Търсенето на тръбопроводен природен газ в Eвропа се увеличава значително. Kак реагират Tурция и Италия в тази ситуация в количествено и ценово отношение?

Анализ на инж. Димитър Щерев

Доставките на тръбопроводен природен газ от Русия за първите пет и половина месеца в сравнение със същия период миналата година

за Германия са се увеличили с 41,8 %,

за Италия – с 16,4 %,

за Франция – с 16,6 %,

за Румъния – с 240,8 %,

за Полша – с 19,7 %,

за България – с 47,2 %,

за Сърбия – със 134,6 % и

за Гърция – с 25,7 %.

Търсенето на тръбопроводен природен газ в Турция се увеличава значително тази година.  През първите 5 месеца, обемите на газ в турската мрежа са с 25% по-високи от обемите през същия период миналата година.  В края на тази година се очаква годишното потребление в Турция да достигне около 60 млрд. м3. 

В момента в Турция се наблюдава засушаване и затова ВЕЦ-овете в страната  произвеждат по-малко ел.-енергия.  Следователно почти всички електроцентрали, работещи на природен газ, към момента там са значително натоварени.

Към момента азерския газ, постъпващ в Турция по газопровода TANAP, като цяло е с  около 12 % по-евтин от руския газ.  В тази връзка обаче трябва да се има предвид, че договора между Азербайджан и Турция за доставка на природен газ е индексиран средно на 9 месеца по Brent, докато договорите за доставки на газ от Русия са индексирани средно на 6 месеца по Brent и това не касае само държавата Турция.  Така, че цената на природния газ от Русия в определени периоди може да бъде по-ниска от тази на азерския газ (фиг. 1). 

Заключението тук е, че цената на газа, постъпващ в една определена държава е трудно еднозначно да се установи, което за съжаление дава възможност да се правят различни спекулации и еквилибристики от чисто политически и егоистичен характер.  Лошото тук е, че всичко това създава и хранителна среда за заблуда на обществеността в полза на определени политически субекти и кръгове, което не винаги е в трайна полза за нашата държава. 

Газпром има различни видове подписани договори с купувачите от ЕС.  Някои  договори са базирани на хибридни формули, други са индексирани към определени газови хъбове.  Освен това, продажби на природен газ от Русия активно се реализират и чрез Електронната платформа за продажби на Газпром Експорт (Gasexport Electronic Sales Platform - http://www.gazpromexport.ru/en/esp/ ).

Първият газов договор на Турция с Азербайджан (за 6.6 млрд. м3 годишно) изтече през м. април тази година и газа от Азербайджан в Турция вече не постъпва по стария газопровод.  В настоящия момент, Турция получава азерски газ единствено по газопровода TANAP - 6 млрд. м3 на годишна база.  Освен това, за европейските купувачи по газопровода TANAP за газопровода TAP се доставят и 10 млрд. м3 азерски газ на годишна база (фиг. 2). 

Интересното тук е, че след изтичането на първия газов договор на Турция с Азербайджан, компанията Shah Deniz JV започна да продава допълнителни обеми природен газ на Италия по договорени цени на спотова основа (spot-based price), като те са индексирани спрямо цените на италианската борса - PSV.  Това показва   гъвкавата политика на италианския газов оператор Snam – един от водещите световни енергийни оператори в Европа и света, който е успял нареме да се впише в създалата се ситуация, да запълни тази ниша и да предоговори (част от) останалите там количества, веднага след изтичането на първия газов договор между Азербайджан и Турция.

инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Руския Държавен  Геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.

В процеса на работа е специализирал в областта

(1)       на «Симулирането и оценката на експлоатацията на Газопреносни системи и Подземни газови хранилища” - в офисите на Международната Нефтогазова компания Шлумберже, (Schlumberger),  Хановер, Германия;

(2)       на „Управлението на Инвестиционни проекти в Енергетиката” в Дъблин, Ирландия;

(3)       на „Геотермалния резервоарен инженеринг” в Университета на ООН, Рейкявик, Исландия.

От 1997 г. (вече 24 години) работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «Съхранението и преноса на природен газ” и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), с неговата текуща оптимална  експлоатация, рехабилитация, поддръжка и разширение, както и с ролята на този обект за оптимален пренос на природен газ в страната и региона.

Участвал е в инициализирането, управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти, като «Южен поток» и «Набуко», в симулирането и предварителната оценка на възможни варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развитие на САЩ (U. S. Trade & Development Agency), програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, Европейски съюз (PHARE Cross Border Co-operation Program, EU).

Освен това Д. Щерев е участвал в оказването на «Техническа помощ за подобряване на тарифното регулиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция (EMRA) чрез въвеждането на подобрена система за мониторинг.  (Проектът бе финансиран от Европейския съюз.).

В периода 2013 – 2015 г. Д. Щерев е Началник на управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София. 

В периода 1985 – 1995 г. е работил по различни хидрогеоложки и гео-екологични проекти, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на минерални води в България. 

От 2008 г., Димитър Щерев е член на Международния газов съюз (World Gas Union), Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”, където има представени и защитени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския регион, както и с развитието на газовата индустрия в страната.