Българският електроенергиен и газов пазар на крачка или две от европейския модел

От регулаторна гледна точка ние не сме симпатичните хора и не сме тези, които решават енергийното портфолио, външните фактори и устойчивостта, но ние решаваме възможностите за потребителите. Това заяви (в рамките на Осмата регионална енергийна конференция, организирана от БЕМФ) президентът на ACER Клара Полети. В същото време тя подчерта, че има фактори извън пазарите, които оказват влияние върху тях и затова не може да се говори за действия единствено от регулаторна гледна точка.  


Европейският газов модел и възможностите

Европейският газов модел  е устойчив,  а цените дори са се понижили. Увеличават се и регионите, в които този устойчив европейски модел действа.  Като позитив на газовия модел Полети посочи и нарастването на ликвидността на газовия пазар.  Полагат се значителни усилия и за подобряване на инфраструктурата, на пазарите, а местата, които вече се смятат за установени хъбове стават референтен модел за другите развиващи се хъбове, особено за страни, които имат и местен добив на природен газ.   

Моделът на газовите  хъбове създава по-конкурентна среда, по-добър достъп и трансграничната търговия, но  все още има пазари и интерконектори, където има структурни и конкурентни проблеми, липсва спот пазар и се разчита само на двустранни договори.

Картината в Европа не е еднаква и това е основното предизвикателство, заяви Полети.  През миналата 2018 г. в 13 от държавите - членки на ЕС индексът на сигурността на доставките е бил  под критичния праг, а Латвия, Финландия  и България се характеризират само с един източник на природен газ. Въпреки че има инфраструктура, капацитетът на използваемостта й е от порядъка само на малко над 25 %.  Оттук и въпросът за зависимостта на националните регулаторни практики от спецификата на пазара, подчерта Полети.

Има различия в цените при отделните  държави и в трансграничната търговия. Те действат като пречка за ефективна търговия, така че тук трябва да се предприемат стъпки,  за да не влияят зле на пазара трансграничните такси, обясни тя. По думите й, трябва да се развие метод за оценка и може би трябва да се търсят нови решения за премахване пречките за пълната интеграция на целия европейски  пазар, който  да съответства на новите предизвикателства.


Стелиос Бикос, търговски представител на гръцката компания  „Депа“ коментира засиленият интерес на Гърция към втечнения природен газ (ВПГ или LNG) и използването на терминала в Ревитуса и влиянието му върху цените.  Доставките с втечнен природен газ  достигат до Гърция на цена по-ниска от газовите доставки по тръбопроводи и в този смисъл  той роля за стимулиране на пазара.  Бикос представи разширението на терминала в Ревитуса.

Дали ВПГ може да помогне на района да излезе от ситуацията с един източник на доставки и да се превърне  диверсификатор ? Има един отговор – трябва да дефинираме какво е регион и какво искаме – по-евтин газ, достъп до газ и дали искаме газ, който не е  руски. Отговорът на тези въпроси е важен, отбеляза Бикос.

Представителят на „Депа“ обясни, че около 50 – 60 % от газа в Гърция се консумира за производство на енергия Това е така, защото Гърция никога не е имала АЕЦ, но 35 % от произведената енергия се произвежда от газ. Това е значителен дял, но не е доминиращ. Значителна част  от газа се използва за производство  на електричество. Значителна част от газа също така идва от Русия и трябва да помним къде се случват нещата,  коментира той. Бикос съобщи, че сега в страната се обмисля проект, според който  50 % от електричеството да се произвежда от ВЕИ.

Европейският газов пазар е същият, който виждаме и в България. България се опитва да либерализира пазара, което е чудесно. Това коментира от своя страна представителят на South Stream B.V. Сандер ван Роотселаар, който представи и осъществяването на първата тръба от проекта „Турски поток“ до Турция, но без да коментира възможностите за втората линия по проекта.

България, както и други страни в региона са изправени пред  две големи предизвикателства – първо намаляване на въглеродния отпечатък в целия енергиен микс.  Сега той доминира. В отделните държави дела на газа е от 30 до 50 процента и в този смисъл има възможност за замяна на различни мощности с такива на газ, каза Сандер ван Роотселаар.
 
