Брекзит ще повлияе косвено върху българските компании, а промените в транспорта ще се усетят най-сериозно

Независимо от вота дали Брекзит ще се случи със сделка или без, това ще се отрази съществено върху търговията в Европа, като последиците за България ще бъдат косвени, смятат анализаторите на Кофас. Те ще се проявят през основните ни търговски партньори – Германия и Италия, тъй като стокооборотът ни с Великобритания не е кой знае колко висок.

Ситуацията в транспортния сектор обаче не е толкова обнадеждаваща. Не е ясно в какъв формат ще бъде приет пакетът на ЕС за транспорта, но в близко бъдеще транспортният сектор ще се характеризира с високи степени на риск, макар че в дългосрочен план се очакват позитивни развития особено за въздушния транспорт. Щетимостта в този сектор вече се увеличава. Най-голямо въздействие върху транспорта ще има от промяната на режима на командироване и ограничения на каботажа.

„Според анализаторите на Кофас това са най-горещата страна и най-горещия сектор в момента в Европа и е важно да бъдат следени. Ценна информация за други секторни и странови рискове по света ще предоставим на традиционната конференция на Кофас по управление на риска, която ще се проведе на 18 април в Хилтън“ – отбеляза Милена Виденова, управител на Кофас за България.

По отношение на Брекзит – специалистите на компанията отчитат, че е малко вероятно на 29 март да се реализира сценарият „без сделка“, макар и той да не е напълно изключен. В Европа това ще повлияе на сектори като автомобилостроенето, търговията на дребно, хранително-вкусовата промишленост и строителството. Дори при постигане на споразумение, несигурността, свързана с бъдещите търговски отношения с ЕС, допълнително ще възпрепятства развитието на производствения капацитет, включително и веригите на добавената стойност. Освен ако не се реализира сценарият Брекзит без сделка, износът ще бъде устойчив, въпреки забавянето на икономиките при основните партньори (страните от Еврозоната, Китай, САЩ).

Според проектобюджета, който ще бъде гласуван през първото тримесечие на настоящата година, фискалната политика на Великобритания ще бъде по-малко рестриктивна през 2019 г., като нейната цел ще бъде да стимулира страната ще продължи лесно да финансира големия си дефицит по текущата сметка чрез инвестиционни потоци.

Търговските взаимоотношения с България са стабилни. През 2018 г. износът на България към Великобритания възлиза на 1135,5 млн. лв., което е ръст от 6,90% спрямо 2017 г. Страната ни изнася повече за кралството, отколкото внася, както през 2017, така и през 2018 г. Положителният търговски баланс възлиза на 338 млн. лв. през 2018 г. Търговският баланс нараства с 22% спрямо предходната година.

От друга страна, транспортният сектор се характеризира с нарастващи рискове за последната година. Пряко зависим от икономическата активност, вероятно през 2019 г. той ще отбележи по-високи нива на риск заради ситуацията, а и вероятно заради пакета на ЕС. В дългосрочен план обаче се очаква всички видове транспорт да бъдат благоприятно повлияни от положителни тенденции, най-вече от зараждащата се средна класа в Китай и Индия и по-ниските разходи, в резултат на технологичния прогрес. Според Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) в дългосрочна перспектива изгледите за сектора са положителни. IATA прогнозира, че до 2037 г. броят на пътниците, които използват въздушен транспорт ще се удвои до 20,2 милиарда. „Въпреки това, очакваното забавяне на икономическата активност, търговска война между САЩ и Китай и по-високите цени на петрола, по всяка вероятност ще намалят търсенето на този тип услуги през 2019 г.“ каза Милена Виденова, управител на Кофас България.

Тази година конференцията за управление на риска е на тема „Търговията и промените: нови хора, нови пазари” и ще събере влиятелни представители на управлението и бизнеса. Специално участие ще има и Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа, който идва в страната ни специално за конференцията. Програмата включва още четири пленарни презентации и две панелни дискусии, посветени на рискове и перспективи по сектори, новите пазари, ролята на технологиите, управление на глобални рискове и мотивиране на млади таланти.