НАЧАЛО » българия

Ще удържат ли партиите на обещанията за защита на Черноморието в новия парламент

Как Черноморското крайбрежие се превърна в заложник на презастрояването и частната собственост

fb
3E news
fb
04-05-2021 07:05:52
fb

Тази седмица може да се окаже решаваща и за българското Черноморие. Това се случва само няколко дни след като стана ясно, че инвеститорът на скандалния проект “Алепу Вилидж”, ще търси варианти за реализирането на проекта след решението на “Главболгарстрой” да излезе от проекта. Според председателя на „Изправи се. Мутри вън“ Мая Манолова трябва да бъде внесено предложение за налагане мораториум на строителството по Черноморието. Другата седмица в Народното събрание ще внесем предложение за временен мораториум на строителството по Черноморието, съобщи в четвъртък за 3eNews Борислав Сандов от „Зелено движение“, част от „Демократична България“ в парламента. Започваме предварителни разговори с другите парламентарно представени партии за подкрепа. Целта е предложението да се внесе от депутати от различни политически групи, не само от „Демократична България“. Очакваме другата седмица да влезе в Народното събрания, коментира още той.

Ясно е, че за да бъде прието трябва да има силна подкрепа на големите политически партии. ГЕРБ още в последния си мандат бяха обещали да забранят строителството в зона А на Черноморското крайбрежие, което така и не се случи. Позицията на „Има такъв народ“ не е много ясна по този въпрос. Какво ще гласуват депутатите от ДПС и БСП също не се знае. Но имайки предвид апетитите на много техни представители и извършването на голям дял от заменки именно по време на такава коалиция също е под въпрос как ще гласуват. Как точно предстои да влезе в дневния ред на Народното събрание предстои да видим. Тази седмица в програмата на народните представители в сряда влизат заседания на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по здравеопазване, Временната комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години. Задаваме си въпроса защо още в края на април не беше приет мораторума за строителството по Черноморието заедно със запора върху отдаването на концесии, продажбата на държавни и общински болници и назначенията в държавната администрация. Вероятно защото касаят само кабинета Борисов 3, докато проблемите с Черноморското крайбрежие касаят няколко правителства назад.

Мораториум за 6 месеца и в кои случаи да важи

Законът за устройство на Черноморското крайбрежие в момента не изпълнява своите основни цели, заложени в чл. 2 за опазване и устойчиво развитие, за осигуряване на свободен и безплатен достъп до морските плажове, за опазване на природните ресурси, за намаляване на замърсяването и възстановяването на естествения ландшафт.

За временен шест месечен мораториум се обявиха преди няколко дни от инициативата „Зелени закони“. Повече от 20 години продължава унищожаването на един от най-ценните ресурси на България – Черноморското крайбрежие и неговия бряг, плажове, дюни, защитени територии и зони. Въпреки, че има специални закони за тяхното опазване винаги се намират вратички и се прави превратно тълкуване на нормите от страна на некомпетентни или корумпирани служители в държавните и общинските институции.

Според екологичните организации мораториумът трябва да важи за имоти, за които няма действащи териториално-устройствени или общи устройствени планове, които са продадени или заменени от държавата и/или общините по реда на Закона за горите от  1997 година или заменени от държавата или общините по реда на чл. 36 от ППЗСПЗЗ.

В мораториума трябва да влязат имоти, за които не са извършвани процедури по ОВОС, екологична оценка или оценка за съвместимост по реда на ЗООС и ЗБР,  дюни (вкл. ембрионални дюни).

Не на последно място в обхвата на такъв мораториум трябва да влязат имоти, за които са изминали повече от пет години от процедурите за промяна на предназначението на земеделски и горски територии и в които строителството не е започнало, за които процедурите по ЕО, ОВОС и оценка за съвместимост са установили, че са места за размножаване или почивка на защитени от закона видове, в територии обявени по реда на ЗЗТ като защитени територии, твърдят екологичните организации.

Мораторимът трябва да действа докато се приеме закон за установяване и възстановяване на държавната помощ при заменки и продажби на горски (след 2003 г.)  и земеделски земи (след 2000 г.) и се промени ЗУЧК и се установи законова защита на ембрионалната дюни и глоби и санкции за унищожаване и увреждане на дюни, каквато липсва в момента. Необходимо е да се приеме ОУП на община Царево, процедурата е започнала преди осем години.

Да избегнем поредно безвремие

За да не бъде обаче поредно безвремие за опазването на Черноморското крайбрежие, докато трае мораториумът е важно е се създаде законов механизъм за изкупуване на дюни и други редки екосистеми по Черноморското крайбрежие и да се приемат ясни разпоредби, уреждащи задълженията на институциите по промяната на предназначението на земеделски и горски територии и реда на връщането им обратно при условия, че строителството  не е започнало.

