НАЧАЛО » анализи

Политическите търкания с Европа вкараха в капан руските енергийни проекти

fb
3E news
fb
22-04-2021 02:04:27
fb

Политическите търкания между Чехия и Русия от края на миналата седмица се пренесоха в енергетиката и съответно - икономиката. Дотук се стигна в резултат на ескалиращото влошаване на отношенията между Русия и Запада. Миналия четвъртък американският президент Джо Байдън обяви въвеждането на нови санкции срещу Русия. Европа също втвърди тона към Москва. Кремъл реагира с ответни мерки. Проблемът е, че всичко това вече придобива опасна форма и размери.

Пренасянето на политическите търкания в енергетиката и икономиката може да се превърне в непреодолимо препятствие за реализирането на редица руски проекти с милиардни инвестиции. Това ще струва на бизнеса на стотици европейски компании, които работят като изпълнители по различни проекти, осъществявани от или съвместно с Русия - от газовия и авиационния сектор до ядрената енергетика. А и не само.

АЕЦ "Дуковани"

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш съобщи в неделя, 18 април, за отстраняването на "Росатом" от подготвяния търг за строителството на енергиен блок на АЕЦ "Дуковани" след изясняване на обстоятелствата около взривовете в складовете за боеприпаси във Врбетице в района на град Злин в източната част на страната през 2014 г., в които, според чешките управляващи са участвали руските спецслужби. Вглеждайки се по-назад във времето може да се открие, че това е само продължение на конфронтационната политика както от страна на Запада, така и от Русия. Проблемът е, че отражението на такъв тип политика върху икономиката, заедно с кризата в резултат на COVID-19, носи последствия за стотици европейски компании, работещи по различни руски проекти.

На 29 март правителството на Чехия по предложение на Министерство на промишлеността и търговията включи сред кандидатите за участие в търга руската държавна корпорация "Росатом", американско-канадската компания "Уестингхаус", френската EDF и южнокорейската KHNP. Решено бе също така конкурсът да бъде обявен след предстоящите на 8 и 9 октомври избори за долната камара на чешкия парламент. Стойността на договора се оценява на 162 млрд. крони (около 6 млрд. евро). Участие в търга през месец март бе отказано и на китайската корпорация China General Nuclear Power, която в началото на 2018 г. заедно с останалите заяви желание за строителството на енергийния блок.

Справката сочи, че няколко чешки компании биха могли да са подизпълнители, но те водят преговори и с други кандидати. Най-голяма от тях е Sigma Group, която произвежда помпи за енергетиката, и компанията Shkolda JS, собственост на руски машиностроителен концерн.

Що се отнася до по-малките компании, "Росатом" е важен клиент за MITSO, който миналата година успя да спечели търг за доставка на компоненти за първата турска АЕЦ "Аккую", която се изгражда от "Росатом". Доставчиците на руския концерн са и производителят на кабели и фитинги ZPA Pachki.

Поглед назад във времето показва, че настоящото решение за изваждането на "Росатом" от търга за АЕЦ "Дуковани" е най-малко предопределено още от декември миналата година. Тогава горната камара на чешкия парламент- сенатът, призова правителството на страната да не допуска от съображения за сигурност фирми от Русия и Китай до участие в търга за строителството на нов блок на АЕЦ "Дуковани".

В изявление от 21 април руския "Росатом" заяви, че изключването й от търга за разширяване на АЕЦ "Дуковани" в Чехия е непазарно, политически пристрастно решение, което не допринася развитието на взаимно изгодно сътрудничество в ядрения сектор между двете страни. "Отношенията в ядрената енергетика трябва да са извън политиката", заявяват от ядрения концерн.

АЕЦ "Дуковани" е само част от пазара в Източна Европа, който в края на миналата година агенция Bloomberg определи на стойност между 500-700 млрд. долара. "Източна Европа, бивша граница по времето на "студената война", става бойно поле по отношение на пазара за атомни електроцентрали, който се оценява на сума от над 500 милиарда долара", констатира тогава Bloomberg.

"Северен поток-2" остава най-спорният проект

Новата ситуация на обтегнати отношения може да засегне и газопровода "Северен поток-2". Това коментира доцентът от катедрата по политология и социология на политическите процеси към Факултета по социология към Московския държавен университет Павел Каневски.

