Проф. Янко Янев: Трябват спешни решения за ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Белене“

Проф. Янко Янев, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена и изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергетика

Влязохме в циклични избори и не е ясно кога и как ще излезем. Ако за демокрацията повтарящите се избори са едно добро упражнение за избистряне на политики и намиране на общ знаменател между политическите активисти, то нестабилен парламент и често менящи се правителства са най-лошите варианти за проекти,  свързани с енергийната сигурност на страната. На всички е ясно, че енергетиката е гръбначният стълб, около който се изгражда цялата икономика. Сега сме на първи поправителен от изборния процес, дано да е последен и произведем стабилно мнозинство, което да управлява умно страната ни.

Преди дни служебният министър на енергетиката Андрей Живков призна, че държавната енергетика е „на червено“ и това не е новина, а тенденция, която се задълбочава. В нея въпросите са много, но два от тях са наистина спешни – съдбата на въглищните централи и проектът АЕЦ „Белене“. Освен че не могат да бъдат отлагани, тези два въпроса изискват солиден консенсус, който всички се надяваме да видим в един нов работещ парламент.

Скоро може да е късно…

Колкото и да си въобразяват някои и да ги е страх да го изрекат на глас, България ще трябва да затвори ТЕЦ „Марица изток“ в един момент и той не е далеч. Президентът Румен Радев говори за това като загуба на автономност, но аз го разбирам като загуба на вътрешно производство и внос на електроенергия. Ако това се случи, търговците на електроенергия ще потриват ръце, а хората….. неясно как ще си плащат сметките. Убеден съм, че до 10 години държавната „Марица изток“ няма да работи и от стратегическа гледна точка АЕЦ „Белене“ е задължително да се построи, за да може да замести тези мощности. Посещенията и медийният шум около изграждането на 7 енергоблок в АЕЦ „Козлодуй“ не вършат работа, когато става дума за гарантирано заместване на 2000 мегавата до 2030 година. Да, затварянето на централите на лигнитни въглища е трудна стъпка по пътя към  реформирането на електроенергийната система не само у нас, но и по света. Европа, Америка, Китай, Австралия и други обаче вървят твърде бързо в тази посока и никой няма да ни пита харесва ли ни или не. Дори най-въглищната държава в ЕС – Полша, рано или късно ще се присъедини към европейската енергийна политика. И въпреки че няма опит в атомната индустрия, Полша сериозно се подготвя да построи до 9000 мегавата ядрени мощности. Унгария строи нови 2000 мегавата, Чехия работи за още един или два енергоблока, Румъния, Словения/Хърватска и Словакия също. Дори прибалтийските страни разглеждат въвеждането на ядрени мощност в недалечното бъдеще.

Вярно е, че в комплекса „Марица изток“ работят хиляди и те ще загубят сегашната си работа, но тези хора могат да бъдат преквалифицирани. Европа отпуска милиарди за това и реализирането на една добра енергийна стратегия може не само да отговори на социалния въпрос с работните места в Маришкия басейн, но и да даде началото на  възстановяване на околната среда. Чуват се и мнения за газификация на въглищните централи. Очевидно някой иска да печели от продажба на газ, а той ще поскъпва. Да не забравяме, че до 80% от цената на електроенергията от газови централи се определя от цената на газа. Това никога няма да се изплати.

Не желание, а стратегия

Така че довършването на АЕЦ „Белене“ не е цел, а стратегия, в която ролята на държавата е основна. Сега тя казва, че слабо се интересува от втора атомна централа, а някой друг, наречен инвеститор, на търговски принцип, трябва да дойде и да я построи. Как ще накараш инвеститор да вложи 10 милиарда евро, когато демонстрираш, че не се интересуваш от проекта? Хвалим се, че имаме супер компютър или че произвеждаме фарове за луксозни автомобили, но ако енергийната ни система се провали, инвеститорите, които и сега се броят на пръсти, ще си отидат, а суперкомпютърът ще работи на дизелов генератор.