Също така трябва да се приемат ясни разпоредби за обезсилване на разрешителните за строеж в имоти, включващи приоритетни за опазване природни местообитания, места за размножаване и почивка на защитени видове и дюни, се картират всички дюни, включително ембрионалните, да се приеме План за управление на Природен парк “Странджа”, което по закон трябваше да стане през 2001 година.

Много съществено е също да се определят чрез ЗУЧК допълнителни плажове за природосъобразен туризъм сред тези в България, които все още не са загубили природните дадености за такъв туризъм (гори, дюни, незастроен ландшафт) и се дадат гаранции за опазването на тези дадености.

Община Царево продължава да разрешава урбанизация, независимо, че няма действащ общ устройствен план, в противоречие със закона за опазването на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Масово общините не спазват изискванията за ограничаване на застрояването в зони А и Б на ЗУЧК позовавайки се на стари подробни устройствени планове, приети без задължителните процедури по оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), екологична оценка (ЕО) и оценка за съвместимост по реда на закона за опазването на околната среда (ЗООС) и закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Никой не защитава ембрионалните дюни и те масово се унищожават от концесионерите на плажове. Продължават да се водят като урбанизирани територии и да се застрояват имоти, за които е установено, че са места за размножаване или почивка на защитени видове.

Отворени казуси:

„Подпорната стена“ на Алепу се разклати

"Главболгарстрой" се оттегля от проекта "Алепу Вилидж", съобщиха в края на миналата седмица от компанията. Независимо от факта, че извършените строителни дейности са напълно законосъобразни и в съответствие с одобрените проекти, последвалата негативна кампания и отрицателен обществен отзвук, водят компанията до решението да се откаже изцяло от участието си в проекта "Алепу Вилидж" се аргументираха оттам. Строителството на курорта бе спряно заради открити нарушения и след съдебно решение, че обектът е незаконен. Застрашаващият свободния достъп до плажа проект, представен първоначално като брегоукрепително съоръжение, предизвика гневни обществени реакции. Дълго време властите се опитваха да тушират недоволството, като обявяваха, че на мястото се строи подпорна стена за блокиране на активирало се свлачище, а над нея били предвидени малко вили и зеленина.

Новият инвеститор в проекта "Алепу Вилидж" Стоян Василев, брат на Здравко Василев от BIG Brother заяви, че ще търси законов и приемлив за обществото начин да го завърши. В същото време Здравко Василев, който е от листите на „Изправи се. Мутри вън.“ Изрази несъгласието си от действията на своя брат и обяви готовност да го „вразуми.“ 

Според юристът Димитър Данаилов, ако от съда бъде окончателно обявено разрешението за стоеж за недействително, това означава, че е възможно да се изготвят нови инвестиционни проекти, и ако бъдат одобрени по надлежния ред и бъде издадено ново разрешение за стоеж, да се осъществи инвестиционно намерение в съответствие с издаденото разрешение за строеж. Делото е между първа и втора инстанция, като към настоящия момент преписката е във Върховния административен съд, но не е образувано съдебно дело. Асоциацията на парковете в България беше обявила, че ще подкрепи жалбата на прокуратурата като страна по казуса, която системно от 2017 г. сигнализира за нарушенията. Възможно е всеки гражданин също да подаде жалба в Европейската комисия, а организациите обсъдиха и възможност самите те да изпратят жалба до Брюксел, която може би първо да бъде подписана от повече хора, които подкрепят опазването на последните останали девствени кътчета по Черноморието.

Проектът няма Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), оценката за съвместимост не е пълна и не създава сигурност за опазване на защитените територии, в които попада, коментираха от Асоциацията на парковете в България. Проектът е с редица нарушения на екологичното законодателство. Изграденият обект не е брегоукрепително съоръжение, защото е на 30 метра от брега. Идеята му е уж да подпира пътя, но по Общия устройствен план на Созопол план за път там няма, подчертават екоекспертите. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров досега не е предприел никакви мерки за спиране на строителството.

