НАЧАЛО » събития

Проф. Николай Козарев: Усилията на Столична община са неоспорими, трябва приоритетно да въведе и зони за ниски емисии за битовото отопление

Но трябва ясно да се разбере, че един или няколко големи промишлени горивни процеси катоТоплофикация София , могат да бъдат успешно управлявани, но 50 хиляди малки горивни устройства – никога, смята професорът

fb
3E news
fb
09-06-2021 10:06:02
fb

Разговаряме с проф. Николай Козарев, от 2011 г. до 2017 г. ръководител на катедра “Инженерна екология”, също така ръководител на екип от преподаватели в Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ), работили по изготвянето на Програмата на София за качеството на атмосферния въздух в периода 2014-2020 година. 2015–2017 е професор по технологии за пречистване на въздуха, катедра „Инженерна екология“ при ХТМУ. Той работи по изготвянето на Оценки за въздействието върху околната среда на редица предприятия. Също така е участвал в разработването на редица програми за качеството на въздуха на Столична община, Пирдоп, Перник, Радомир. Участва в подготовката на заявление за издаване на комплексно разрешително на Кремовци АД, „Оценка на ефекта от предвидените за 2007 година мерки за намаляване на вредните емисии от Кремиковци АД във въздуха, 2007 година.

 

Г-н Козарев, Вие сте участвал в изготвянето на програмата на София за качеството на атмосферния въздух в периода 2014-2020 г. и за намаляване на фините прахови частици. Изследванията от последната година показват подобрение в качеството на въздуха, помагат ли мерките, предприети от Столична община?

Изследователският екип включва мои бивши студенти, а сега преподаватели в Химикотехнологичния и металургичен университет. Този екип е разработил Програма за управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на Столична община за периодите 2011-2014 и 2015-2020 година, както и допълнение към програмата за 2015-2020 по отношение на два допълнителни замърсителя - фини прахови частици с еквивалентен диаметър до 2.5 микрометра (ФПЧ2.5) и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).

В резултат от прилаганите мерки за намаляване на емисиите, качеството на въздуха в Столична община се подобрява непрекъснато, а не само през последната година. Така например, азотните оксиди престанаха да бъдат проблемен замърсител за София. Средногодишните стойности на концентрацията на фини прахови частици с еквивалентен диаметър до 10 микрометра (ФПЧ10) за 2019 и 2020 година са под средногодишната норма 40 микрограма на кубичен метър.

За съжаление, в определени области на общината превишенията на нормата (50 μg/m3) за втория лимитиран показател за качеството на въздуха – средно денонощната концентрация (СДК) на ФПЧ10 все още са повече от допустимите (35) в рамките на една календарна година.

Превишават се също така и определените норми за средногодишните концентрации на ФПЧ2.5 и ПАВ. Добрата новина все пак е, че степента на замърсяване на въздуха с ФПЧ2.5 и ПАВ е пряко свързана с емисиите на ФПЧ10, обусловени от битовото отопление с изгаряне на дърва и въглища. С други думи, намаляването на употребата на твърди горива за отопление със сигурност ще доведе до подобряване на КАВ по отношение и на трите замърсителя.

Как оценявате усилията на Столична община за намаляване на замърсяването на въздуха, бихте ли обяснил какво точно и как се измерва и какво показват последните резултати?

Усилията на Столична община са неоспорими. Разбира се, не можем да не отбележим пускането в експлоатация на вече три диаметъра на Столичното метро. Не можем да не отчетем и сериозното редуциране на вредни емисии поради интензивното обновяване на автобусния парк - електрически, газови, и такива с екологичен стандарт Euro 6. Не на последно място трябва да се отбележи значителното подобрение на пътната инфраструктура - разширяване на булеварди, усиленото строителство на Околовръстния път, Северната скоростна тангента, кръгови кръстовища и кръстовища на две нива. Нашият изследователски екип извърши оценка на екологичния ефект от построяването на първото кръстовище на две нива в София - между булевардите „Драган Цанков“ и „Пейо Яворов“. Убеден съм, че жителите на Столицата без никакво колебание, оценяват този проект като успешен и с голям ефект върху качеството на въздуха.

Веществата, определени като замърсители на въздуха, са повече от 170. За мнозинството от тях обаче са характерни епизодични и кратковременни случаи на замърсяване на въздуха. Останалата част, наричани основни замърсители на въздуха, са серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици – фракции до 10 и до 2.5 микрометра, въглероден оксид, олово, бензен, озон, арсен, живак, кадмий, никел и други. Измерванията, които се извършват в различните станции за мониторинг на КАВ се определят с нарочна заповед на министъра на околната среда и водите. Обикновено се измерват концентрациите на замърсилите за сравнително кратки интервали от време и на тази база се изчисляват нормираните показатели за КАВ. Постигнатите досега резултати по отношение на КАВ бяха вече коментирани.