Второто предизвикателство е свързано със сигурността на енергийните доставки. Позовавайки се на данните на МАЕ, представителят на  South Stream обясни, че обемът, който се ползва и се търси на европейския пазар няма да се променя и ще остане стабилен.  В същото време назрява проблем и той касае увеличаване на разликата между собственото производство и търсенето.

Сандер ван Роотселаар отбеляза, че Турция играе своята роля по отношение на  диверсификацията, като припомни и изградения перди доста години „Син поток“, по който постъпва газ от Азербайджан и Туркмения, на хъбовете, като този в Бурса, а сега и  „Турски поток“ , който ще замени доставките, осъществявани по западната линия. България ще има възможност за доставки, но от втората линия на този газопровод, обясни той, без да коментира бъдещи възможности.


Българският електроенергиен  и газов пазар

Един от петте  основни приоритети на Европейския енергиен съюз е създаването и завършването на европейски обединен пазар, като за целта трябва  да има: ясна нормативна основа,  развита национална инфраструктура ( както за електроенергия, така и такава за пренос и разпределение на природен газ),  действащи национални енергийни борси, които да позволяват създаване на регионални борси, а и освен това да функционират на базата на еврозаконодателството. Това каза от своя страна председателят на комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов.

За да има регионален пазар от ключово значение е да има интерконектори, междудържавна свързаност в страните от региона. Докато при електроенергийните системи това в по-малка или по-голяма степен се осъществява, то по отношение на газовата свързаност , уви, региона е твърде изостанал, констатира той. Като условия Иванов подчерта, че е важно да има и ясно изразена политическа воля за създаване на единен пазар, а също така очерта и предимствата.

На първо място по отношение на електроенергийния пазар това е, че ще се намали волативността на цените, обясни той. На второ място председателят на КЕВР постави необходимостта от премахването на системата на студен резерв, а на следващо - по-пълноценно и ефективно използване на ВЕИ. По думите му, това преди всичко ще породи ефективна конкуренция на пазара, както в областта на електроенергията, така и в областта на природния газ. Конкуренцията дава по-добро качество и стабилни цени, каза Иванов. В частност той се спря на състоянието на електроенергийния пазар в България, етапите на осъществяваните отделни проекти в областта на електроенергетиката и газа.

Нека да не забравяме, че ЕК поставя още по-високи цели. Всяка страна трябва да има свързаност със съседите си с не по-малко от 30 % от пиковото потребление на страната. Което означава, че примерно, ако имаме 7000 МВт  пиково потребление в България, трябва да има възможност за пренос не по-малко от 2000 МВт, което към момента все още е непостижимо, но се осъществяват проекти, които трябва да решат този въпрос, обясни Иванов.

В частност той представи проектите за повишаване на преносната способност чрез изграждането на далекопровода Марица Изток 1 – Неа Санта Гърция, както и доизграждане и разширяване на  капацитета на вътрешната мрежа, включително и възможностите за свързване с румънската електропреносна мрежа, както и развитието на ПАВЕЦ Яденица.

Председателят на КЕВР съобщи също така, че  между България и Румъния се водят преговори за обединени по сегмента „пазар в рамките на деня“, а с Македония, Сърбия и Хърватска – по сегмента „пазар  ден напред“.

В коментарът си за състоянието на газовия пазар, Иванов  отбеляза особеността за системата у нас – наличието на  преносна и транзитна мрежа. Той се спря и на осъществените проекти досега - частично въвеждане на газовата връзка Кулата – Сидирокастро в дуален режим в смисъл реверсивен режим и връзката изградена с Румъния  - Русе Гюргево, която все още не функционира на румънска територия, заради липсата на компресорна станция.

Едновременно с това, според съобщение на ЕК се знае, че Румъния е поела ангажимент до 1 юли да създаде условия за пренос на румънски газ към България в рамките на 1, 5 млрд. куб м, а до края на годината пренос от „Негру вода 1 – Кардам 1“ на още 1,8 млрд. куб м, което е наистина съществено, ако бъде реализирано, подчерта Иван Иванов.

