Калоян Стайков за добрите и притеснителните новини от ценовото решение на КЕВР

Докладът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и ценовото решение предполагат добри и притеснителни новини. В същото време предизвикателствата остават, въпреки че няма кой знае какви очаквания промените в Закона за енергетиката в частта за интегриране на нови централи да доведат до съществени промени на пазара. Това коментира експертът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков в рамките на дискусия за цена задължение към обществото, организирана от сп. „Ютилитис“.

Регулирането е сложен процес и си е цяло изкуство

Регулирането е сложен процес, но си е цяло изкуство, стана ясно от обяснението на Стайков.
„Регулаторът има много големи възможности, но не всичко зависи от него и това не трябва да се забравя, когато се упреква за едно или друго нещо. Все пак трябва да си дадем сметка докъде се простират неговите възможности и докъде свършват те“, коментира Стайков като даде пример с ценовото решение на регулатора, в което „има доста интересни примери в това отношение, но в крайна сметка това си е изкуство“, заяви той,  обръщайки внимание от зависимостта от законодателната рамка.  „Само за  миналата година Закона за енергетиката е променян 8 пъти. Предните такива рекорди са през 2013 г. и 2105 г. - с по 5 промени за година. За всяка от тях. Така че в този обстановка регулаторните решения са малко плаващ“, каза експертът и наблегна колко важно е изпълнението на изпълнителната власт.  „Поведението на изпълнителната власт е важно. Има още един такъв интересен момент в самото решение  -  когато имаме противоположни сигнали от изпълнителната власт самият сектор не работи спокойно, регулаторът не може да работи спокойно, съответно напрежението ескалира и започваме да го сочим с пръст: кой е виновен и защо“.


„Другото важно нещо  е придържането към буквата на закона. Хубаво е да се спазва, но закона освен буква има и дух“, коментира още той. Експертът обърна внимание и на  разграничаване между регулаторни и социални дейности. „Да, в закона пише, че трябва да се намери баланс, обикновено обаче този баланс  само в едната посока. В другата малко куца“, констатира той, преминавайки към данните за цените в сектор енергетика не само в България, а и в Европа, позовавайки се на данните на  Главна дирекция Енергетика към ЕК.  „Както виждате цените растат навсякъде, дори и като се абстрахираме от зимата на 2017 г. Тоест, това е някакъв естествен процес, който се случва навсякъде и увеличението при нас не е изненада. Просто това се случва навсякъде. Още по-естествено е и това са добрите новини, виждаме сериозно увеличение на цената за базова енергия. Предвид, че сме в предизборна година това увеличение можеше да е много по-малко, така, както се случваше в предишни години. Така че това е един добър индикатор“, коментира решението на КЕВР за увеличението на базовата цена на 89 лв., експертът.

„Второто важно нещо е въвеждането на месечна разполагаемост. Това за мен е придържането към буквата, а не към духа на закона, защото в старата версия на закона за енергетиката пишеше, че регулаторът определя разполагаемост.  В сегашната пише, че определя месечна разполагаемост. Тоест, той и миналата година можеше да определи, но не го е направил по една или друга причина , но тази допълнителна информация, тези обвързващи количества по месеци определено ще допринесат за малко по-добра работа на пазара, за малко повече прозрачност тъй като в момента това е, като че ли един от сериозните проблеми“.

„Следващото хубаво нещо е ръста при натоварването на централите с дългосрочни договори, защото се плаща разполагаемост. Хубаво е те да се натоварват. Централите работят добре, чисти са, важни са за системата и колкото повече е натоварването им, толкова по-нисък е разхода за мегаватчас, който се плаща за тях“.

Стайков посочи и решението, свързано с увеличаването на количеството от водните централи (ВЕЦ) на НЕК за свободния пазар. „Това беше един от проблемите през миналия ценови период. За следващата година отново има увеличение, което би трябвало да поуспокои малко пазара. И отново, с тази месечна разполагаемост ще имаме малко повече яснота какво точно се случва“, каза той.

Като следваща положителна стъпка експертът посочи  премахването на таксите за внос и износ.  „За мен това е изключително важно решение и трябваше да стане отдавна, но остава отворен въпросът защо не е станало. В крайна сметка то трябваше да се случи ,за да се пристъпи към следващите стъпки за интегриране в регионалните обединения“.