Какви мерки - популярни и не толкова популярни, трябва да се предприемат още за намаляване на замърсяването от индустрията и строителството?

Като сектор от икономиката, строителството и ремонтните дейности наистина представляват източник на замърсители, преди всичко прахови частици, но те не са основната причина за недоброто качество на въздуха. Разбира се, стриктен контрол на измиването на самосвалите и строителните машини, оросяването на строителните площадки в сухо време биха намалили в значителна степен приноса на сектора към замърсяването на въздуха.

Обикновено хората са склонни да обявят всеки промишлен комин за главен причинител на замърсяването на въздуха в неговата околност. Наистина, в общия случай количествата замърсители, които промишлеността изпуска в атмосферата (емисиите) са твърде големи. В миналото, енергийният комплекс „Марица изток“ емитира годишно около 600 хиляди тона серен диоксид в атмосферата, но през комини с височина 320 метра. Поради високата си температура отпадъчните газове се издигат допълнително на твърде голяма височина, т.е. те не причиняват съществено повишение на концентрацията на серния диоксид в приземния слой на атмосферата. Все пак, емисии от вентилационни инсталации, които се изпускат на малка височина, биха могли да причинят значимо замърсяване на въздуха в локален мащаб.

Какво е направено и какво още може да се направи за намаляване на замърсяването от транспорта?

В общи линии вече коментирахме по-мащабните дейности за намаляване на емисиите от транспорта. Бих добавил мерките за поддържане на чистотата на пътната настилка по булеварди и улици в София, които се характеризират с интензивен автомобилен трафик. Замърсяването им с инертни материали в крайна сметка води до механично стриване на земната маса до фини прахови частици, които след това многократно се утаяват и ресуспендират във въздуха от вятъра или поради турбулизацията на въздушната маса от движението на самите автомобили.

Какво би могло да се направи, за да се намалят вредните емисиите от сектор битово отопление с изгаряне на дърва и въглища?

В последните години битовото отопление с изгаряне на твърди горива се превърна в основен фактор за замърсяването на въздуха с фини прахови частици и ПАВ. Причините за това са: ниски доходи на значителна част от жителите на София, високи цени на централното отопление, на електроенергията и на отоплението на база природен газ, използване на неефективни отоплителни уреди, а не на последно място и незавършена инфраструктура за централно и газово отопление в много квартали на града. Този проблем не може да бъде решен с прилагане на палиативни мерки като забраната да се горят влажни дърва, например. Необходимо е отговорно политическо решение, чието изпълнение не само да спре отказа на гражданите от услугите на „Топлофикация“ София, а и да върне обратно бившите абонати, на дружеството.

Трябва ясно да се разбере, че един или няколко промишлени горивни процеси, колкото и големи да са те, могат да бъдат успешно управлявани, но 50 хиляди малки горивни устройства – никога. Нека обърнем внимание и на това, че централите на „Топлофикация София” използват като гориво природен газ (няма емисии на прахови частици), произвеждат и електрическа енергия, която им се заплаща, предвижда се и изграждане на инсинератор за изгаряне отпадъци колкото и спорен да е той към момента. В началото на 90-те години на миналия век властите в Копенхаген преминаха към изгаряне на отпадъците на града, като заменяха дори лични газови горивни устройства на гражданите с централно отопление. Никой там не попита, но защото всичко е направено по-правилния начин.

Как виждате алтернативата във фотоволтаични инсталации и системи за съхранение на енергия, загубите на Топлофикация се увеличават?

Вижте това са скъпи инвестиции, които не всеки може да си позволи, представете си възрастен човек с 300 лева пенсия няма и да помисли за подобен вариант, жителите на по-богатите квартали могат да си го позволят, защото имат повече възможности. Преди 20 години се отоплявахме на нафта вместо на дърва и въглища, защото беше по-екологично, след това минахме на електричество. Хората започнаха да се отказват от Топлофикация и цената ставаше още по-висока. Необходимо да се намали печалбата и клиентите да се върнат отново. Как се е случвало преди и нямахме винтили за спиране на парното. По отношение на другите алтернативи трябва да се има предвид, че водородът е скъпа инвестиция, която трябва да се изплати. Използването на газ не е по-евтино, отделно газификацията не е толкова разпространена. Но и в тази посока са необходими също отговорни политически решения.

Чистотата на въздуха само въпрос на общината и на финансиране ли е? Какво може да направи всеки гражданин, за да живеем в по-чист град?

