Системата „бонус-малус“ за задължителната Гражданска отговорност може да се въведе поетапно

До 15 януари се очаква да бъде финализирано предложението на Комисията за финансов надзор, прогнозира нейният председател Бойко Атанасов

Икономика / България
3E news
952
article picture alt description

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Бойко Атанасов не изключва вариант за поетапно въвеждане на системата „бонус-малус“ за оценка на размера на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Например най-напред тя да влезе в сила за водачите на леки автомобили и на превозни средства до 3.5 тона. След това за водачите на тежкотоварни камиони и автобуси. Това каза в сутрешния блок на bTV Атанасов.

По повод протестите на превозвачите, които не приемат предложената система и се готвят за национален протест, Атанасов подчерта, че екипът на КФН е готов на всякакви варианти, но целта е системата да тръгне и да бъде работеща.

„В следващите една-две седмици ще бъдем проактивни, за да може до 15 януари да бъде финализиран окончателният вариант на предложението за Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от КФН, Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, които са отговорни за нея, за да бъде предложена за обществено обсъждане“, обяви Бойко Атанасов.

По неговите думи въвеждането на системата „бонус-малус“ е ангажимент на България за изпълнение на мерките по стратегията „Европа 2020“ за реформи. Освен това, България е единствената държава в Европа, в която не действа такава система.

Как ще се определят бонусите и малусите

Атанасов обясни, че към момента са предложени да се разгледат две скали, когато става въпрос за достигане на „бонусите" в наредбата - една с 15 класа и друга с 20 класа.

При първия вариант 6-тият клас е нулев, а при втория - 8-мият. Това означава, че бонусът ще дойде след 5 и респективно при втория след 7 години.

„Гледайки скалата, в първите 2 години се взимат 20% от „бонуса". След това той върви нагоре. Справедливостта в системата е, че тя не оскъпява продукта, който се предлага като застраховка „Гражданска отговорност", изтъкна Атанасов. Той даде и конкретен пример: „Ако вземем 10 човека и приложим съотношението – 80% са добри и 20% - лоши, тогава на 8 човека ще трябва да се даде бонус, а от двама ще трябва да ги съберем и да ги дадем на осемте. Затова и системата е балансирана – да се взема повече от недобросъвестните, които са по-малко, за да се даде на добросъвестните, които са повече.“

По думите на Атанасов, справедливостта идва от това всеки да носи своята лична отговорност.

Относно вписването на повече от един водач за едно превозно средство

Атанасов обясни, че трябва всеки шофьор, независимо дали е собственик или водач, да носи своята отговорност. Собственикът извън това правило ще носи отговорност само ако позволи на водач, който не е вписан в полицата на Гражданска отговорност, да шофира неговият автомобил", допълти той.

Председатерлят на КФН беше категоричен, че няма да има унаследяване на „малусите" при продажба на даден автомобил.

Протестът на автобусните превозвачи

Автобусните превозвачи не са съгласни с предложената от КФН система. „Абсурдно е, че ако един от шофьорите, дори и да са 50 шофьора, един да има превишаване на скоростта - на вас ще ви се изчислява най-високия бонус-малус заради него. Класическата бонус-малус система е ангажирана - щета -застрахователно покритие", категорична е Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автомобилните превозвачи. Затова те готвят национален протест на 15 януари.

Относно щетите Константин Велев от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) обясни, че с Гражданската отговорност се покриват много видове щети, вкл. и такива които са констатирани с двустранен протокол между водачите, както и неща, които се случват далеч по-често на пътя. По повод предложението на предложението, той беше категоричен, че понякога си пожелаваме неща, които след време не сме склонни да приемем или това, което сега предлагат превозвачите може да им се окаже неизгодно след време.

Атанасов също не се съгласи с превозвачите, защото относно определянето на щетата има нюанси. Той смята, че е важно да се разграничат леките автомобили от тежкотоварните и автобусите при системата „бонус-малус". По думите му предстоят разговори за втората група - превозвачите. Експертът се надява в дискусиите да бъдат представени солидни аргументи, чрез които да се постигне балансирано решение.

Позицията на застрахователите

Четири пъти по-скъпа „Гражданската отговорност" ще плащат около 21 хил. водачи, показва анализът на Асоциацията на застрахователите в Бълтгария (АБЗ) за въвеждането на системата „бонус-малус", представена в началото на месец декември миналата година.

В проекта, представен от КФН, е заложено застраховката да поскъпва при нарушения, които най-често водят до произшествия - превишаване на скоростта, преминаване на червено, отнемане на предимство или опасни маневри. Според АБЗ, предложеният вариант е възможно най-олекотеният, защото е базиран  само на по-тежки нарушения на правилата за движение по пътищата. По този начин се цели постигането на по-плавен преход и лесна адаптация на потребителите към новите правила. Системата е ефективно средство за противодействие на войната по пътищата. Това сочи опитът и статистиката от други държави след въвеждането й, където пътно-траспортните произшествия са намалели средно с 10-30%.

В най-тежките случаи - при катастрофи и причиняване на смърт, застраховката може да достигне 1200 лв. при средна застраховка около 300 лева в момента. А поощренията за добро поведение на пътя могат да намалят цената й с максимум 23-25%, за което обаче ще са нужни години.

Според застрахователите, чрез системата отстъпки в цената на задължителната полица ще има за 80% от шофьорите. Анализите сочат, че от максималния бонус ще се възползват около 1 милион 550 хиляди водачи. За другите намаленията ще варират.

Какво предлагат застрахователите

Подкрепят варианта „скала от 20 бонус-малус нива“ с мотива, че  предлага по-плавен преход между нивата и не би се възприела като толкова силно рестриктивна като скалата от 15 нива. Това би допринесло и за по-висока ефективност на въздействие на системата.

Максималният период за връщане в неутрален клас да е 5 години без нарушения, с изключение на случаите на престъпления. Този подход би стимулирал в много по-силна степен водачите с малус коефициенти да спазват стриктно  правилата на движението на пътя.

По отношение режима на вписване на водачи в полицата АБЗ предлага един и същи водач може да бъде вписан и отписан само веднъж в една застрахователна полица. Мотивът е, че по този начин  би се ограничила възможността за манипулиране на системата.

Ясно да се дефинира начинът /механизмът, по който се оспорва класът на даден водач, което ще улесни потребителите.

АБЗ заяви готовността си за съдействие и участие в дейността по цялостното разработване и регламентиране на системата и бъдещото й усъвършенстване, така че да се превърне в ефективно-действащ инструмент за превенция на пътния травматизъм.

Никой не е против да се въведе системата „бонус-малус“

Досега никой не е обявил категорично несъгласие за въвеждането на системата „Бонус-Малус", защото нейната крайна цел е движението по пътищата да се подобри, броят на жертвите в България да намалее и да стимулира отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на МПС, както е записано в мотивите към проекта за Наредба.

Нека не се забравя, че България е на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители, сочат данните на „Евростат".

Освен това, през 2019 г. до края на октомври на миналата година, според последни данни на МВР, катастрофите са над 5000, като  при тях загиналите са 511 души, а ранените са повече от 6800.

През 2018 г. в страната са регистрирани 6684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща