МОСВ: Допускането на дерогация за замърсяването от ТЕЦ-вете е политическа концепция

Допускането на дерогация в ТЕЦ-вете в Маришкия басейн - "Ей и Ес Марица Изток" 1, "Марица изток" 2 и "КонтурГлобал Марица Изток" 3 е политическа концепция. Това посочи в петък на пресконференция по повод представянето състоянието на околната среда съветникът на министъра по въпросите на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) Ваня Григорова.

Има подадени искания от централите за отлагане или преходен период (дерогация) за привеждането с съответствие на нормите за емисии на азотни оксиди, серен диоксид и прах, допълни шефът на ИАОС Росица Карамфилова. Тези искания са свързани с нормите, които са определени през комплексните разрешителни да се допусне продължаващо замърсяване в региона.

От информацията, с която 3eNews разполага трите въглищни централи от Маришкия басейн вече са получили т.нар. дерогации или право на изключение да не спазват изискванията за норми на емисиите си на серен диоксид и живак.

Нормите за серен диоксид са дефинирани в законодателството като емисионни норми, например 320 mg/Nm3 за инсталации с вече съществуващи сероочистки и изгарящи местно гориво (например лигнитни въглища). Това само по себе си е изключение от правилата, защото технологиите позволяват емисионни норми от 130 mg/Nm3 за нови сероочистващи инсталации, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

ИАОС е дала дерогации на трите централи като не е дефинирала изискване за емисионна норма, а за процентна степен на очистване на серните диоксиди. Степента е 97,5% или 97% за различните сероочистки на различните централи. Не е ясно на каква точно емисионна норма отговаря тази степен. В документите на ТЕЦ “Марица изток 2”, с които се искат дерогации, има изчисления, че тази степен от 97% десулфуризация може да се равнява на до 570 mg/Nm3. Това означава, че трите централи в Маришкия басейн могат да емитират повече от 5 пъти повече емисии от най-новите емисионни норми за серен диоксид, допълниха от екологичната организация.

По отношение на живака, нормата, която е разрешена на българските централи е 30 μg/Nm3 при позволена норма от 1 до 7 μg/Nm3.

На практика издадените дерогации за замърсяване на въздуха са безсрочни

Оказва се, че комплексните разрешителни на трите централи са безсрочни, докато няма необходимост да се поиска актуализацията им от операторите. Това означава, че и дерогациите нямат конкретен срок, допълват от Грийпийс.

Тези решения за дерогации, които се издават от ИАОС, могат да бъдат обжалвани пред министъра на околната среда и водите. “Грийнпийс” - България и Екологично сдружение “За Земята” обжалваха решенията и на трите централи, но жалбите ни бяха отхвърлени от предишните министри, коментира Антонова. „Смятаме, че разрешителните са издадени в нарушение на екологичното законодателство. Поставят по-малко стриктни норми и по този начин застрашават здравето на хората, отговорните институции извършиха редица нарушения по време на издаването на самите разрешителни, например - не предоставиха достъп до анализите, върху които се базира решението за даване на дерогациите, смятат еколозите. Гълъбово е единственият град в Европейския съюз, в който все още има нарушение на нормите за серен диоксид, припомнят оттам.

Поискахме служебният министър да преразгледа тези решения на предишния министър, за да поправи тези нарушения, допълниха от екологичните организации.

Но от екоминистерството обаче коментираха, че допускането за дерогация в момента се обжалва в съда. Не можем да вземем окончателно решение до произнасянето на съда, посочи Григорова без да стане съвсем ясно за какво обжалване става дума. Тези три искания на ТЕЦ-вете в Маришкия басейн са разгледани първи, защото целият район е с влошено качество, коментира тя.

Като цяло почти няма други централи в Европа, които да са кандидатствали, предимно в енергийния сектор, единствено в Полша също има започнали такива процедури, съобщи още Григорова.

На фона на постоянните съобщения за затваряне на редица ТЕЦ в Европа, както и последната информация, че предстои и Румъния да затвори своите ТЕЦ до 2030 година, почти е сигурно, че политически България също трябва да вземе окончателното решение да затвори своите ТЕЦ в най-кратки срокове. В момента редица документи се забавят включително и дългосрочната стратегия за декарбонизация, в която България трябва да заложи ясни планове да се откаже окончателно от въглишната енергетика, а желанието на правителството Борисов това да се случи след 2060 година няма как да се случи. Няма как да се откажем от въглищата, но реалистичният вариант е да заложим излизане от въглищната енергетика до 2030 година, каза Георги Стефанов от WWF. 

