Светослав Иванов: Докато КЕВР не изпълни призванието си, няма да скъсаме пъпната връв между регулирането и свободната търговия с природен газ
Нищо, което е направено досега по отношение на газовия пазар в България не трябва да бъде омаловажавано. Напротив, но каквито и промени оттук нататък да се правят при борсовата търговия с газ трябва да се внимателни, за да не загубим и това, което имаме. Това коментира председателят на Българската асоциация Природен газ, Светослав Иванов в изказването си на организираната от сп. „Ютилитис“ дискусия „Борсова търговия с природен газ“. Иванов постави въпроси, свързани както с регулацията на цената на газа, така и с инфраструктурата, Програмата за освобождаване на газ. Той не подмина и болните теми за отпускането на средства за неефективни мерки за борба с мръсния въздух.
„За нашите клиенти е важно условията, при които получават енергията си да са максимално изгодни. Ние отдавна мечтаем за този по-либерален модел на пазара, на който вече започваме да ставаме свидетели. Нищо от постигнатото дотук не трябва да бъде омаловажавано, напротив, трябва да бъде подкрепяно“, заяви Светослав Иванов, като обърна внимание, че темата за природния газ е в дневния ред на българското общество от 25 години. В частност той призова участниците на газовия пазар да правят експертни дискусии „преди даден документ да пристигне в КЕВР. Така ще сме максимално полезни и на самия регулатор, разбира се“.
За за регулирането на цените на газа и борсовата търговия
Председателят на Българска асоциация Природен газ, отчитайки вече функциониращата борса, не подмина въпросът с регулирането на цената на газа от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Нещо повече, по думите му, вече е настъпило времето, когато регулаторът трябва да се откаже от регулирането на цените на синьото гориво.
„Говорейки за борсова търговия с газ няма как да не засегна всички сегменти. Няма как да говорим за борсова търговия с газ, без да засегнем, както регулирания, така и нерегулирания пазар. Няма как да не отбележим факта, че регулираната цена (на природния газ) в България така или иначе вече е един бенчмарк. Мога да го подкрепя с два конкретни факта. Първо – всички (или поне всички, с които аз съм запознат) двустранни договори за доставка на газ са оферирани и са функция от регулираната цена. Предполагам, че това не е изненада за никой. Второ – в края на миналата година общественият доставчик информира клиентите си по договори при свободно договорени условия, че цената по тези договори ще бъде като число равна на тази по регулираната цена“ каза Иванов.
„Тези два факта дават много ясна представа, че регулираната цена на природния газ в България е 100% бенчамарк от ежедневно осъществяваните сделки“, обясни той. Светослав Иванов бе категоричен, че вече са налице достатъчно фактори за наличието на конкуренция, което означава, че липсват обстоятелства за определянето на регулирана цена на газа от КЕВР, като се позова на Закона за енергетиката.
„Лично аз си мечтая за момента, в който господин Иванов (председателя на КЕВР) преди изтичането на мандата си, или неговия наследник ще вземе отношение към един много интересен запис в Закона за енергетиката, а именно, че цените на природния газ подлежат на регулиране до момента, в който комисията установи, че са налице достатъчно фактори за наличието на конкуренция. Господин, Иванов (председателя на КЕВР присъстваше на дискусията като гост), според мен, времето е дошло. И до момента, в който КЕВР не изпълни това свое, аз бих го нарекъл дори призвание, няма да скъсаме пъпната връв между регулирането и свободната търговия с природен газ. Има много аргументи в тази посока“, допълни председателят на Българска асоциация Природен газ.
По Програмата за освобождаване на природен газ
Програмата за освобождаване на природен газ, която е в основата на последните промени в закона за енергетиката от миналата година също бе сред темите, подложени на „конструктивна критика“ от страна на Светослав Иванов.
„Няма да пропусна няколко конструктивни критики към Програмата за освобождаване (на газ), която стартира. Тя за мене е “някакъв хибрид” между регулиран и нерегулиран пазар. Ще спомена един конкретен аргумент защо това е така“, каза той, като не подмина плюсовете от вече регистрираните 22 участника на газовата борса и подчерта, че „пазара очевидно се развива“. В същото време експертът акцентира върху липсата на равни отговорности.