Заедно с хубавите новини има и някои притеснителни

Заедно с хубавите новини има и някои притеснителни, каза още Калоян Стайков и постави на първо място цените.  „Да, растат, но не толкова, колкото трябва и това не се дължи само на общите тенденции. В аргументите, изведени в самото ценово решение се вижда, че увеличението вместо 27 % трябва да е между 29 и 33 %. Само за сравнение, в момента , за изминалия ценови период средно претеглената цена за базов товар е 89 лева и 60 стотинки , а се прогнозира да е за следващия ценови период да е 89 лева, което очевидно е странно. Прекият ефект от това е , че по този начин се задържа енергийната компонента за регулирания пазар ,тъй като те са горе-долу равни, въпреки че на регулирания е малко по-висока, но все пак те се движат заедно“, констатира Стайков.  Той обърна внимание и на  „създаване на възможност за потискане на цената за задължение към обществото“.

„Следващото нещо, което липсва в доклада това е някаква прогнозна цена за квотите за въглеродни емисии. По различни доклади тя би трябвало да се движи около 20 – 25 евро за тон. Това, което липсва в самото решение е каква точно прогноза се дава за тази цена“, каза той, припомняйки, че в предното решение имаше цена от 9 евро.  „Това е голям проблем ,тъй като без тази информация не е ясно как се прогнозират регулираните цени и как се прогнозира каква ще е пазарната цена. Тъй като, ако се правят прогнози на 20 евро цената ще е една , а при 25 евро – друга. Самата прогноза има значение и за ФСЕС, а оттам вече и за консолидираната фискална рамка, защото той е част от нея“.

Експертът от ИПИ не спести липсата на решение за ТЕЦ „Марица Изток 2“ и изрази притеснение как тежкото й финансово състояние ще се отрази на пазара. „ТЕЦ „Марица Изток 2“ е най-крещящия пример как изпълнителната власт като цяло или не си дава сметка или намира за твърде трудно да взима тежки решения. Този казус е от доста време. Финансовите проблеми не са от тази година, а решение все още няма. Има работни групи. Говори се за някакво рекапитализиране, но то в крайна сметка ще бъде временно. Дългосрочно, дори средносрочно решение за централата няма и дори няма яснота по какъв начин нейното тежко финансово състояние ще повлияе на свободния пазар и вече на всички проблеми нагоре по веригата“.

„Нещо,  което ми липсва на мен в самото решение е за тарифния дефицит. Наистина от няколко години регулаторът казва, да трябва да се остойности, трябва да се компенсира по някакъв начин, но това не се случва, а междувременно НЕК плаща лихви  по този тарифен дефицит, тъй като е финансиран с облигации от БЕХ, а лихвите и неустойките не се признават за регулаторни цели. Тоест, това на практика декапитализира дружеството и е хубаво скоро да се намери решение на този проблем“, констатира още експертът и не подмина едно от най-дискутираните от енергийните дружества проблеми – задълженията за енергийни спестявания.

„Друг пример в същата посока, но с по-малко влияние върху пазара касае задълженията за енергийни спестявания.. Възможности в закона има, регулаторът е длъжен да го направи, но не го прави и е проблем, който се отлага и се прехвърля като някаква тежест  на самите енергийни дружества. Това, заедно с НЕК са две неща, които могат и трябва да бъдат направени от регулатора и то скоро, и с участие на заинтересованите страни,  за да се изработи механизъм и се постигне прогнозируемост занапред“, препоръча експертът.
 
Той обърна също така внимание необходимостта от по-голяма активност за цена задължение към обществото, на необходимостта от уеднаквяване на редица уредби включително и на срокове за промяна на цени и на ценообразуващи елементи. Калоян Стайков коментира и възможността за интегриране  на нови централи на свободния пазар, като очакване, че те няма да оказват някакво сериозно влияние. „Разбира се, при всички условности на този пазар. Тъй като наистина се очакват сериозни промени може да има и някакво движение“, допълни той.

Крайната цел трябва да е обединението с регионалните пазари, заключи той. „Наистина крайната цел трябва да бъде постигане на регионално обединение със съседните пазари, за да може наистина да имаме пазар, за да може наистина в някакви часове да виждаме отрицателни цени, в някакви часове да няма твърде висок ръст на цените, да има реална конкуренция, да има прозрачност на този пазар и когато това се случи необходимостта от намеса на регулатора ще намалее значително. За момента обаче няма такъв изглед, тъй като в интегрирания план правителството очаква това да стане през 2022 година, а това означава още три години да сме свидетели на това, което наблюдаваме в момента и, което не е добра идея, и със сигурност създава проблеми, както за производителите , така и за потребителите“, заключи Калоян Стайков.