Разглеждат се още седем искания за дерогации на ТЕЦ

Към момента са подадени още седем искания за дерогация за отлагане спазването на нормите за замърсяване със серен диоксид, азотни оксиди, прах. „Добра практика е да има план график, начало, текущо състояние, край, вече има издадена заповед на министъра как без конфликт на интереси да се работи с методическа помощ от МОСВ, допускане на дерогации в утежнени райони си е политическа концепция“, коментира Ваня Григорова.

До 17 август трябва да се изготви дерогация в комплексните разрешителни и за другите ТЕЦ-ве, обясни тя седмица по-рано. Само седмица по-рано тя подчерта, че е имало няколко рокади в звеното за издаване на комплексни разрешителни, няколко ключови експерти са били отстранени, което на практика е обезкръвило дирекцията за издаване на комплексни разрешителни. „Служителите не са подпомогнати със стратегически и рамков документ какво и как да се прави, не може агенцията сама да се справи, извън компетенциите на хората там,“ каза Григорова.

Всички други въглищни централи, които са поискали дерогации, свързани със замяна на част от горивото си (въглища) с отпадъци, биомаса и нефтошисти. Някои централи вече са получили разрешителни да изгарят такива други горива. Това означава, че те нямат право да получат дерогации, защото изрично условие за дерогациите е въглищната инсталация да не може да изгаря друг вид гориво освен местните въглища, контрира Антонова.

За дългосрочни мерки времето на този екип е недостатъчно

На въпрос какво може спешно да се направи от настоящия служебен кабинет, от екологичните сдружения коментираха, че следващите около 2 месеца основна възможност е РИОСВ да започнат да налагат жестоки санкции на нарушителите. За дългосрочни мерки времето на този екип е недостатъчно, коментира Петко Ковачев.

Тези дерогации са различни от дерогациите за квотите емисии на парникови газове. Дерогации по линия на законодателството за климата и задълженията, свързани по един или друг начин с емисиите на парникови газове,  Министерството на енергетиката са искали дерогация по чл. 10в на Директивата 2018/410 за  изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (известна като Директивата ЕСТЕ). Член 10 в се отнася до възможността за безплатно разпределяне на квоти през преходен период с цел модернизация на енергийния сектор. Заявлението на МЕ седи на трупчета в Генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК, поради това, че мининистерството не е способно да придвижи нещата напред. Например има един списък с въпроси от страна на ГД "Конкуренция" към МЕ по това заявление, на което няма отговори. По този начин едва ли скоро ще има одобрение на това искане за дерогация, коментира и Петко Ковачев от Института за зелена политика.

МОСВ: Правим график да наваксаме забавянето в издаването на

комлексните разрешителни за бизнеса

Според данните за състоянието на околната среда по отношение на замърсяването със серен диоксид и азотни оксиди има намаляване на емисиите от ТЕЦ през 2019 г.. Замърсяването с фините прахови частици (ФПЧ2,5) нараства и се дължи основно на изгарянето на горива в битовия сектор.. Основен проблем за качеството на въздуха продължава да бъде замърсяването с фините прахови частици ФПЧ10  и все още 60 на сто от населението живее в райони със завишени норми на тези показатели.

Причината за това се крие основно в отоплението на дърва и въглища, коментираха от МОСВ. При замърсяването от предприятията има по-голям контрол през комплексните разрешителни, смятат от ековедомството. Но предвид забавянето на процедурите и целия административен хаос и този въпрос е под въпрос. Има над 180 забавени процедури по издаване на комплексни разрешителни от 2018 година насам. Правим график и приоритизиране, бавно и сигурно, укрепваме капацитета, за да напреднем с издаването им, подчерта Росица Карамфилова.

Положението с издаването на комплексните разрешителни е най-малкото тревожно, посочват еколозите и бизнесът. Дали това е било форма за рекет на бизнеса може само да предполагаме, коментират специалистите.