. В месечно сравнение общото увеличение на цените е 0.3% (без промяна спрямо март).

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 се понижи с 0.38%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голяма загуба беше френският САС 40 (-0.85%), следван от германския DAX (-0.02%). Най-печеливш беше британският FTSE 100 (+0.32%), следван от испанския IBEX 35 (+0.19%) и италианския FTSE MIB (+0.06%). Разнопосочният тренд с преобладаващи губещи индекси се запази до края на търговската сесия.

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад завърши френският САС 40, а с най-голямо повишение затвори британският FTSE 100.

Приблизително еднакви по брой бяха губещите и печелившите секторни индекси. Измерителят на банковите акции се повиши с 1.1%, следван от индекса на петролната и газовата индустрия, който нарасна с 1.03%. Начело на губещите излезе измерителят на търговските вериги, който се понижи с 1.8%, следван от индекса на транспортните акции, който спадна с 1.5 на сто.

Британската банка Standard Chartered увеличи печалбата преди облагане с данъци през последното тримесечие с 6%, до 1.9 милиарда долара, докато прогнозата беше за нарастване с 1.4 милиарда долара, след което пазарната й стойност се увеличи с 8.29%.

Цената на акциите на нидерландската ING Group нарасна с 6.41% след новината за стартирането на програма за обратно изкупуване на стойност до 2.5 милиарда евро, което да приключи до 29 октомври. Тази новина компенсира спада в нетната печалба на банката през 1-вото тримесечие до 1.58 млрд. евро от 1.69 млрд. евро година по-рано.

Акциите на испанската Banco de Sabadell се повишиха с 4.23% след новината, че Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (BBVA) планира да я купи с оценка от 12.3 милиарда евро. Пазарната стойност на потенциалния купувач намаля с 3.84%.

Сред малкото книжа на загуба от банките бяха на австрийската Raiffeisen Bank International, които поевтиняха с 1.61%, въпреки че кредиторът увеличи нетната си печалба с 1% през януари-март, докато анализаторите очакваха тя да се повиши.

В края на първото тримесечие оперативната печалба на датския производител на лекарства Novo Nordisk, най-голямата фармацевтична компания в Европа по капитализация, се е увеличила с 27% на годишна база до 31.8 милиарда крони (4.56 милиарда долара). Нетната й печалба се е увеличила с 28% - до 25.4 милиарда крони, приходите са нараснали с 22% - до 65.3 милиарда крони. Въпреки това цената на акциите на компанията се понижи с 2.74%.

Германският производител на облекло и аксесоари Hugo Boss AG през първото тримесечие на 2024 г. е увеличил приходите си с 5% на годишна база до 1.014 милиарда евро. Индикаторът като цяло съвпадна с консенсусната прогноза на анализатора, изготвена от самата компания. Продажбите се увеличават във всички региони на присъствие и във всички марки. Нетната печалба се увеличи през януари-март до 38 милиона евро от 35 милиона евро година по-рано и надхвърли прогнозата от 36 милиона евро, се отбелязва в прессъобщението. Въпреки това, след инфрмацията цената на акциите на Hugo Boss AG спадна с 6.87% на борсата във Франкфурт.

Датската транспортна и логистична компания A.P. Moeller-Maersk AS през януари-март намали приходите до 12.36 милиарда долара от 14.21 милиарда евро година по-рано, а печалбата преди данъци до 1.59 милиарда долара от 3.97 милиарда долара. Освен това, подобри прогнозата за 2024 г., но въпреки това цената на акциите спадна с 4.38%.

Акциите на Pandorа поскъпнаха с 6.19%, отчете 18% ръст на приходите през първото тримесечие и повиши перспективите си за цялата година. Датският производител и търговец на бижута, който има 2500 магазина по целия свят, отчете приходи от 6.8 милиарда датски крони (976 милиона долара), и очаква 8% до 10% органичен растеж тази година, спрямо предишната прогноза от 6% до 9%. Маржът на печалбите преди лихви и данъци (EBIT) се повиши от 21.5% на 22% и очаква ръст от около 25% за цялата година.

Капитализацията на петролната и газова компания Shell се повиши с 1.47% на борсата в Амстердам и се повишава с 1.68% в Лондон, след като неочаквано увеличи коригираната си печалба през 1-вото тримесечие в сравнение с предходното, а също така обяви ново изкупуване на 3.5 милиарда долара, но в годишно изражение печалбата намаля. Затова пък акциите на другите европейски гиганти в сектора цената се понижи, тъй като и петролните фючърси поевтиняха: на френската TotalEnergies (-2.54%), на испанската Repsol (-2.21%) и на британската BP Plc (-0.32%). Търговията с фючърсите на суровия петрол Brent на стоковата борса в Лондон приключи с понижение от 0.18% до 83.29 долара за барел.

Шведският автомобилен производител Volvo Car загуби 2.8% от капитализацията си след новината за напускането на главния оперативен директор и заместник главен изпълнителен директор Хавиер Варела.