Цените на европейските електроенергийни борси намаляват в очакване на ясни европейски насоки

По-високите пролетни температури и излизането от отоплителния сезон са в основата на по-ниското производство на електроенергия. Участието на вятъра остава слабо, намалява дела на ядрената енергетика, на помощ идват хидроенергийните и слънчеви мощности. На този фон в процентно отношение дела на въглищата и природния газ остава почти без промяна в производството на електроенергия. По-малкото потребление на електроенергия също се отразява и на цените, въпреки че спадът им все още не върви в желаната посока, според някои от участниците на пазара.

Изчислението, макар и доста грубо сочи, че средната месечна и средната годишна цена към края на месец април спрямо предходния е намаляла с около 20 евро/MWh на повечето от европейските пазари. В частност за българския електроенергиен пазар се наблюдава силна разлика между средната пикова и извънпикова цена на електроенергията. Факт е, че изглежда доста смущаващо и когато цената се движи между минус 196 лв./MWh и плюс 273 лв./MWh, както беше с ден за доставка 19 април. Тогава притеснението на производителите расте заради очакваните загуби. Още в самото начало на пролетния сезон прави впечатление нарастващия брой на часовете с отрицателни цени, в обедните и следобедните часове, което е в резултат от производството от ВЕИ, а впоследствие почти резкият им скок. Това от своя страна  увеличава разходите на преносния оператор за балансиране на системата. Липсата на гъвкавост изглежда се оказва водеща и за настоящия сезон.

На този фон остава въпросът как страните от ЕС да се преборят с високите цени на електроенергията за домакинствата. Предложението на експертите от европейския мозъчен тръст Bruegel за намаляване на енергийните данъци изглежда най-вероятно за приложение ще разсърди политиците. Признават го и експертите от мозъчния тръст. Това погъделичкване под брадичката със сигурност няма да се хареса никак на българските управляващи.

Производство на електроенергия през 17-та седмица на 2025 г.

Общото нетно производство на електроенергия в страните от ЕС през 17-та седмица на 2025 г. според постъпилите и преди окончателните данни е в обем от 38 793 GWh (40 798 GWh през 16-та)  преди обновяване на данните). За сравнение, година по-рано или през 17-та седмица на 2024 г. общото нетно производство на електрическа енергия в страните от ЕС е възлизало на 45 203 GWh.

От това общо производство през 17-та седмица ни 2025 година на фосилните горива се пада дял от 26.70 % или 10 358 GWh (10 630 GWh или 26.06 % седмица по-рано).  От тях кафявите въглища участват с 2370 GWh (6.11 %), а каменните – с 1769 GWh (4.56 % ). На природният газ се пада дял от 13.20 % или 5121 GWh ( 5157 GWh или 12.64 % през предходната седмица).

Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 002 GWh или на 25.78 % ( за 16-та седмица – 10 382 GWh или 25.45 %).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 17-та седмица на 2025 г. е в обем от 18 433 GWh или 47.52 % срещу 19 785 GWh или 48.50 на сто през предходната. На вятърните централи на сушата  (17-та седмица) се пада производството на 4026 GWh ( 10.38 %), а на офшорните – 394.5 GWh (1.02 %).

Енергията, произведена от слънчеви мощности възлиза на 6114 GWh ( 15.76 %).  Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпени мощности – 7.31 % и 8.32 на сто, както и на биомасата – 4.04 процента.

Средна борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ през 17-та седмица на 2025 г.

Средната борсова цена на електроенергията в сегмента „ден напред“ на европейските електроенергийни борси продължава да намалява и през 17-та седмица. В сравнение със предходната седмица, а и малко по-рано изменението е много слабо. Климатичните особености през месец април например, почти изравняват ценовите нива през 17-та и 16-та седмица.

Това не се отнася за двете иберийски борси (Португалия и Испания), където средната борсова цена в посочения сегмент остава, както и през предходни периоди два пъти по-ниска – 36.12 и 37.63 евро/MWh. Това обаче е повишение спрямо седмица по-рано (16-та), когато тази стойност беше 12.89 евро/MWh за Португалия и 13.59 евро/MWh в Испания.

Най-висока остава средната борсова цена през 17-та седмица на двете ирландски борси – 105.56 евро/MWh (седмица по-рано 112.82 евро/MWh).

С почти двадесет евро е по-висока цената на електроенергийната борса във Франция – 58.67 евро/MWh през 17-та седмица, което е повишение в сравнение с 36.88 евро/MWh през миналата.

Доста по-висока за отчетния период се очертава средната борсова цена в сегмента „ден напред“ в Германия – 82.61 евро/MWh като остава почти без промяна отпреди седмица – 82.62 евро/MWh.

В Унгария обаче намалява от 85.19 евро/MWh през 16-та седмица до 82.20 евро/MWh.