Разбира се, не може да бъде въпрос само на общината, макар това да е основно нейно задължение. Не следва да си позволяваме да паркираме колите си в тревните площи, а да се оправдаваме с това, че всъщност там трева няма. Няма, защото преди това многократно сме нарушавали забраната за паркиране.

Не трябва да допускаме изгаряне на нерегламентирани материали, като гуми, пластмаси, стари дограми, текстилни материали, напоени с отработени масла и така нататък. Все пак, в крайна сметка общинските власти са оторизирани и задължени да налагат съответните глоби.

Как помага въвеждането на зони за ниски емисии от транспорта и за отопление в София, как се извършва контролът и каква ще бъде тук ролята и на гражданите?

Самото наименование „зони с ниски емисии“ (ЗНЕ) само по себе си означава намалени количества на изпусканите в атмосферата замърсители, а това във всички случаи определя подобряване на КАВ. Ефектът върху КАВ обаче зависи от мащаба на мерките, свързани с дефинирането и въвеждането на ЗНЕ. Така например, след въвеждане на ЗНЕ на серен диоксид, емитиран от корабоплаването, в зоната около Балтийско и Северно море е постигнато понижение на концентрацията на серен диоксид с повече от 50 %. Зоната с ниски емисии е въведена чрез мярка, лимитираща съдържанието на сяра в корабното гориво.

В България, до момента отсъстват практики по въвеждане на ЗНЕ. Моето мнение, че на територията на София би следвало с предимство за бъдат въведени ЗНЕ, засягащи битовото отопление с изгаряне на дърва и въглища, доколкото този сектор е основен фактор за регистрираните повече от 35 превишения на нормата за СДК на ФПЧ10 и то почти изцяло през зимните месеци.

Вие сте правили редица оценки за усилията за намаляване на вредните емисии от Кремиковци – какво показват анализите? Има ли в момента подобен замърсител от индустрията или това вече е решен въпрос?

С мои колеги от Химикотехнологичния и металургичен университет моделирахме разпространението на емитирани от МК „Кремиковци“ замърсители на въздуха два пъти – за оценяване на „минали щети“ върху околната среда, причинени от дейността на комбината до 1996 година и за оценяване на ефекта от предвидените за изпълнение мерки за 5 годишен период 2007 – 2011. Бяха приложени два различни модела – PHOENICS (1996) и AERMOD (2007). Резултатите от моделирането на КАВ на територията на Софийското поле бяха твърде близки. Тогава бе установено, че газовите замърсителите, емитирани от МК „Кремиковци“, замърсяват във висока степен въздуха в района на металургичния комбинат, но до територията на София техните нива намаляват значително, като са под определените средночасови норми.

Към момента такъв сериозен източник на емисии в Софийското поле не съществува, но както всички знаем, проблемите с качеството на въздуха по отношение на с ФПЧ10, ФПЧ2.5 и ПАВ все още не е решен напълно.

България е заплашена с глоби за замърсяването на въздуха с фини прахови частици - съгласен ли сте с тезата на МОСВ, че глобите трябва да бъдат разпределени между общините и особено тези, които замърсяват най-много?

Ако не се постигне бърз напредък в подобряването на качеството на въздуха и удовлетворяване на постановените от Европейското и българското законодателство норми, глобите от предупреждения, ще се превърнат в реалност. Това, глобите да бъдат разпределени в зависимост от „приноса“ на отделните общини към замърсяването на въздуха, на пръв поглед изглежда справедливо. Трябва обаче внимателно да бъде обмислен начинът на разпределение на общата глоба между общините, които не са изпълнили изискванията по отношение на КАВ. Например, възможностите на община Монтана и Столична община, както да реализират определени дейности по опазване на чистотата на въздуха, така и по отношение на заплащането на съответната наложена глоба са твърде различни.

Ако се стигне до глоби, не трябва ли да се отчита подобрението в качеството на въздуха в резултат на взетите мерки и това да намалява или да освобождава постигналите напредък общини от санкции?

Както се пее в една песен „А дано, ама надали“, не вярвам, че глобите биха били налагани съобразно степента на нарушение на съответните изисквания за КАВ. Както може да се види, нормите за КАВ се дават като конкретни максимални допустими стойности, а не като интервали. Качеството на въздуха в определена точка на територията е удовлетворително само и единствено, ако всички наложени изисквания на нормативната уредба в тази точка са удовлетворени, а не е достатъчно да бъде регистрирано някакво подобрение по отношение на някакъв замърсител или определен показател, да речем средногодишна концентрация.

Николай Козарев
качество на въздуха
Кремиковци
столична община
По статията работи:

Рая Лечева