Илон Мъск е прав: Западът се движи към фалит

· Финансовите кризи във Великобритания и САЩ слагат край на бъдещето на западните демокрации

· Мъск не успя да намали държавните разходи на Вашингтон и Лондон вече няма капацитет да взема заеми

· Неконтролираните разходи принуждават и двете страни да избират между поемане на дълг или жертване на демокрацията

Ако някой иска да търси причина за песимизма относно бъдещето на западните демокрации, то освен ниската раждаемост, вътрешните конфликти и нарастващата конкуренция, би могъл да посочи за пример два икономически подхода – във Великобритания и в Съединените щати.

Те илюстрират

привидно невидимата криза на демокрацията

Във Великобритания Киър Стармър е в затруднено положение, след като е принуден да отстъпи от намаляването на зимните плащания за гориво. Леви депутати призовават за премахване на ограничението за детски надбавки, но са против намаляването на помощите за инвалидност.

Междувременно МВФ заяви директно, че Великобритания вече няма капацитет да взема заеми в рамките на бюджетните си ограничения, оказвайки натиск както върху Стармър, така и върху финансовия министър Рейчъл Рийвс.

В САЩ Илон Мъск напусна правителството на Доналд Тръмп, след като критикува „големия, красив законопроект“ на президента и неговите данъчни облекчения за трилиони долари.

Неговото „планирано време като специален държавен служител“ може да е приключило, но източници твърдят, че е направил съобщението преди официален разговор с президента и след публичната си критика към Тръмп. Напускането на Мъск се превърна в поредна причина за песимизъм.

След като твърдеше, че е спестил 175 милиарда долара благодарение на Министерството на правителствената ефективност (DOGE), технологичният милиардер сега наблюдава с ужас как президентът се готви да увеличи бюджетния дефицит на Америка с 2,3 трилиона долара през следващото десетилетие.

Мъск смята, че това „подкопава работата“, извършена от неговия екип, но не само това: Тръмп планира да похарчи 13 пъти повече.

На своята X страница Мъск изрази разочарование от нежеланието на републиканците да намалят разходите, заявявайки, че единственият изход от „банкрут за Америка“ е радикално увеличаване на растежа на БВП.

Трудно е да не се съгласим с неговата оценка, точно както е трудно да се намерят причини за оптимизъм в политиките на Великобритания и САЩ.

Тръмп и Стармър са много различни лидери, водещи много различни държави, но са изправени пред един и същ фундаментален въпрос: как да се справят със ситуация, в която избирателите им изискват повече разходи?

Демографските предизвикателства

пред които са изправени и двете страни, са добре известни. Възрастните хора са по-склонни да гласуват на избори. Те не работят и получават значителен дял от доходите, което увеличава фискалния натиск върху младите и влияе върху раждаемостта.

Това е порочен кръг, от който западните демокрации все още не са се измъкнали.

Ще е необходима технологична революция

По-възрастните избиратели дават приоритет на здравеопазването и пенсиите пред инвестициите в инфраструктура или образование, намалявайки ресурсите, налични за политики, които биха стимулирали растежа в тези области. Още по-лошо, това преразпределение изисква данъчно облагане, което пряко влияе върху икономическата активност.

Ако Мъск може бързо да реши проблемите с изкуствения интелект, роботиката и космическите изследвания, ресурсите и растежът, необходими за извличането на Запада от кризата, ще бъдат налични, точно както Индустриалната революция извади Запада от капана на Малтус. В противен случай ще трябва да намерим друг изход от тази каша.

Решаването на демографския проблем не е отговорът. Увеличаването на раждаемостта е необходима дългосрочна мярка, но не решава по-належащите проблеми на днешния ден.

Относно пенсионерите, все още не е ясно от каква политика се нуждае Западът. Ако ситуацията с обърнатата пирамида на човешките ресурси продължи, „демокрацията“ може да загуби позиции. Около 48% от всички държавни разходи във Великобритания са за социално осигуряване, здравеопазване и социални грижи, както и за плащане на лихви по дългове. Тези разходи са твърде важни, за да бъдат съкращавани. Представете си възмущението на британския народ, ако Киър Стармър обяви съкращения на държавните пенсии или средствата за раздутата Национална здравна служба. Всичко това може да тласне страната във финансова криза поради неизпълнение на задълженията на правителството.