По-ниски стойности в посочения сегмент през 17-та седмица се отчитат и за трите регионални борси. Така на българската IBEX средната борсова цена на електроенергията спада до 81.56 евро/MWh ( през 16-та - 82.86 евро/MWh), на гръцката HENEX – от 86.61 евро/MWh седмица по-рано до 82.90 евро/MWh. Обрат се наблюдава обаче на румънската OPCOM – от 83.57 евро/MWh през 16-та седмица цената се покачва до 84.28 евро/MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към края на месец април

Що се отнася до средната месечна цена, към 28 април, тя се движи в диапазона от 27 до 87 – 108 евро/MWh. Най-ниска е в Португалия и Испания – 26.82 и 27.38 евро/MWh съответно. Най-висока е постигнатата средна месечна цена е на двете ирландската борса (107.82 евро/MWh) и на италианската GME (100.94 евро/MWh).

На западните борси средната месечна цена варира между 42.61 евро/MWh във Франция, 78.21 евро/MWh в Германия и 81.56 евро/MWh в Австрия. Малко по-висока е тази стойност в Унгария (86.32 евро/MWh), Словакия (85.37 евро/MWh), Хърватия (85.59 евро/MWh).

Регистрираната средна месечна цена на трите регионални борси (IBEX, OPCOM, HENEX) към 28 април се движи между 86.01 евро/MWh на българската IBEX (БНЕБ) и 87.1 евро/MWh на румънската OPCOM до 92.18 евро/MWh на гръцката HENEX.  

Диапазонът на средната годишна цена към края на месец април остава доста широк – между 72 и 129 до 138 евро/MWh.

Най-ниска към 28 април е средната годишна цена на двете иберийски борси (Португалия и Испания) – 71.28 и 71.55 евро/MWh съответно.

Франция също е с доста по-ниска средна годишна цена от 86.29 евро/MWh, докато Германия тя е от порядъка на 103.9 евро/MWh, а в Австрия – 115.23 евро/MWh.

Над това ниво остава средната годишна цена в Унгария – 123.66 евро/MWh, Словакия – 120.55 евро/MWh. Това се наблюдава и на трите регионални борси – българската IBEX (121.36 евро/MWh), румънската OPCOM (122.57 евро/MWh) и гръцката HENEX (121.49 евро/MWh).

Внос, износ на електроенергия

България продължава да се опитва да си върне ролята на износител на електроенергия, въпреки че от време на време се налага да осъществява и внос. През отчитаната 17-та седмица осъщественият износ е от порядъка на 140.0 GWh, с което страната ни се нарежда на 9-мо място сред държавите от континента, за които са налични данните. Първото място на износител продължава да държи Франция с 1308.0 GWh, следвана от Испания с 325.9 GWh. По-добри са показателите и за Чехия, Австрия и Швейцария.

Германия остава най-голям вносител с обем от 1156.5 GWh, следвана от Италия – 527.4 GWh.

Страната ни не е толкова зле и по отношение на дела на ВЕИ в товара на електроенергия през 17-та седмица, който в процентно отношение е 38.1 %. За сравнение, в Италия той достига едви 13.9 %.

По-добра е ситуацията в съседна Румъния където дела на ВЕИ в  товара достига 43.7 %, а в Гърция – 47.5 на сто.

Първото място държи Австрия с дял на ВЕИ в електрическия товар от 99.0 %, следвана от Португалия – 86.6 % и Испания със 77.1 %.

Петрол, газ, СО2

Цените на петрола сорт Brent през миналата седмица останаха в диапазона 66.26 – 66.87 долара за барел, въпреки че в средата на седмицата беше постигната цена от 67.4 долара за барел. Причината – новината за възможно намаляване на митата за китайския внос, което изглежда остава намерение за бъдеще. Какъв ще е следващия ход на президента Тръмп ? Пазарите на петрол вече започват да изпитват лека умора от усилията да предугадят накъде посока ще задуха вятъра. Лекото покачване в края на петъчната търговия дава някаква надежда за нормализиране на търговските отношения между Пекин и Вашингтон. Но се появяват нови изненади, които карат играчите на петролния пазар да бъдат непрекъснато нащрек. Като например, подписването от американския президент на заповед за дълбоководен добив. Заобикаляйки наскоро стартирания пилотен проект с посредничеството на ООН, наречен Международен орган за морското дъно, президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа заповед, която ускорява процедурите за издаване на разрешения за дълбоководен добив в международни води, информираха международните издания.

В същото време САЩ не пропуснаха да се заемат с износа на слънчева енергия от Югоизточна Азия. Министерството на търговията на САЩ например, предложи мита върху фотоволтаичните слънчеви клетки, произведени в Камбоджа, Малайзия, Тайланд и Виетнам, вариращи от 40% върху износа на Jinko Solar от Малайзия до колосалните 3500% за определени китайски производители в Камбоджа.

