Продължението на "Турски поток" през България не е застрашено от външен натиск

Визитата на държавния секретар на САЩ Майк Помпео  в страните от Централа Европа и в частност  очакваната атака срещу газопровода „Турски поток“ и лобирането за LNG-терминала на остров Кърк в Хърватия разбуниха духовете в държавата (а и не само у нас). Експерти от всички сектори се опитват отново да поставят въпроса доколко е реално осъществяването на продължението на газопровода „Турски поток“ през България.  Посещението на държавния секретар на САЩ при това идва дни, след като страните от ЕС постигнаха компромисен вариант по поправките в Газовата директива. 

„Турски поток“ и България

Проектът за продължението на газопровода „Турски поток“ през България не стои на дневен ред. То не езаплашено от външни атаки. Трябва да уточним, че „Турски поток“ свършва до границата на страната ни с Турция. Оттук нататък става въпрос за развитие и разширение на газопреносната система на България. В по-широк план развитието на газопреносната мрежа касае поемането не само на количествата природен газ от „Турски поток“ , но  доставките от Азербайджан по газопровода ТАР чрез интерконектора Гърция-България, както и тези на втечнен природен газ през LNG-терминала в Александруполис. В перспектива след години страната ни може да извлече полза и при разширяване на доставките от Средиземноморските газови находища. Друг е въпросът, че някои се ориентират по-трудно или просто до тях достигат по-бавно геополитическите послания отвъд океана.

Отдавна газовите проекти са в контекста на геополитиката, коментира пред БНТ проф. Атанас Тасев Той обърна внимание, че държавният секретар на САЩ Майк Помпео вече е минал през България, „осъществи  среща и с г-н Цветанов, и втора среща имаха. Всъщност става въпрос за една сделка. И сделката вече е публична, „Турски поток“ ще мине през България при условие. Едното условие е F16, разбира се, това е също публична тайна. Другото условие е регазификационният терминал Александруполис“, каза проф. Тасев.

Експертът неведнъж коментира, че в случая не се касае за оптимизъм, а за това, че страната ни „успя да си напише домашното“,  предвид урока, който си взе след провала на „Южен поток“. „Тук вече говорим за инфраструктура, достъп на трети страни и разнообразяване на доставките, тоест за осъществяване на доставки от  минимум три източника. С реализацията на „Турски поток“ ние решаваме задачата“, смята проф. Тасев.

С продължението на българска територия се осъществява  не само транзит,  но и се осъществяват реални доставки, припомня още проф. Тасев. С доставката на втечнен природен газ през LNG-терминала в Александруполис страната ни осъществява и изискването на Европа за  газови доставки от минимум три източника.   Реално даваме дял на американския втечнен газ. Именно това бе и в основата на промяната на газовата стратегия. Както е известно  българската държава заяви, че ще участва в този проект с дял до 25 %.

В допълнение България ще има изгода от изграждането на продължението на „Турски поток“. Това е единствената възможност страната ни да не бъде лишена от транзитните такси след прекратяването на действието на  Трансбалканския газопровод. Транзитните  приходите от новото трасе до Сърбия ще са около 200 млн. годишно.
Както е известно разширението на сръбска територия ще бъде изграждано от „Сърбиягаз“ и финансирането от 1,4 млрд. евро се поема от руската страна.

Посещението на държавния секретар в Унгария касае именно осъществяването на достъп на американския втечнен газ през LNG-терминала на хърватския о. Кърк. САЩ няма да се противопоставят на продължението на „Турски поток“ и за унгарската страна, ако тя на практика прекрати блокирането на изграждането на този терминал и заеме по-активна позиция и участие в изграждането му.

Реално става дума за алтернативите по отношение на доставката на енергийни ресурси, а също така и привличането на финансиране. Държавният департамент официално посочва, че подкрепата за лобирания от тях LNG-терминал в Хърватия не отговарят на очакванията.

Газовата директива и „Северен поток 2“

България бе единствената страна, която не подкрепи поправката в газовата директива, гласувана на ниво КОРЕПЕР в рамките на румънското председателство. Българските експерти не могат да си обяснят тази позиция. Още повече, че тя е от полза за страната ни.

Както е известно Франция и Германия постигнаха  компромисен вариант за поправка в Газовата директива на ЕС. Същността е в това, че страната, на територията, на която се намира пунктът за получаване на газ (входна точка) от морски газопровод, получава право на избор на формула за прилагане към този проект на Трети енергиен пакет ( по правилата на Газовата директива на ЕС) и възможните изключения от него.
В случая със „Северен поток 2“ такава страна е Германия. Берлин и Париж се договориха, че всички решения за „Северен поток 2“ ще се взимат от Германия.

В заключение, посещенията на високо ниво от САЩ, целящи осигуряване на достъп на американския LNG на европейския пазар досега дават резултат. През миналата година САЩ си осигуриха изграждане на LNG- терминал в Германия, LNG-терминал в Александруполис. Сега е ред на LNG-терминала на остров Кърк в Хърватия. Паралелно с това възраженията срещу „Северен поток 2“ и „Турски поток“ се очаква да бъдат свити до минимум.