COP29 завършва с мащабна финасова сделка в помощ на бедните страни, ожесточена битка за пари и без промяна за изкопаемите горива

Близо 200 държави се съгласиха да утроят наличните пари, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с бързо покачващите се температури. Но сделката, постигната в края на двуседмичната среща на върха COP29 в Азербайджан, е резултат от раздразнителни и на моменти открито враждебни преговори, създавайки споразумение, което дори поддръжниците му може да видят като недостатъчно и разочароващо. Процесът на глобално сътрудничество в областта на климата ще продължи напред  сред Баку, но под тежестта на все по-тежки екзистенциални въпроси, коментират анализаторите на агенция Bloomberg.

Покачването на глобалната температура е на прага от 1,5C — критична повратна точка за избягване на най-катастрофалните последици от изменението на климата.

„Трябваше да напуснем Баку със споразумение, за да запазим многостранната система жива“, каза Хуан Карлос Монтерей-Гомес, специален представител на Панама за изменението на климата. „Ние поддържахме системата жива. Но мисля, че лайтмотивът 1,5 е мъртъв.

Богатите страни са обещали да предоставят поне 300 милиарда долара годишно до 2035 г. чрез голямо разнообразие от източници, включително публични финанси, както и двустранни и многостранни сделки. Споразумението също така призовава страните да работят за освобождаване на общо 1,3 трилиона долара годишно, като повечето от тях се очаква да идват чрез частно финансиране.

Развитите и развиващите се страни влязоха в преговорите с диаметрално различни виждания. В един момент в събота преговорите изглеждаха на ръба на провала, преди многобройните срещи при закрити врата да доближат всички до сделката.

Богатите нации се борят с редица фискални и политически ограничения, включително инфлация, ограничени бюджети и нарастващ популизъм. Избирането на Доналд Тръмп и неговата заплаха да изтегли САЩ от знаковото Парижко споразумение за климата също хвърли сянка върху срещата на върха на COP 29.

Съгласно компромисът постигнат до момента, богатите нации в крайна сметка се съгласиха да отделят 50 милиарда долара повече от изискваното в проектоспоразумение в петък. Те също така поставиха всяко споразумение в зависимост от потвърждаването на миналогодишния резултат от COP28 в Дубай, който включваше обещание за преход от изкопаеми горива.

 Но Саудитска Арабия, която ръководи блок от арабски нации, се противопостави на този ход за отделяне на който и да е сектор. „Определено има предизвикателство да придобиеш по-голяма амбиция, когато преговаряш със саудитците“, каза пред репортери Джон Подеста, главният преговарящ за климата на САЩ. „Във време, когато светът е изправен пред такива катастрофални последици от изменението на климата, малката еднократна стъпка не е достатъчна“, добави той.

В крайна сметка развитите страни трябваше да се задоволят с простото потвърждаване на сделката, постигната миналата година на COP28 в Дубай, без изрично да споменават „изкопаемите горива“ по име.

„Твърде малко“

Обещаното финансиране не достига трилионите долари. Бедните и уязвими нации казват, че трябва да защитят икономиките си от климата. Те също така искат повече от тези пари да идват под формата на безвъзмездни средства и друга достъпна финансова подкрепа, тъй като пазарните заеми рискуват да задълбочат дълговата им тежест.

Приемането на сделката дойде след възраженията на Индия, чиито делегати бяха вдигнали ръце в опит да се намесят и когато чукчето падна, се качиха на сцената в неуспешен опит да привлекат внимание.

Представителят на Индия Чандни Райна нарече сделката неадекватна. „Целта е твърде малка, твърде далечна“, каза тя, а речта й често беше прекъсвана от аплодисменти и възгласи.

Все пак за някои резултатът вероятно ще послужи като доказателство, че процесът COP все още е най-добрият подход за координиране на глобалните действия за справяне с ескалиращите предизвикателства на изменението на климата.

„COP29 се проведе при трудни обстоятелства, но мултилатерализмът е жив и по-необходим от всякога“, сподели и Лорънс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата, архитект на забележителното Парижко споразумение.

Новото споразумение ще помогне за информиране на ангажиментите на отделните държави за намаляване на емисиите на парникови газове до 2035 г., както и за следващия кръг от преговорите на ООН за климата в Бразилия. Много развиващи се нации подчертаха, че по-малкият от очакваното финансов ангажимент ще забави прехода им към енергия без емисии и ще ограничи амбицията им при определяне на цели за намаляване на въглеродните емисии.

Първи стъпки към глобален пазар за въглеродните емисии

Две решения, свързани с функционирането на въглеродните пазари, бяха приети на заключителното пленарно заседание на СОР29 в Баку. То бе свикано в 20:00 часа днес, почти 24 часа след формалното приключване на програмата на конференцията за климата на ООН.

Времето не е на наша страна, каза председателят на СОР29 Мухтар Бабаев при откриването на заседанието. Той помоли страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК) да продължат да преговарят помежду си, за да се преодолеят различията.

Двата документа по чл. 6 на Парижкото споразумение, гласувани на пленарното заседание, са технически и заедно с приетите в началото на климатичната конференция са основа на споразумение за пазара на въглеродни емисии, проправящо пътя за двустранна търговия и създаване на регулиран световен пазар за постигане на целите на Парижкото споразумение. Допълнителни технически правила трябва да бъдат изчистени през 2025 г., но решенията от Баку са сериозна стъпка към търговията с въглеродни емисии, предаде БТА. Гласуването на двете решения бе приветствано с аплодисменти.

Въглеродните кредити се създават чрез проекти като засаждане на дървета или генериране на енергия от възобновяеми източници, които спестяват изхвърлянето в атмосферата на определено количество емисии. Един въглероден кредит е равен  на компенсирането на един тон въглероден диоксид или еквивалент на въглероден диоксид. Държави и компании могат да купуват тези кредити, за да компенсират емисиите, отделени при дейността им, и по този начин да постигнат климатичните си цели. 

Останалите решения, одобрени в продължилото около час и половина заседание, бяха протоколни, по процедури и свързани с одобрение на доклади за изпълнение на предварително поети ангажименти. Няколко решения бяха отложени за СОР30 в Бразилия и за ноември 2026 г.

След трудностите, които имаме в Баку, трябва да постигнем някакъв резултат, който да е минимално приемлив с оглед на извънредната ситуация с климата, пред която сме изправени, каза бразилската министърка на околната среда и климатичните промени Марина Силва. Ние сме на първата линия на защита, която ще спаси човечеството от много страдания и ще гарантира живота на планетата, добави тя. Силва каза, че следващата климатична конференция на ООН в Белем, Бразилия, ще бъде „СОР на всички СОР досега“. Тя добави, че страните трябва да отидат в Белем с нови национални климатични планове (NDC), съобразени с целта за удържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, защото „нямаме време за губене“.