Енергийната свързаност между Централна, Западна и Югоизточна Eвропа трябва да е основен приоритет, ако искаме да изградим наистина интегриран енергиен пазар

Интервю пред сп. "Енергетика eлектроенегрийни рекурси"

За преосмислянето на Зелената сделка и трансформирането ѝ в индустриална разговаряме с Цветелина Пенкова – евродепутат, заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в ЕП и председател на Европейския енергиен форум.

Г-жо Пенкова, на първо място екипът на списание „Енергетика-Електроенергийни ракурси“ Ви поздравява със знаковото Ви избиране за председател на Европейския енергиен форум, който за първи път в историята си се оглавява от жена. Как с работата си начело на Форума ще продължите да отстоявате визията си за енергийната трансформация на ЕС с акцент защитата на националните интереси на България в стратегическия сектор?

Благодаря за поздравленията и високата оценка от страна на Вашия екип. Ще положа всички необходими усилия, за да оправдая доверието, което ми бе гласувано, като знам, че позицията носи със себе си голяма отговорност.

Моята работа начело на форума ще бъде насочена към балансирано прилагане на енергийната трансформация на ЕС, като ще бъде поставен акцент върху съхраняването на националните ни интереси, които достатъчно често съвпадат с европейските политики за сектора. За мен е от ключово значение да защитим базовите енергийни мощности и да гарантираме достъпна и стабилна електроенергия за всички.

Първи и основен приоритет остава подкрепата за развитие на ядрената енергетика като базова мощност, която е ключова за енергийната независимост на ЕС. Ще работя също така за разширяване на програмите за инвестиции в инфраструктура, за да се подобри свързаността между енергийните мрежи на държавите членки. Ще приоритизирам иновациите и инвестициите в нови технологии, които да стимулират икономическия растеж и да подпомогнат създаването на нови работни места. Разбира се, водещ принцип във всичко ще бъде защитата на най-уязвимите домакинства и индустрии от негативните ефекти при покачването на цените на електроенергията.

България има стратегическо място в енергийния преход, особено със своите ядрени мощности, високата експертиза и голям брой професионалисти, признати на международно ниво. Моята роля е да гарантирам, че тези предимства се използват пълноценно в полза както на страната ни, така и на целия Европейски съюз. Стратегическото географско разположение на България предполага, че ние сме началото на свързаната общоевропейска електропреносна мрежа. Все пак през нас преминават и двата основни проекта за енергийни коридори и разширяване на електропреносната мрежа на Европа – „Юг-Север“ и „Изток-Запад“. България вече е предложила проекти в тази посока и със съвместни усилия се надявам да успеем да ги реализираме.

Вие се откроихте като ревностен застъпник на ядрената енергетика и сте със съществен принос за включването ѝ към средствата за постигане на зелените цели на Стария континент. Тези Ваши активности също срещнаха заслужено признание с преизбирането Ви за вицепрезидент на Групата за подкрепа на ядрената енергетика в Европейския парламент. Как атомната енергия и разгръщането на тези мощности могат да допринесат за реализация на Вашите водещи приоритети за намаляване на сметките за електроенергия на домакинствата и на индустрията, за да се увеличи конкурентоспособността на европейските производства?

Ядрената енергия е един от най-надеждните и устойчиви източници на енергия, който може да осигури стабилни и ниски цени в дългосрочен план. Признаването ѝ за зелена, устойчива и стратегическа беше огромна победа. След дългогодишни усилия най-накрая доказахме, че тя е най-чистата базова енергия и същевременно гарантира достъпна, евтина и стабилна енергия за домакинствата и индустрията. В работата си и занапред ще продължа да отстоявам и следвам моите приоритети на първо място за гарантиране стабилност на цените.

 Инвестирането в нови ядрени мощности, като например АЕЦ „Белене“, ще позволи България да произвежда евтина електроенергия и да намали ценовите пикове на пазара. За мен има голяма икономическа логика да не пренебрегваме съществуването на площадка „Белене“. Ние сме единствената държава в света с изградена и лицензирана инфраструктура и не сме се възползвали от нея. Този казус буди недоумение в много от нашите европейски партньори.

На второ място ще продължа да защитавам конкурентоспособността на индустрията – евтината и предсказуема енергия е ключова за предприятията, които се съревновават с конкурентите от САЩ и Азия. Енергийната свързаност е ключово средство за постигане на ниски цени на електроенергията – подобряването и обновяването на електропреносните мрежи е начинът, чрез който ще се позволи пренос на свръхпроизводството на електричество от възобновяеми източници от страните, които произвеждат, но нямат нужда в момента, към страните, които имат нужда от тях. Така ще можем да компенсираме липсите и да гарантираме ниски и предвидими цени на потребителите и на индустрията.

Не на последно място сред приоритетите ми е адекватно използване на всички видове енергийни технологии – ограничаването или елиминирането на дадена ефективна технология за производство би било неефективно решение. Инвестиции в диверсификация ще ни гарантират енергийна сигурност и стабилност. Ядрената енергия също така дава възможност за инвестиции в научни разработки и иновации, включително в сферата на здравеопазването.

