Европа ще има нужда от повече газ от Русия
Синьото гориво и сега не стига на Европа, а преходът към възобновяеми източници на енергия ще засилят необходимостта от него. Това предупреди министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер. Берлин смята, че „Северен поток 2“ трябва да бъде завършен колкото се може по-скоро, но тръбопроводния газ въпреки това ще е недостатъчен – ще се наложи и закупуване на руски LNG.
Газ вместо въглища
Отказът от въглища е ключов елемент от зелената стратегия на Европейския съюз за борба с глобалното затопляне и емисиите от парникови газове. Германия през 2038 г. планира да затвори всичките си въглищни централи. Те ще премината на газ, така че търсенето на синьо гориво рязко ще се увеличи.
Радикалните зелени искат пълен отказ от въглеводороди и преминаване изцяло на възобновяеми източници на енергия (ВЕИ) и водород.
Но, както заяви министърът на икономиката на Германия Петер Алтмайер, не трябва да се смята, че „водородната стратегия“ означава отказ от газа. Напротив, в контекста на новата политика за климата, Европа ще се нуждае от още повече синьо гориво. При това много скоро.
Необходимостта от газ, подчерта Алтмайер, няма да намалее и при прехода към възобновяеми източници на енергия, които завият значително от времето. За задоволяване на търсенето на енергия през нощта, когато слънчевите батерии не работя, или в периодите на безветрие, когато вятърните централи не работят ще е необходим водород.
А най-достъпният източник на водород е природният газ. Така че зависимостта на Европа от руски природен газ ще се увеличи. Водород може да се произвежда от газ и в Русия, а след това да се пренася до Германия по „Северен поток 2“. Но това няма да намали енергийната зависимост на ЕС от Москва.
Така или иначе ще бъде достроен
След като в края на декември Вашингтон въведе санкции срещу „Северен поток 2“, швейцарската компания изпълнител Allseas прекрати полагането на тръбите в Балтийско море. Газопроводът е готов до 94 процента – изисква се заваряване и полагане по дъното на още 160 километра тръби. Както заяви за Blomberg министъра на енергетиката на САЩ Дан Бруйет, Русия няма да може самостоятелно да завърши строителството на газопровода. По думите му, спирането на строителството ще е „много продължително“, тъй като Москва „няма необходимите технологии“.
Между впрочем, както стана известно в началото на февруари, Датската енергийна агенция (DEA) обсъжда с Nord Stream 2 AG различни варианти за завършване на строителството. Един от тях предвижда внасяне на допълнения в разрешителното за полагането на тръбите, така че работата по газопровода да може да се довърши от руски кораби. Активността в района на газопровода сочи за скорошно възобновяване на строителството: от 16 януари там е корабът Strill Explorer. Намиращите се на борда два подводни апарата с дистанционно управление разполагат с оборудване за триизмерна фотограметрия и други геофизични изследвания.
От Nord Stream 2 потвърдиха, че корабът провежда изследвания по маршрута на газопровода.
За това, че Русия е в състояние да завърши строителството съобщи и председателя на австрийската нефтогазова компания OMV, която финансира проекта, Райнер Зеле. За това обаче е необходим подходящ кораб. Зеле подчерта, че полагането на тръбите на не така голяма дълбочина „не изисква супертехнологии“. В същото време от „Газпром“ посочиха ясен срок: края на 2020 г.
Заплаха от дефицит
Докато проектът се отлага, в Германия вече изчислиха, че дори пускът на „Северен поток 2“ няма да покрива растящите нужди на Европа от синьо гориво. През 2018 година Европа е внесла 390 млрд. куб м газ. Повече от половината е осигурила Русия. „Газпром“ е доставил рекордните 201,7 млрд. куб метра. С пускането в експлоатация на „Северен поток 2“ с мощност от 55 млрд. куб м годишно експортът ще се увеличи съществено.
Както съобщи през октомври председателят на немската енергийна компания Uniper Andreas Schierenbeck, партньор на „Газпром“ за газопровода, постъпващият от него газ няма дори да удовлетвори растящото европейско търсене. Според неговите оценки, в бъдеще дефицитът на газ на континента може да достигне до 300 млрд. куб м газ годишно.
Това ще е в резултат не толкова от повишеното потребление на газ от европейците, колкото от неизменното понижение на собствения добив. Така от например на нидерландското находище Грьонинген, на което се пада една шеста от газодобива на Европа вече се консервират кладенци, а окончателното затваряне е изтеглено от 2030 г. през 2022 г.
„Трябва да се отчете и намаляването на доставките от Норвегия и Великобритания – напомня председателят на Uniper. - „Ще се получи значителна разлика между търсенето и предложенията“. Затова, уверен е той, Европа скоро ще има нужда и от тръбопроводен газ и от LNG.
Настоящата ситуация с LNG на европейския пазар явно говори за това, че и в този сектор се очаква увеличение на доставките основно от Русия. Алтернативни източници практически няма. Норвегия не е в състояние да направи това, поради изтощението находища Северно море. Алжир е намалил експорта с 20 процента и излиза от позицията на голям европейски доставчик, поради повишеното вътрешно търсене.
Наталия Дембинская, РИА Новости