Той се спря и на съществения напредък по изграждането на газовата връзка с Гърция - проекта „Комотини – Стара Загора“. Интерконекторът ще трябва да заработи през 2020 г. и  ще позволи 1 млрд. куб  м природен газ от Азербайджан да влязат за газовият  хъб на българска територия и да бъдат предоставени за свободна търговия, обясни той.

Предстои обсъждане и приемане от регулаторите на Гърция и България както на тарифния, така и на мрежовия кодекс, включително и на кодекса за пренос. Тогава България ще може да изпълни изискванията на ЕС – а именно гарантиране на сигурността с фактора „n-1”, който да бъде 100 %, ( в момента сме около 50 % ) и България да има три независими източници на природен газ, като третия, който имам предвид е терминала в Александруполис, което ще позволи навлизане на LNG на българския пазар за газовата борса, заключи Иван Иванов.



20 % от електроенергията вече се търгува на БНЕБ и ще върви нагоре

Българската независима енергийна борса (БНЕБ) осигурява прозрачност, анонимност и сигурност на пазара, категоричен бе директорът на борсата Константин Константинов.  В подкрепа на думите си, той обясни, че независимо на кой екран има сключена сделка, то информация за нея се публикува почти веднага след момента на сключването й - мощност на доставката, период, цена.

Запазвайки конфиденциалност за страните по сделката и точните стратегии на пазарните участници гарантираме и анонимността, което поражда доверие в борсовия оператор. Борсата гарантира, че всеки купувач ще получи закупената електроенергия, а всеки продавач стойността на продадената електроенергия, каза Константинов.

Той обясни също така, че ликвидността в пазарен сегмент „Пазар Ден напред“ расте, като от момента на първата сделка  от януари 2016 г. изтъргуваното количество е над 13 тераватчаса.

Разбира се, от позицията, в която работя никога не бих казал, че това количество е достатъчно. Назад във времето съм чувал коментари за малко, за много, обясни той, но по думите му, „устойчиво се движим към над 20 %“. Тоест, количеството електроенергия, което се търгува в пазарен сегмент „пазар Ден напред“ е над 20 % от консумацията в България. Не знам дали е много или малко, на другите пазари се търгуват над 50 %, коментира Константинов, като обясни, че в бъдеще все по-голям дял в дългосрочната търговия  ще имат т.нар. финансови сделки. Енергията, която  е търгувана по тях след това физически се търгува на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“, въпреки че пазар „Ден напред е с  по-голям дял. БНЕБ се движи в правилна посока, категоричен бе Константинов.

По отношение на пазар „В рамките на деня“ който стартира през  второто тримесечие на миналата година Константинов заяви, че количествата и активността на пазарните участници надхвърлят първоначално планираните. До момента за малко повече от една година имаме сделки за около 360 ГВтч електрическа енергия на този краткосрочен сегмент, съобщи шефът на БНЕБ.

На платформата „Централизиран пазар за двустранни договори“ за 2019 г. вече са изтъргувани повече от 25 тераватчаса електрическа енергия и вярвам това число че ще се увеличи, заяви Константинов.

Изпълнителният директор на БНЕБ  потвърди заявените и по-рано преговори за пазарни обединения. Така например очакването е през ноември да се постигне пазарно обединение с Румъния в сегмента „Пазар в Рамите на деня“, където тестовете засега са без проблем.

По отношение на сегмента пазар „Ден напред“, Константинов обясни, че  разбира се Румъния е най-близък до нас партньор, предвид членството в ЕС, но тя участва в локално обединение с Чехия, Словакия и Унгария (4MMC), които започват обединяване по MRC (MRC или Multi Regional Coupling) ) зоната в Европа с Германия Австрия и Полша, като са си дали срок първото тримесечие на 2020 г. това да е факт.  Гледам с надежда към този процес, защото ако това обединение се случи догодина, това означава че Румъния ще приеме всички параметри и начини на работа, каквито цяла Европа и ние сме приели – например час на затваряне на тръжните сесии на „пазар Ден напред“, което вече означава да няма пречки за обединение с тях по „пазар Ден напред“, обясни Константинов.

Що се отнася до другите граници, като  Сърбия и Македония, усложненията са свързани с това, че и двете страни не са членки на ЕС. Очаква се в близките месеци двете страни да променят правната си уредба, така че да  се подпише споразумение и с тях за сегмента „пазар Ден напред“.