„Няма как на никой да не направи впечатление, че в Споразумението за участие в тази програма има отговорности само на участник. Няма отговорности на другата страна. Някак си не ми изглежда справедливо“. “И защо не ми изглежда справедливо? Защото, за разлика от числата, които господин Равначки (изпълнителният директор на „Газов хъб Балкан“, уастващ в дескусията с презентация ) спомена за търговията на тези сесии, които не касаят Програмата за освобождаване на природен газ, цената на първия търг, който беше проведен по Програмата за освобождаване в началото на месец декември, ако отворите фактурите на доставчиците ще видите, че тя е по-висока от регулираната. Това е така, защото не са изпълнени едни формални задължения - на всеки ред да бъде отделен елемент на разходите. Тук въпросът е: към кого се обръща недоволния, към кого са арбитражите, кой администрира пазара и оттам нататък започват много, много други въпроси. Например, никой не може да отговори на въпроса защо разходите в интерес на обществото трябва да влизат като елемент на разходите в цената по въпросната програма? Не виждам никакъв мотив на някой да участва на подобен род търговия, ако той просто ще бележи загуби от тази дейност“, коментира Светослав Иванов, без да спестява слабостите.
За газа като ресурс, търсенето и инфраструктурата
„Всички знаем много добре, че ако един търговец иска да бъде успешен, трябва да разполага поне с три ресурса едновременно – търсене, (разбирайте клиенти), газа, като стока, която иска да продаде и изключително важното и не на последно място условие – достъп до инфраструктура. Един от тези елементи да липсва, търговеца не е търговец, а някой, който си мечтае за деня на свободната търговия“, подчерта Иванов, обръщайки внимание на всеки един от посочените от него елементи. Наблягайки на разликата между транзита и вътрешното потребление експертът очерта и съществените проблеми пред вътрешния пазар.
По думите на Иванов, анализът на асоциацията е показал, че търсенето е много ниско. “Какво може да кажем по отношение на днешното търсене на природен газ ? То за съжаление е далеч от нивата, за които политиците в народното представителство се грижат по отношение на транзита. Търсенето на природен газ в България към днешна дата е от порядъка на 3 млрд. и 200 млн. куб м , като в зависимост от метеорологичните условия варира плюс/минус 10 %. Достатъчно скромно число – най-малкото търсене измежду страните членки на ЕС в региона и като абсолютно число, и като показател за глава от населението”, каза той.
“Второто, което може да се каже, е, че близо една четвърт от населението или по-малко от една четвърт е неплатежоспособна. Защо? Ако погледнете вземанията на БЕХ ще си дадете отговор на въпроса защо твърдя че е така.
Трето - този пазар е с изразена сезонна неравномерност. Към момента използването на инструмента за регулирането на тази сезонна неравномерност в лицето на подземното газохранилище (ПГХ Чирен) се използва от един преимуществен играч на пазара“, очерта ситуацията Светослав Иванов, като предупреди, че ако има промени по отношение на борсовата търговия, те трябва да са много премерени.
„Защо отбелязвам тези характеристики на търсенето ? Защото оттук нататък, каквито и промени да се правят на тема борсова търговия с природен газ трябва да се пипа изключително внимателно, за да не загубим и това, което имаме. Има пряка връзка между този факт и търсенето, и достъпа до инфраструктурата, и тя е в това, че един от най-сериозните потенциали за развитие на това търсене,( а от търсенето зависи ликвидността на борсата) e развитието на инфраструктурата. На практика България може от днешните 3 млрд. и 200 млн. (куб м) да повиши търсенето си до 5,5 млрд. (куб м) като постигне средните за ЕС ниво. Надявам се това също да бъде отчитано в бъдеще“, заяви той.
„По отношение на газа като ресурс, сме свидетели на това, което се случи с единствената за българския пазар алтернатива към момента. Планове много, прогнози много, но всички видяхме какво се случи с единствения алтернативен източник (втечнен природен газ) и как той може да стане жертва на спекулации. Миналата година достъпа до терминала за LNG в Гърция, единствен съществуващ засега в тази държава беше разпределен между няколко гръцки компании, при положение, че интереса беше изключително голям, включително от български компании, както и от големи международни такива. Така че това не трябва да ни дава абсолютно никакво спокойствие“, отбеляза още експертът.
Председателят на Българската асоциация Природен газ не подмина проблемите с преноса по инфраструктурата и собствеността на газопроводите. Между другото, този въпрос е поставян нееднократно пред КЕВР.