Синеморец, заплашен от изникване на цял нов квартал

Още в края на 2020 година неправителствени организации сигнализират за изграждането на вила на брега на Синеморец в местността “Поляните” с възложител на проекта е арх. Добромир Стоянов Добрев, член на Камарата на архитектите в България и свързан с проекти на „Артекс инженеринг“. Проблемът е, че ако за този строеж не се вземат предвид нарушенията и не се спре, това ще даде зелена светлина и още 32 сгради с одобрен ПУП в местността, което ще позволи изникването на цял квартал без оценка за кумулативния ефект върху тези красиви места. Местността „Поляните“ в с. Синеморец е част от Природен парк „Странджа“ и оазис сред бетонната пустиня по българското Черноморие. Според експертите най-важното е, че това се случва в нарушение на 6 закона по българското законодателство, а според институциите проблем няма.  Крайбрежната част на Природен парк Странджа, най-голямата защитена територия в България попада в община Царево. Община Царево няма действащ Общ устройствен план (ОУП).  От обявяването си през 1995 г. до днес Природен парк „Странджа“ няма План за управление. Сред нарушенията е на Закона за водите, защото Синеморец няма действаща пречиствателна станция и всички отпадни води ще се вливат в Черно море, включително и на бъдещата постройка. Недопустимо е да се строи на парче без канализация и пътна инфраструктура, без да се оценява цялостния ефект върху биологичното разнообразие, туризма и местния бизнес.В нарушение на Закон за биологичното разнообразие е фактът, че строежът е с оценка за съвместимост от 2017 г., но не е оценено въздействието, което ще окаже върху околната среда и няма ОВОС, застрашавайки редки растения и птици.

Според експертите министърът на околната среда и водите може „да спира реализацията на планове и проекти, започнати или утвърдени в нарушение на този закон“. Според експертите той може да спре реализацията на всички ПУП на територията на природен парк „Странджа“, приети без оценка за въздействието върху околната среда и да отмени всички решения по реда на ЗБР, които са взети на основание грешно декларирани обстоятелства за наличие на изградени улична мрежа, водопровод и електроснабдителна мрежа, съоръжение за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Екоминистърът трябва също да отмени методическите указания на МОСВ от 2014 г., които допускат реализирането на инвестиционни намерения във основа на ПУП.  В неговите правомощия е да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по Закона за защитените територии за спиране на започналото строителството в границите на Природен парк “Странджа”.

Само от преди няколко дни са сигнали в социалните мрежи за бетон на плаж "Кабакум", засега нямало незаконно строителство, а само изграждане на инфраструктура за ток и вода, уверяват институциите.

Как дюните станаха частни и как да си ги върнем

Един от най-големите проблеми по Черноморието са собствеността на дюните. По конституция дюните са изключително държавна собственост и в момента, в който бъдат официално узаконени в кадастъра, на тях няма да могат да се извършват никакви дейности, каквито се случват в момента - продажби, заменки, даване под наем, даване на концесия. Това обясни Спас Узунов от Българска фондация "Биоразнообразие". Сегашното положение благоприятства тяхното унищожаване. За мен това е защита на инвеститорския интерес, отлагане във времето, за да приключат определени процедури, които са започнали, смята той.

Според ексминистъра на регионалното развитие Лиляна Павлова през 2015 г. МРРБ е картирало 4654 декара дюни в България. От тях 3273 дка са терени частна собственост, от които 2600 дка в общо 140 частни имота са в урбанизирани територии. Наложените забрани в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие защитават дюните от застрояването в държавните терени, но стои въпросът как тези образувания да бъдат опазвани и стопанисвани в частните, коментира тогава Лиляна Павлова.

Въпреки многократните запитвания към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) все още нямаме официален отговор към момента за площта на дюните и каква е тяхната собственост.

Дюните са в състояние на безтегловност от 2012 година. Тогава е направено картирането им, възложено от Министерството на околната среда и водите, а резултатите от него е трябвало в шест месечен срок да бъдат отразени в специализираната карта на Черноморското крайбрежие.

Преди месец МРРБ качи на едно място всички карти на дюните в България в PDF формат, което също прави почти невъзможно тяхното ползване, коментираха биолози. Според резултатите от картирането през 2012 г., площта на дюните е общо 689,54 хектара или близо 7 000 дка. Според екологичните организации в картирането не са включени още около 3 000 дка дюни във военни имоти или такива, които не са били картирани по някакви други причини. Разминаването с данните на регионалното министерство са огромни.

На първо място нямаме регистрация на тези дюни, те са картирани, но не са узаконени, което създава вратичка за статута на почти половината дюни в България. Отразяването на дюните в специализираната карта на Черноморското крайбрежие е първата стъпка, но би решил проблема с дюните поне на хартия, коментира Спас Узунов. Повече от 1/3 от дюните са поставени под риск от унищожаване, коментира Узунов. Това се случва по цялото Черноморие като започнем от Карадере, Иракли, а в последните години Градина, Златна рибка, Корал, Синеморец, Липите. В исторически план от 90-те години насам 90% от несебърските дюни например вече са унищожени. Там, където изникват собственици, различни от държавата означава, че има някакво нарушение, казват експертите.

Разграбването започва още по времето на приватизацията - идва някой с двама свидетели и твърди, че тези терени са били на негови, свидетелите се подписват и държавата му връща определени територии, върху които има дюни. През 2007 г. евродирективите за опазване на околната среда влизат в България, картираме важните местообитания и мрежата Натура 2000 и се оказва, че голяма част от териториите, които са реституирани, са продадени вече 2-3 пъти, а всъщност са дюни, твърдят от Българска фондация "Биоразнообразие". "Не че не сме ги знаели преди това от гледна точка на екологията, но изведнъж се оказва, че те са на частни собственици, които могат да си правят с тях каквото искат", припомнят оттам.