Това са областите, в които се очаква разходите да се увеличат най-много, тъй като днешните млади хора ще се превърнат в утрешните старци. Държавната пенсия ще бъде 8% от БВП, разходите за здравеопазване - 15%, а социалните грижи за възрастните хора - около 2,5%. Малко над една четвърт от всеки спечелен паунд във Великобритания ще отива само за тези пера.

Ако не можем да намалим разходите демократично, ще бъдем принудени да го направим, въпреки че това ще бъде доста трудно.

Теорията за средния избирател гласи, че в една демокрация средният избирател определя резултата от изборите. Едно от последствията от тази теория е, че държавата ще е склонна да преразпределя повече, когато средните доходи са под средните.

Точно това се случва във Великобритания, където 53% от населението плаща по-малко данъци, отколкото получава под формата на помощи, и вероятно е същото и в САЩ (където горният и долният квинтил* съответстват съответно на тези, които са понесли нетни загуби, и тези, които са спечелили нетни печалби).

Фактът, че

„демократичните страни харчат повече“

изглежда е общо правило. Ако сравним оценките на демокрацията на V-Dem с данните на МВФ, с някои резерви относно припокриването на имена и данни, общата картина е, че по-демократичните страни харчат около 12-15 пункта от БВП повече от по-малко демократичните, като изследователите наблягат на разходите за социална защита и образование.

Ако вземем предвид, че по-възрастните поколения могат да прехвърлят дълговете си на младите, виждаме сценарий за бъдеща катастрофа.

Принципите, които ръководят днешните политици, са да харчат и да печелят гласове. Днешните избиратели не мислят за съдбата на бъдещите поколения. Населението застарява, защото хората имат по-малко мотивация да имат деца. Можем да се окажем в постоянна низходяща спирала, както направиха Великобритания и Америка.

До 2055 г. се очаква националният дълг на САЩ да бъде 156% от БВП, а дефицитът - около 7%. Във Великобритания се очаква дългът да бъде 130% от БВП, а дефицитът - 9%. До 2073 г. дългът може да достигне 274% от БВП, а дефицитът - 21% от националния доход.

Това са огромни числа. Няма перспектива за финансиране на дефицита с такъв дълг.

Въпросът е каква би могла да бъде алтернативата

Най-вероятният отговор изглежда е някаква форма на промяна в фискалната политика, която намалява избора за демокрация в управлението. Това може да приеме „мека“ форма, като например самоналожени ограничения върху разходите и дълга, които политиците се съгласяват да спазват, за да възстановят доверието на пазара.

Подобрена форма на Службата за бюджетна отговорност и по-строги бюджетни правила биха могли да бъдат един такъв вариант на политика. Друг вариант би могъл да бъде инвеститорите да изискват по-висока доходност на пазара на държавни облигации в замяна на рискови политики и да настояват държавата да консолидира бюджетите.

От друга страна, това би могло да бъде решение на проблема с дълга. Всъщност това би означавало отстъпване на значителна част от властта на институцията, която определя условията на заема. Великобритания премина през това през 1976 г., когато МВФ наложи увеличение на данъците и съкращения на разходите.

Това би бил краен сценарий, но не може да бъде изключен.

Демократичното намаляване на разходите е трудно, а премахването на институциите е сравнително лесно.

Ако политиците продължат да игнорират предупредителните знаци, страхувайки се от недоволството на избирателите от промяна в курса, може да се окаже, че изборът между дълг и демокрация е направен вместо нас.

* Квинтилът е тип позиционна средна величина, която разделя реда данни на пет равни части. Например, статистиката на европейско равнище използва квинтилите, за да представи разпределението на доходите сред населението. Разделяйки го на пет равни части, първият квинтил включва тези 20% от населението, които имат най-нисък доход, а последните 20% (или петият квинтил) имат най-висок доход/infograf.bg.