"Това се вписва в общата картина на ескалация на отношенията между Русия и Запада. Влошават се отношенията не само със Съединените щати, но и със страните от Европейския съюз. Разбираемо е, че (с влошаването на отношенията) "Северен поток-2" също може да бъде засегнат", заяви експертът (пред РИА Новости) в коментар на възможностите за натиск от страна на САЩ и ЕС върху енергийния проект заради обвиненията на Прага срещу Москва. По думите му сега всичко тече по "класическия сценарий за ескалация": мерки - контрамерки. Каневски смята, че отделните отношения между сраните от Европейския съюз и Русия никога няма да изчезнат.

Въпреки това продължението дойде малко по-късно от Германия, където сме свидетели на разминаване между виждането на министъра на отбраната на страната Анегрет Крамп-Каренбауер и канцлера Ангела Меркел. Според Анегрет Крамп-Каренбауер е под въпрос дали към настоящия момент газопроводът ще се използва, "дали ще се транспортира газ, какви количества газ ще се транспортира" (тв ntv). По-различно е мнението на Меркел. "Оставам с впечатление, че по въпроса за "Северен поток-2" става въпрос за конфликт (по отношение на позицията на някои страни от Европа), който е много по-мащабен и се отнася до въпроса колко широко искаме да търгуваме с Русия, в частност в енергийния сектор", е заявила още Меркел, допълвайки, че Германия стои зад решението за изграждане на "Северен поток-2".

Въпросът е дали европейските компании ще могат да отпишат милиарди евро, а и дали Европа ще може да реши енергийните си проблеми без достатъчно руски газ на цени доста по-ниски от LNG от други източници. При още една студена зима като тази на 2020-2021 г. или при няколко поредни такива Европа може да се окаже в капан с над 25 % спад на добива в сравнение с периода 2019 - 2020 г. и с празни газохранилища. Ситуацията със Суецкия канал пък припомни колко чувствителен и динамичен е пазарът на горива.

Турски поток и продължението през България "Балкански поток"

Политическите връзки между България и Русия също бяха поставени на везната. Засега само с размяна на реплики и експулсиране на дипломати. "Турски поток" продължава да се строи, а от отчетите на газовия оператор на този етап са видими икономическите ползи от транзитирането на природен газ. Повече от ясно е, че Сърбия и Унгария засега остават на позициите си и ще продължат с този проект.

На обратното мнение е Украйна, която ясно заявява загубите си.

Точно тук може би е важна репликата, изречена преди ден от германския канцлер Меркел пред ПАСЕ: "Газа по "Северен поток-1" не е по-лош от транзитирания през Украйна".

Водородни проекти

Водородът е бъдещето. Това е концепцията на Европа за енергийното бъдеще до 2050 г. и предвижда инсталирането на до 40 гигавата (GW) европейски капацитет за електролизьори за производството на зелен водород до 2030 г. Инвестициите се оценяват на десетки милиарди евро.

Само Германия планира за първоначалното развитие на този сектор 2 милиарда долара. Всъщност това е страната, която е пример не само за отношението си към новата икономика, която Европа стартира, но и за гъвкавия си подход и визия за бъдещото развитие. Германия планира да отвори бюра за водородна енергетика в Москва и Рияд, заяви в средата на месец март министъра на външните работи на страната Хайко Маас в рамките на форума Berlin Energy Transition Dialogue.

Тези дни самата Русия обяви амбициозна водородна концепция, която предвижда до 2024 г. износа на екологично чист водород от Русия да нарасне до 200 хил. - 1 млн. тона, което ще донесе приходи на производителите в размер от 0,6 млрд. долара до 3,3 млрд. долара, а до 2035 г. доставките да достигнат 2-7 млн. тона и приходи от порядъка на 7,8-21,1 млрд. долара до 2050 г., в зависимост от сценария, приходите могат да нараснат до 23,6-100,2 млрд. долара годишно.

Германия работи усилено по проекти за използване на настоящата газопроводна мрежа за пренос на водород. "Газпром" също работи по такъв проект.

Сега въпросът е дали след газопроводите и ядрения сектор икономическите търкания ще се пренесат и върху едва стартиращия водороден отрасъл. Както и кога ще се случи това? Ако се появи подобна тенденция, то тя може да бъде повече от опасна. Защото вече започват да се промъкват съмнения, че Европа изключва ядрената енергетика от таксономията (зеления преход) заради големия брой на АЕЦ в Русия.

Развитието предстои, но досегашните политически ходове пораждат опасения за нереализирани икономически ползи и значителни загуби.

Текстът е публикуван първо в dir.bg: https://business.dir.bg/ikonomika/golemite-energiyni-proekti-v-kapana-na-naprezhenieto-mezhdu-zapada-i-rusiya

АЕЦ Дуковани
Росатом
Северен поток 2
Газпром
Русия
Европа
сащ
санкции
По статията работи:

Маринела Арабаджиева