Най-големите дюнни комплекси Камчийски пясъци, в схватка със заменките, нямат своята защитена зона

Най-големите дюнни комплекси са в района на Ропотамо (в и около едноименния резерват) и Камчия (Камчийски пясъци). Едно от най-големите придобивания на дюни чрез заменки по морето е именно на Камчия. Да припомним, че защитена зона "Камчия" все още не е обявена с режимите и ограниченията в нея, след като беше върната от министъра на околната среда и водите заради "административни пропуски", които позволяват строителство в нея. По данни на Коалицията "За да остане природа в България" и публичната информация до момента процедурата по заменки започва по време на кабинета на Симеон Сакскобурготски и с решения на министъра на земеделието Нихат Кабил. Тогава близо 4000 дка са заменени на безценица, като в сделките участват четири фирми. Според данни, цитирани от екологичните организации, сделките са се случили на цена 4,5 лева на 1 м2. Това при минимална пазарна цена на 1-ва линия до брега, стигаща до 500 лева м2 означава ощетяване на държавата в размер на до 2 милиарда лева. А по конституция дюните са публична държавна собственост.

В момента собствениците имат актове за собственост, но тези терени не са отчуждени и по кадастъра те се водят държавни. Така се получава колизия, че собствениците имат нотариални актове, но не могат да строят. Според експертите държавата трябва да си върне тези земи, да анулира нотариалните актове и да ги плати на собствениците на цени, на които са ги купили.

Според Стефан Аврамов, експерт към инициативата „Зелени закони“ и експерт към Българска фондация „Биоразнообразие“ трябва да се изготви план за отчуждаване на приоритетни дюни от държавата с финансиране по оперативна програма "Околна среда". Очевидно е, че няма да е възможно всички дюни да бъдат отчуждени, но това трябва да бъде направено поне за заменените, казва той. Според специалистите трябва да се спрат всички инвестиционни предложения в дюни, които са на различни етапи. И на последно място държавата да обмисли възможностите за възстановяването им там, където са унищожени през годините.

Трайните решения, отговорните институции и контролът

От години е ясно, че е необходимо трайно решаване на проблема вместо на парче. През годините беше предлагано създаването на Национален парк „Черноморско крайбрежие“, който да се управлява от специална дирекция по подобие на другите ни три Национални парка. Това е в сътответствие с предложението за създаване на Общ устройствен план на Черноморието. Днес регионалните екоинспекции имат контролни функции, които и сега трудно изпълняват заради липсата на хора и адекватно заплащане, коментира Петко Цветков от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ.  Сред предложенията са и създаване на управителни органи на Натура 2000 зоните. Според учени управлението на плажовете не може да е отговорност на Министерството на туризма. Никъде плажовете не се управляват от такова министврство. Те са под юрисдикцията на регионалното развитие и околната среда. Затова се изграждат и центрове за интегрирано управление, за да се решават въпроси, които са от компетенцията на повече от едно ведомство. А решенията се вземат от междуведомствен съвет, твърдят учените.

Законът за устройство на Черноморско крайбрежие се нуждае от много сериозно усъвършенстване, за да стане полезен, смятат от Асоциацията на българските черноморски общини. След законовата рамка идва мястото на Национална програма за интегрирано управление и Регионални планове за интегрирано управление. За изпълнението на такава програма е необходима административна структура, Национален Център за интегрирано управление на крайбрежието, твърдят в свои позиции във времето оттам.

Предстои приемането на екологичната оценка на Морски пространствен план на България 2021-2035 година, който включва зона А и Б от Черноморското крайбрежие. Но както всеки план у нас е много пожелателен и по-скоро констатира проблемите без да дава конкретни възможности за решаването им. Всички тези предложения са свързани с работеща и ефективна администрация с добри контролни функции, което у нас се е превърнало в симптоматичен проблем за липсата на отговорност.

За съжаление общественият интерес към проблемите на Черноморието е сравнително нисък макар да има висока нетърпимост към ново строителство. Липсва доверие в институциите, защото няма ясна политика за устойчиво управление на Черноморското ни крайбрежие и стриктен контрол. Най-вероятно общественият ред на обществото е друг, икономическата и здравословна криза изместват кризата за чиста природа, в която сме изпаднали отдавна. Но всяка криза изисква работещи мерки, а не поредно безвремие.

Черноморско крайбрежие
мораториум
Народно събрание
дюни
плажове
Закон за устройство на Черноморското крайбрежие
Синеморец
Алепу
Странджа
Камчийски пясъци
МОСВ
МРРБ
По статията работи:

Рая Лечева