Отново завой в заявленията на управляващите относно Автомагистрала Струма. Кой ще плати цената?

На 7 август българските власти заявиха, че най-скъпоструващият участък на АМ "Струма", лот 3.2 или участъка на Кресненския пролом, ще се финансира от националния бюджет. И то със значителната сума от 741 млн лева. Това се случва само няколко дни след подадената жалба от български и международни правозащитни и екоорганизации към Европейската комисия за погазване на европейското екологично законодателство заради унищоженото биоразнообразие в района на Кресненския пролом.

Финансирането от държавния бюджет създава риск да бъдат загубени не само европейските пари за тази и за всички други отсечки на магистралата, но и да бъдат наложени глоби, ако Европейската комисия установи сериозни нарушения на законите на Европейския съюз и заведе дело срещу България, както беше в случая с Калиакра.

Десислава Стоянова от Екологично сдружение "За Земята" коментира: "Българските власти упорито настояват отсечката на АМ "Струма" в района на Кресненския пролом да минава през него, независимо че това е в противовес на първоначалните изисквания на Европейската комисия още от 2008 година".

До момента не е оценено колко ще струва алтернативният вариант, за който настояват местните хора. А именно — извеждането на пътя изцяло извън дефилето и дали това ще струва повече от Г10.5 и че това варианта, който е предпочитан от хората.

Това се случва след като през май месец премиерът Борисов, в предизборна обиколка по трасето на АМ "Струма", предаваше на живо от автомобила си и ясно заяви: "Ще направя магистрала "Струма" до Кресна от двете страни, а после, който иска, да дава няколко милиарда, може да я качи по върховете, защото така искат... Трябва да си зададем много важен въпрос – да дадем ли тези милиарди за тази отсечка от 14 км или да има магистрала от София до Видин."

До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата АМ "Струма" в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.  

Въпреки че за забавянето и риска от глоби е изцяло отговорно правителството, управляващо в момента, вината ще бъде поета от всички граждани.

- Това, което правителството е избрало да строи в отсечката на Кресненски пролом  е само първокласен път,  застанал като тапа по средата на магистралата и има риск да генерира отново задръствания в пиковите моменти през всичките години на строителство.
- Кресненският пролом ще остане и занапред печално известен с големия брой катастрофи, тъй като избраният в момента вариант за строителство - посоката Кулата - София на магистралата да бъде именно през пролома, не решава проблема с трафика.
- Местните хора остават без локален път и достъп до села и земеделски земи и като цяло района е обречен на икономически упадък след построяването на „магистралата”.
- Ще бъде окончателно унищожено и биоразнообразието на Кресненски пролом и ще бъдат дълготрайно унищожени възможностите за развитие на туризъм в района.
- За всичко това българските данъкоплатци ще трябва да платят не само цената за цялата магистрала, но и да плащат наложените от Европа глоби.

Междувременно вчера, 8 август, беше получено потвърждение от страна на ЕК за регистриране на жалбата, подадена от НПО за нарушаване на европейските екологични директиви от страна на България. Със сигурност