Защо казвам, че липсата на стратегическо мислене и дупката в енергетиката не са новини. Още през 2018 година, когато БУЛАТОМ поръча на Виенския център за ядрена компетентност (VINCC) доклад за риска от довършването на проекта АЕЦ „Белене“, международен екип от експерти посочи, че проектът е с нисък риск за довършване.  Той бе представен на Комисията по енергетика в Народното събрание и в него се посочваше, че и строителният риск пред проекта е нисък, тъй като има компетентен строител с огромен опит, произведено е цялото оборудване с дълъг срок на производство, налична е лицензирана и подготвена площадка. И тогава, и сега, един от най-големите рискове, който посочихме, е т.нар. политически риск. Той има различни измерения - забавяне на решения, некомпетентно вземане на такива, отлагане, замразяване и т.н. Този риск продължава да е основна спирачка за енергетиката. Времето върви, дупката в сектора става все по-голяма и ние все така нямаме време да начертаем ясна посока за развитие на атомната енергетика. От избори в избори, отново сме в ситуация на политически идеи и почти нулева експертна оценка кое е възможно и кое не. Нещо повече - този процес е наситен и с публично говорене, с което някои „експерти“ последно време буквално се подиграват с незнанието и страховете на хората - за сеизмичност, технология, безопасност и прочие. Вече всеки сам може да провери фактите с едно движение на мишката, например за технологията, за която може да чуете какво ли не. Фактите показват, че ВВЕР технологията се използва и строи най-масово в света. Същото е за системите на безопасност, които са на еволюционен реактор от поколение 3+, и за каквото се сетите, свързано с АЕЦ „Белене“. Съвсем наскоро се появи изчерпателен интернет ресурс за проекта - https://www.beleneproject.bg/ и е добре, ако някой ще се изказва, поне да прочете информацията.

Имаме ли кадри и къде е проблемът?

Проблемът с кадрите е като със самия проект АЕЦ „Белене“ - за него само се говори, а не се действа. Някои задава ли си въпроса, защо например САЩ отново така активно се сетиха да развиват ядрена енергетика? 30 години в Америка не беше построен нито един голям реактор. Това е сериозна загуба на компетентност в най-различни области – строителни, инженерни, проектантски кадри. След като разбраха, че са изостанали далеч назад по отношение на големите реактори, решиха да се съсредоточат върху една друга технология - т. нар. малки и средни модулни реактори. Изключително интересно и напредничаво и като технология, и като индустрия. Проблемът е, че ще се чака поне още 10 години, за да се демонстрира и лицензира технологията и още толкова време да се построи и въведе индустриалната база за производство. Това е нова платформа за ядрена енергетика, която тепърва ще се изпитва, развива и въвежда. Само името на Бил Гейтс обаче не е достатъчно. Необходима е сериозна държавна стратегия и подкрепа и сега, и в бъдеще. Това важи в пълна сила и за България. Една ядрено-енергийна програма консумира и трябва да създаде широк кръг от специалисти. Науката за мирното използване на атомната енергия се базира на деленето на уран. И когато у нас имаш такива специалисти, от които даже не се интересуваш, че ги имаш, губиш безценно предимство – пред света, пред Великите сили, пред съседа.

Необходима е сериозна държавна стратегия и подкрепа за атомната енергетика и сега, и в бъдеще. А липсата на такава пролича за кой ли път преди два месеца. Тогава седем държавни глави, начело с президента на Франция Емануел Макрон, връчиха демарш на Европейската комисия с настояване да се разгледат внимателно предимствата на атомната енергетика за декарбонизацията на европейската енергийна система и тя да получи подобаващо отношение в бъдещите реформи. Кой знае защо обаче България отсъстваше от тази инициатива. А всичките тези държави, без Франция, участват в инициативата „Три морета“ и това е нова потенциална платформа за сътрудничество. Убеден съм, че много скоро дори сегашните противници на ядрената енергетика ще разберат, че за да го има слънцето и вятъра в енергийния микс на страната, трябва да има определено количество атомна енергетика, за да бъдем наистина „зелени“ и да намалим въглерода. Друг път просто няма, а да се връщаме към притчата за слепия и слона просто няма смисъл.