НАЧАЛО » анализи

Световните сили се надпреварват да развиват проекти за зелен водород

fb
3E news
fb
01-04-2021 11:54:34
fb

Той се счита се за липсващото звено в надпреварата за въглеродна неутралност: „зеленият“ водород, произведен без енергия от изкопаеми горива, вече е популярен израз в конкурентните прессъобщения и инвестиционни планове по целия свят. Европа особено много се стреми да се справи с новото и все още скъпо гориво, след като пропусна възможността да се надпреварва за слънчева енергия и системите за съхранение на енергия, където е доминиращ е Китай.

Чисто изгарящият водород – при чието изгаряне се образуват само водни пари - може да даде нов живот на замърсяващата тежка промишленост. Водородните горивни клетки също могат да решат ключовия проблем с електрическите превозни средства с батерии - дългите времена за презареждане. При клетките зареждането на резервоара с водород отнема малко повече време, отколкото наливането на бензин.

Но страните са изправени не само пред инженерното предизвикателство за производство на водород без вредни емисии. Те също трябва да развият търсенето на гориво и инфраструктурата за транспортирането му, коментират в свой анализ AFP и Euractiv. Най-богатите страни в света обявиха различни стратегии - производство на "зелен водород", използвайки електричество от слънцето и вятъра. Други планират да използват електричество от атомни централи. Трети планират да го генерират като страничен продукт от природния газ – това е т. нар. „сив” водород или „син”, ако произведените количества CO2 по някакъв начин се улавят и съхраняват.

„Разглеждаме това като Водородните войни“, каза Геро Фаруджо, съосновател на организацията Sustainable Energy Research Analytics към Rystad Energy. Той добави, че за 76-те гигавата производствени проекти, които експертите на сдружението наблюдават, 40 са били обявени през 2020 г. „Правителствата се надпреварват да стимулират проекти за вътрешни и експортни пазари на зелен водород - работят усилено, за да привлекат милиардите долари, които се очаква да бъдат инвестирани през следващите години.“

Съединените щати вече имат пътна карта за водорода. Германия планира да инвестира девет милиарда евро, докато за Франция и Португалия цифрата е по седем милиарда евро за всяка от страните. Великобритания планира да похарчи 12 милиарда британски лири (13 милиарда евро), Япония 3 милиарда щатски долара, а Китай 16 милиарда щатски долара до 2020 година за озеленяване на индустрията си, според консултантската компания Accenture.

Азиатско господство?

Със своите огромни енергийни нужди и разчитане на вноса при изкопаемите горива, азиатските индустриални мастодонти като Китай, Япония и Южна Корея се интересуват от перспективата за зелен водород. „Като се имат предвид нуждите на Китай, страната се опитва всичко, включително чрез водород, особено що се отнася до мобилността“, каза Никола Мацуки от френската Фондация за стратегически изследвания.

Китай работи по модел за производство на водород, който разчита на електроенергията от нарастващия брой ядрени реактори, въпреки че настоящите доставки в страната се произвеждат от въглища, които отделят много CO2 в атмосферата. Водородът на Пекин се изкупува от строителите на горивни клетки и бензиностанции от целия свят - от канадската фирма Ballard до френските компании Symbio и Air Liquide.

Фаруджо от Rystad Energy заяви, че желанието на Китай да декарбонизира икономиката си и способността му да намалява разходите означава, че може да доминира в производството на електролизатори – ключови устройства, които използват електричество за разделяне на водата на водород и кислород.

Но Европа все още не се отказва.

Шарлот дьо Лоржерил, от управителния съвет в консултантска компания Sia Partners, определи Германия като водеща в използването на водород при транспорта, Франция в производството, докато Холандия вече има силна газова инфраструктура благодарение на находищата на природен газ. Европейският съюз се стреми да увеличи дела на водорода от енергийните си доставки от два процента в момента на 12-14% до 2050 г. и насърчава сътрудничеството.

Мацуки обясни, че се притеснява, че Европейският съюз ще плати за липсата на глобална енергийна стратегия, която рискува да превърне водорода в нищо повече от моментен „проект, преследван като лична цел, а не защото е крайно необходим“.

Междувременно участниците в енергийната индустрия се опитват да се утвърдят чрез придобиване на стартъпи или разработване на консорциуми. Френският петролен гигант Total и доставчикът на електроенергия Engie се обединиха, за да разработят най-голямата площадка за производство на зелен водород в страната. „Тяхната стратегия е да се конкурират с исторически известните компании, занимаващи се с водород, които се опитват да станат доставчици на енергия“, каза Микаа Меред, преподавател в бизнес училището HEC в Париж.

Нови енергийни пътища

С настъпването на еуфорията водородът може да повлияе на енергийната карта на света с нови съюзи и взаимозависимости, които вече се оформят. Германия се насочва към Мароко, за да използва слънчевата енергия в производството на водород.

Проектите Зелен паяк и Зелено фламинго разработват морски магистрали за водородни и газови проекти, които да свържат Испания и Португалия със Северна Европа. „Това е създаването на тези нови логистични вериги, които ще позволят внос от чилийските или сахарските пустини, където има много слънчева енергия“, каза Лоржерил на Sia Partners. Микаа Меред пък добави, че „въпросът на десетилетието“ е дали развитието на водородните технологии ще доведе до децентрализация или нов набор от зависимости, каквито например се наблюдават при износа и потреблението на петрол.

зелен водород
производство
ВЕИ
надпревара
системи за съхранение на енергия
По статията работи:

Георги Велев