В цялата игра около цените на петрола своята роля изигра и сблъсъка на Казахстан с ангажиментите по споразумението ОПЕК+ . Освен това, докато Саудитска Арабия се насочва сериозно към пазара на Индия, Русия задълбочава отношенията си в сектора на петрола и газа с Иран.

На фона на този все по-усложняващ се пазар на интереси цената на газа по индекса TTF на борсата ICE продължи да се понижава като от 35.65 евро/MWh на 21 април спадна до 32.43 евро/MWh при затварянето на търговията в петък (25.04).

Междувременно, ЕС търси възможността да забрани сделките за руски енергийни ресурси законово. Европейската комисия проучва дали би било възможно да се въведе законодателна забрана за подписване на нови договори за руски изкопаеми горива на целия континент. При това така, че да се избегне възможност за вето от някоя от страните-членки. Подобна инициатива, ако бъде наложена ще е насочена предимно към блокиране на купувачи от ЕС от спот покупки на руски втечнен природен газ, който все още представлява 15% от нуждите на континента от синьо гориво.

Намаляват и цените на емисиите. Стойността по индекса ICE EUA, който в последния ден на януари се покачи до 82.34 евро/тон, от началото на април се движи в диапазона 68.65 – 65.40 евро/тон, следвайки тенденциите на газовия пазар.

Тенденции

Европейският съюз официално се ангажира с намаляване на цените на електроенергията за домакинствата. Препоръките са налице, но с изключение на Германия не се говори за подета инициатива от други страни. Разбира се, България в рамките на ПВУ излезе с предложение за отлагане на либерализацията на пазара на битовите потребители, но дали ще се случи е само въпрос на време. Смущаващо в това предложение е отблъскването на ролята на регулатора и пренасочването на решенията в ръцете на централната власт.

Междувременно, в разработка на европейския мозъчен тръст Bruegel се посочва, че високите разходи в Европейския съюз за доставка на електроенергия могат да бъдат структурно намалени само чрез декарбонизация и по-задълбочена интеграция на европейската електроенергийна система. В краткосрочен план политиците имат малък избор. Те могат да преразпределят системните разходи чрез прехвърляне на компоненти от един потребител към друг. Друг вариант за незабавно разпределение би бил намаляването на данъчното облагане на енергията, което имплицитно прехвърля разходите към данъкоплатеца, казват експертите от Bruegel.

В доста подробния анализ се посочва необходимостта от разработване на насоки на ниво ЕС за възстановяване на разходите за електроенергия, като за всеки компонент на разходите за ток се определят принципи за справедливото им възстановяване чрез ценообразуване, което запазва ефективността на експлоатацията и инвестициите. Насоките трябва да надхвърлят правно обвързващите правила на ниво ЕС относно мрежовите тарифи, споменати в Плана за действие за достъпна енергия (Европейска комисия, 2025 г.), за да включват всички компоненти на мрежовите разходи. В плана за действие се отбелязва, че ангажиментите за по-задълбочена интеграция на пазара на електроенергия в ЕС ще бъдат публикувани в началото на 2026 г. Насоките за ценообразуване на електроенергията може да бъдат част от този план.

В идеалния случай насоките биха обвързали добре множеството законодателни направления, вплетени в електроенергийната система, включително енергийно данъчно облагане, методология на мрежовите тарифи, трансгранично споделяне на разходите за инфраструктура и ценообразуване в реално време. Електроенергийните сектори на държавите от ЕС са твърде различни по отношение на строги правила на ниво ЕС за всички компоненти на разходите за електроенергия и трябва да се запази известна гъвкавост. Разпокъсаното статукво обаче несъмнено изисква хармонизиране и опростяване.  Препоръката е при разработката на тези насоки да се вземат предвид следните принципи:

Принцип 1: По-широките икономически цели не трябва да компрометират целите на енергийната политика.

Принцип 2: Цените трябва да стимулират ефективната работа на системата.

Принцип 3: Отрицателните външни ефекти трябва да бъдат оценявани.

Принцип 4: Постоянните разходи на електроенергийната система трябва да се възстановяват предимно от нееластично потребление .

Следването на тези принципи би имало три основни резултата:

Първо, битовите потребители на електроенергия няма да субсидират кръстосано промишлените потребители до степента, в която домакинствата имат намалени стимули за електрификация;

Второ, въпреки че някои фиксирани разходи за електроенергийната система могат да бъдат възстановени от потребителите чрез фиксирани такси, от съществено значение е да има смесена цена за потребителите, която варира във времето, за да отразява променящите се условия на системата.

Трето, трябва да се поддържат ангажиментите за ценообразуване на въглеродните емисии, за да се обхванат разходите за емисиите на парникови газове.

От Bruegel правят и политически препоръки, които би трябвало да са ясни и на ангажираните с власт и решения български институции. Документът е наличен на страницата на мозъчния тръст.