Константинов изрази и пълната си подкрепа за  освобождаването на износа от такси пренос и достъп , а също така и за премахването на 5-те процента за внос на електроенергия, които се очаква да са в сила от 1 юли тази година съгласно промени в Закона за енергетиката.

Той представи и инициативата с немската ЕЕХ за финансови инструменти. „Финансовите сделки придобиват все по-голяма и по-голяма популярност и много от търговските участници, било то производители, консуматори и търговци разбира се, които по принцип са най-активни в този тип търговия започват да ги ползват. Като плод на това съдружие с колегите от Германия, на 3 юни ще бъдат представени български финансови деривати, които да могат да се търгуват на платформата ЕЕХ, след което те ще бъдат клирвани като цена на нашия пазарен сегмент „Ден напред“. Разбира се там ще се търгуват само стандартизирани продукти на дългосрочна база, което пък до голяма степен ще отправя правилни ценови сигнали за по-дълги периоди от време, каза Константинов, като още веднъж уточни, че стартът на тази търговия заедно с хърватски и сръбски фючърси е предвиден за трети юни тази година.

В тази връзка трябва да се припомни, че на 3 юни 2019 г. Европейската енергийна борса (EEX) ще разшири предлаганите продукти на пазара на деривати с нови енергийни фючърси, фючърси за товари и опции, както и допълнителни срокове за плащане при опциите за емисии. Клирингът и сетълментът на новите продукти ще се извършва от European Commodity Clearing (ECC).  Константинов в заключение не подмина и ангажиментите на БНЕБ по REMIT.

 

Газовият хъб е на старта

Българският газов хъб има както стратегически, така и оперативни цели. Това коментира от своя страна Кирил Равначки, изпълнителен директор на газовия хъб.   

Българският  газов хъб има няколко стратегически цели  -  повишаване на прозрачността на българския газов пазар, като създава надеждна стабилна и обединена платформа за търговия с газ, в която се срещат нуждите на търговците потребителите и консуматорите и създаване на възможности за допълнителна диверсификация в Европа и у нас, както и поддържане на висока енергийна сигурност.

Оперативни цели са свързани с изграждане на платформа за търговия на природен газ при условията на честна конкуренция и без дискриминация. На следващ етап ще следим да имаме коректни цени, както за потребители така и за търговците, осигуряване на търговия на стандартизирани продукти с минимални рискове и не на последно място – прозрачност на трансакциите и недискриминиран достъп, каза Равначки.

Той обясни, че платформата ще се изгражда с акционерите от централноевропейския газов хъб.  Опитваме се да разработим така платформата, че да участва и централния газов хъб, но гарантираме че ще отговорим в най-голяма степен на нуждите на местните участници, каза той. Платформата ще е онлайн базирана, като в началото ще е двустранна. Продуктите, които се планират да се предоставят ще са с предварително предлагане с предварително фиксирани цени от типа на пазар ден напред.

Праговите цени ще бъдат регулирани, поне в началото.  Впоследствие ще има и други продукти, например от типа на такива като в рамките на деня, които обаче ще имат свои ценови характеристики.  Важно е да се каже, че по този начин всички ползватели на мрежата ще могат да балансират своя портфейл, ще имат достъп до мрежата и ще могат да имат всеки ден информация, каза Равначки.  

По думите му, в момента газовия хъб (Балкан) кандидатства за специална позиция, а след това ще кандидатства за тип предприятие, тип пазар за категоризиран пазарен участник, като така ще има механизъм за действие от името на участниците на пазара и осъществяват връзките между тях.

Осъществяването на платформата за балкански газов хъб се очаква да подпомогне търговията, както за продавачите, така и за купувачите, като те ще разполагат с равностоен достъп, ще има сигурност на трансакциите, едни и същи възможности за всички участници. Платформата ще опосредства за по-ясен начин на праговите цени и ще има балансиращ ефект върху всички участници.


В близко бъдеще се надяваме, че ценовите сигнали, които платформата изпраща ще доведат и до по-добри двустранни договори, коментира още Равначки.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари