ТАСС: Турски поток - ще промени ли газопроводът енергийният пазар на Европа

Ханов, Михаил

На 8 януари президентът на Русия Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган официално пуснаха в експлоатация новият руски експортен газопровод“ Турски поток“. Събитието стана един от важните компоненти от „новогодишният газов скок“, но неговата значимост уви, помръкна на фона на строителството на много по-важният „Северен поток 2“.

Залагането на алтернативни маршрути

„Турски поток“ се състои от две паралелни тръби, положени по дъното на Черно море с общ капацитет до 31,5 млрд. куб м природен газ годишно. От една страна това е повече от настоящите нужди на Турция, които са около 24 млрд. куб м годишно. От друга – една от двете тръби на „Турски поток“ вече е резервирана за доставка на газ за България, Сърбия, Унгария и Словакия. В същото време до пуска на новия газопровод нуждите на Турция от газ напълно се покриваха от газопровода „Син поток“ и по трансбалканското трасе – през териториите на Украйна, Молдова, Румъния и България.

Тоест, новият газопровод няма да бъде средство за разширяване на обемите от експортни доставки на руско гориво през следващите години. Като цяло той се оказва само алтернативен обходен маршрут, който трябва да намали зависимостта на „Газпром“ от някои страни транзитьори, на първо място – от Украйна.

Аналогична роля се възлага и на „Северен поток 2“, прокарването на който засега е спряно заради санкциите на САЩ. Настоящата ситуация около този газопровод илюстрира прекрасно многогодишните проблеми на руския газов монопол по западното експортно направление. Не е тайна, че въпросът за разделянето на премиалния европейския газов пазар е силно политизиран. За преодоляване на съответните проблеми руските власти  избраха скъпоструваща тактика за прокарване на редица алтернативни газотранспортни маршрути. Реализирането им обаче се сблъсква с последователни политически противодействия, в това число и отвъд океана.

Трудната съдба на „Турски поток“

Между другото, съдбата на „Турски поток“ също беше доста трудна. Той е резултат от неосъществения проект „Южен поток“, първоначалния капацитет на който трябваше да е 30 млрд. куб м годишно. Но Русия се отказа от този газопровод в края на 2014 година. Формално причина за това  стана забавянето за предоставянето на разрешения за строителството от страна на България В по-широк смисъл ставаше дума за противопоставяне от страна на Европейската комисия. Такъв сценарий  изглеждаше напълно логичен поради появилите се в този момент външнополитически търкания.
Едновременно с отказа от осъществяването на „Южен поток“ бе обявено и това, че предполагаемият нов експортен коридор ще бъде насочен по турското крайбрежие на Черно море. През 2015 година се провеждаха преговори и съгласувания. По-късно обаче Русия прекрати сътрудничеството с Турция по този проект, поради унищожаването на руския самолет Су-24 от турските ВВС в района на сирийско-турската граница. Едва в средата на 2016 година страните възобновиха партньорството, а вследствие и строителството на газопровода. Прокарването на морския участък започна през месец май 2017 година.

Трябва при това да се признае, че Русия и Турция остават обективни геополитически съперници в Черноморския регион. Но сътрудничеството в енергийния сектор все още дава възможност за изграждане на взаимните противоречия. След пуска на новия газопровод, Турция се оказва напълно обезпечена от преки доставки на руски газ, тръгващ за трети страни транзитьори. Това й дава в допълнителна степен  свобода за осъществяване на външна политика. Друг значителен помиряващ фактор е сериозното военнотехническо сътрудничество в частта за доставка в Турция на руските зенитни ракетни системи С-400.

Несъвпадения на козовете при преговорите с Украйна

Напълно очевидно е, че според плановете на „Газпром“, пускът на „Турски поток“ трябваше да съвпадне по време със „Северен поток 2“, вече с отложено начало. Друго събитие от този род са неотдавнашните доставки на руски газ за Китай по източния маршрут – през магистралния газопровод „Селата на Сибир“. Всичките три проекта бяха насочени към засилване на позицията на руската корпорация в преговорите по условията за продължаване на транзита на руски газ за Европа през територията на Украйна. Това разбира се, не бе единствената задача на значителното и скъп струващо строителство, като своевременното завършване трябваше да донесе допълнителни тактически бонуси.

Но санкциите от страна на САЩ срещу газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“ в голяма степен постигнаха своята цел. Те разбира се не успяха да попречат на пуска на „Турски поток“ но ето че в Балтийско море швейцарската Allseas не изчака края на разрешеният от САЩ 30-дневен срок за завършване на работите и незабавно изведе корабите си от маршрута на „Северен поток 2“. Така неговото строителство спря на ниво от 93 % от общата проектна дължина от 2460 километра. Точните срокове за прокарването на оставащите 160 километра от газовата тръба засега не се съобщават. Владимир Путин се надява, че газопроводът ще може да заработи до края на 2020 година или през първото тримесечие на следващата, тоест със закъснение от цяла година. Трябва да е ясно, че в света няма толкова много специализирани кораби в състояние да завършат работата. Очевидно е, че в условията на външни санкции на Русия ще се наложи да разчита само на собствените си сили. Без съмнение, провалът на срока за пуска на „Северен поток 2“ се превърна в силен удар срещу „Газпром“.

Газовият монополист не получи в необходимия срок алтернативен път за доставки на газ за Европа, заобикаляйки Украйна, а освен това й се наложи и да направи отстъпки при преговорите по повод продължаването на транзита. Ако първоначално руското ръководство предлагаше пълен отказ от всички взаимни съдебни претенции, то в крайна сметка „Газпром“ спешно плати на украинската „Нафтогаз“ 2,9 млрд. долара по решението на Стокхолмския арбитраж. Освен това през следващата година през територията на Украйна се планира да бъдат транспортирани до Европа от порядъка на 65 млрд. куб м гориво.

Така че в този план САЩ постигнаха обявените политически цели – да попречат на Москва да остави Киев без приходи от транзита на газ. Освен това САЩ не крият желанието си през времето напълно да заместят доставките за Европа на „токсичния“ газ от Русия със „свободния демократичен газ“  (LNG) собствено производство. Освен това и въпреки факта, че LNG отвъд океана се позиционира като политически коректна „молекула на свободата“,  засега явно не издържа на ценовата конкуренция с другите канали на доставки. Фактически външнополитическите мотиви отлично прикриват баналната конкуренция на пазара на горива. Затова не трябва да се заравя, че толкова големи газопроводни проекти по принцип не богат да бъдат изолирани от влиянието на сложната и променлива глобална политика.

Решението за продължаването на транзита през Украйна съвсем не означава обаче автоматично прекратяване на външното противодействие срещу „Северен поток 2“. Логиката на сюжета не позволява ограничения с полумерки, затова не е изключено завършването на този проект отново да бъде забавено, но вече по нови поводи.

Дейностите в бъдещето

Връщайки се към състоялият се пуск на „Турски поток“ трябва да се отбележи, че въпреки че този проект не изигра ролята, която се очакваше при преговорите за транзита с Украйна, независимо от това може да се очаква, че новият директен канал за преки доставки на природен газ за Турция ще бъде търсен и натоварен. Освен това в началото на годината стана известно, че България е започнала да получава газ през новия газопровод за сметка на трансбалканския маршрут.

Що е касае до бързането по „Северен поток 2“, то след продължаването на транзитния договор с Украйна, за Русия отпадна бързата необходимост от неговото завършване „на всяка цена“ - на първи план излиза икономиката на проекта и необходимостта от взимане на оптимално решение за завършването на строителството.