„Ще припомня един съществуващ проблем на пазара, който няма как да не свързваме с борсовата търговия, тъй като касае една особеност на българската газова инфраструктура. Около една трета от газа, който се потребява в България, който респективно се пренася по газопреносната инфраструктура, след като излезе от инфраструктурните точки, влиза в газопроводи, които са с неясна собственост – така наречените “гроздове”. Защо този проблем е свързан с търговията на борсата ? Защото, поставете се на мястото на един краен потребител, който желае директно или чрез търговец на газ да си купи (природен газ) от който и да е източник. Той, уверявам ви има много сериозен проблем да си организира преноса с оптимални разходи, без да си създава проблеми, и това е свързано с някакви особености на българската действителност, които не съществуват нито в Румъния, нито в Гърция като съседни държави“, заяви още Светослав Иванов.
В изказването си председателят на Българска асоциация Природен газ отчете като похвални намеренията, изразени по-рано от председателя на комисията по енергетика към Народното събрание Валентин Николов за промени в закона за енергетиката в частност по отношение на лицензиантите. В този смисъл експертът коментира и възможностите за дистрибуция, но обръщайки внимание на натоварването й с несправедливи финансови тежести.
„Има чисто обективни причини, които затрудняват не просто строителството на мрежа. Това с процедурите за строителното разрешение е обективна пречка, но ние сме създали процедури за решаване в ежедневието си на този проблем. Не знам обаче как да решим следния проблем. Ежегодно от ФСЕС излизат 250 млн. (лева), които не отиват за нищо друго, освен да субсидират най-големия конкурент на газа – електрическата енергия, с което не стимулират ефективното потребление на електроенергия. Напротив, стимулират неефективното потребление на електроенергия. Подозирам, че за някои от вас не е тайна, че средствата се осигуряват от търговци на енергия и от комбинирания системен оператор на газопреносната мрежа. „Булгартрансгаз“ с част от своята печалба по принуда стимулира ниската цена на електрическата енергия. Няма никакъв подобен механизъм, с който електроразпределителните предприятия да отговорят или да увеличат ликвидността на търсенето на природен газ. Това е един елементарен пример, за който се сещам на прима виста“, каза Светослав Иванов. Като втори пример той посочи мерките на Столичната община за чист въздух по отношение на филтрите. „Един филтър струва 4 хил. и 200 лева и той решава един-единствен проблем... Той замазва проблема. Един филтър за комин, всъщност елиминира само онези вредни частици, които излизат през комина и не елиминира нищо, което излиза от другия отвор на печката. Всички знаете, че като се горят дърва излиза пепел, тази пепел като се изхвърли на двора и се раздуха от вятъра се диша от нас.
Да допуснем, че ние от газовата асоциация сме в конфликт на интереси като критикуваме подобни мерки“, заяви още той, призовавайки да се направи една проста сметка как би могъл да бъде решен въпросът с електрическа енергия. „Вие си отговорете – 4 хил. и 200 лева (за филтри) е достатъчно голяма инвестиция, за да бъде решен проблемът дълготрайно и устойчиво дори и да не е с природен газ“, заключи експертът.
Въпроси, свързани с газовата инфраструктура, касаещи необходимостта за изменения в Закона за устройство на територията бяха поставени и от П.Павлов от Българската газова асоциация. Председателят на комисията по енергетика Валентин Николов от своя страна се ангажира с иницииране на работни експертни дискусии, на които да бъдат очертани проблемите не само в ЗУТ, но и по ЗОП, касаещи недостатъците на вътрешния пазар на природен газ. Като една от промените, които очерта Николов ще е свързана и с изискване строителните компании да залагат в плановете си за нови сгради и помещение за абонатна станция. Сега, както обясни той, такива няма в новопостроените сгради и живущите в тях няма как да се присъединят нито към топлопреносни, нито към газови мрежи.
Залагане на критерии за изпълнение от страна на лицензиантите на газоразпределителните мрежи, както се разбра също ще е сред обсъжданите промени.
Въпросът не е къде сме на газовата карта на Европа по отношение на транзита. Постигнатото е похвално, но България още преди години заложи критерии за увеличаване на вътрешната газификация с 30 %, а както се вижда ръст няма, коментираха участниците в дискусията. Председателят на енергийната комисия от своя страна призна, че да, след като това не е постигнато, очевидно има проблем и той трябва да се реши.
Разбира се, подробностите се очаква да станат ясни през месец февруари.