Вашият довод, мотивиран от защитата на националния интерес на България е, че с разгръщането на базовите генериращи мощности, каквито са ядрените, страната ни може да се превърне в ключов доставчик на екологична енергия за държавите от ЕС, страдащи от недостиг на електроенергия. В тази връзка, обаче, превъзмогването на проблемите с енергийната свързаност между Централна, Западна и Югоизточна Европа е от съществено значение. Какви са перспективите за решаването на този въпрос солидарно от страните членки на Съюза?

Енергийната свързаност между Централна, Западна и Югоизточна Европа трябва да е основен приоритет, ако искаме да изградим наистина интегриран енергиен пазар. България може да играе важна роля като енергиен хъб в региона.

Европейският съюз вече финансира проекти за модернизация и разширяване на трансграничните електропреносни мрежи. Трябва да се ускорят проектите за изграждане на нови интерконектори между България, Румъния, Гърция и Сърбия.

Трябва обаче да работим и върху ускоряване на процедурите - времето за изграждане в ЕС е два пъти по-дълго в сравнение със САЩ или Китай. Тази бюрокрация трябва да бъде намалена и да бъдат улеснени процедурите и документацията. Най-вече е нужно да обърнем внимание на солидарността между държавите членки – подобни проекти изискват сътрудничество и съвместно финансиране, за да се гарантира, че никоя страна не е оставена в енергийна изолация. Към момента има държави от Северна Европа, които се възпротивяват на идеята за реална енергийна свързаност. Това са Дания, Швеция и Германия. Те имат възможността да ползват евтина електроенергия, произвеждана от вятърните мощности в Северно море, и поради тази причина не желаят да се включат в общоевропейската мрежа. Опасяват се, че това може да увеличи цените за тях.

Тази позиция не е приемлива за голяма част от ЕС и принципът на солидарност ще бъде задействан, така че всички държави от Съюза да вървим към изравнени цени на електроенергията, а не да наблюдаваме настоящите флуктуации.

Увеличаването на свързаността ще позволи по-голямо споделяне на ресурси и по-добро управление на пиковете в потреблението. Тази солидарност е ключът към енергийната сигурност.

На пръв поглед пазарното решение срещу високите цени на електроенергията е много просто – голямо предлагане и насочване на огромния финансов ресурс към иновативни технологични решения за енергийна ефективност. В кои области на екологичните и устойчиви технологии има нужда от инвестиране на най-много средства.

Иновативните технологии са гръбнакът на прогреса. Независимо дали говорим за зелена енергия, енергийна трансформация и др. Най-голямата нужда от инвестиции има по отношение на сгради и индустриални обекти, които използват енергия по-ефективно, могат значително да намалят въглеродния отпечатък и разходите – фокусът тук е енергийната ефективност. Приоритет следва да е подобряването на електропреносната мрежа. Нужни са ясни инвестиции и усилия по посока на обновяване и подобряване на електропреносната мрежа. Само така биха били редуцирани загубите. Инвестиции във вятърна и слънчева енергия, включително технологии за съхранение като батерии и водород, също биха дали положителен ефект върху цените. Транспортът е друга сфера, която има отношение към ценовите сътресения. Електрическата мобилност и водородните горивни клетки са ключови за намаляване на емисиите в този сектор.

Често в разговори с представители на Българската асоциация на металургичната индустрия и Българската асоциация на циментовата индустрия сме засягали необходимостта България да използва наличната си експертиза – имаме традиции в разработването и производството на оловно-цинкови батерии, благодарение на силната си металургична и химическа индустрия.

Страната разполага с богати залежи на цветни метали, като олово, цинк и мед, което я прави естествено подходяща за този тип технологии. България е шеста в Европа по производство и обработка на цветни метали, което е стратегически актив за развитието на технологии за съхранение на енергия. Макар олово-цинковите батерии да не са толкова популярни като литиево-йонните, те имат предимства като дълъг живот, по-ниска цена и почти 100% възможност за рециклиране, което ги прави подходящи за определени приложения, включително стационарно съхранение на енергия. Развитието на тази технология може да се превърне в още един стратегически сектор за България, особено ако страната успее да привлече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и модернизация на производствените мощности.

Можем да постигнем енергийните цели, да създадем работни места и да гарантираме икономическа устойчивост. Моето убеждение е, че България трябва да бъде водеща в този процес, като използва своите природни и научни ресурси, както и доказаната експертиза през годините. И, разбира се, никога действията не трябва да са за сметка на обикновените граждани, а мерките и политиките последователно ще бъдат насочвани към намаляването на сметките на домакинствата и индустрията.

Къде е мястото на публично-частните партньорства в ускореното внедряване на зелените технологии, особено в енергоемките индустриални производства, за да се минимизира нуждата от мерки за компенсирането на бизнеса заради високите цени на електроенергията?

Публично-частните партньорства могат да играят ключова роля в ускореното внедряване на зелените технологии, като съчетаят ресурси, експертиза и капацитет на публичния и частния сектор. Това партньорство е особено важно в енергоемките индустриални производства, които се сблъскват с предизвикателства като високите цени на електроенергията и натиска за намаляване на въглеродния отпечатък.

Частният сектор може да допринесе със знания и технологии, докато публичният предоставя стимули и ключови инфраструктурни проекти, като модернизация на мрежите или изграждане на мощности за възобновяема енергия. Например, съвместното разработване на проекти за използване на водород или батерийни технологии би могло да намали дългосрочните разходи за индустриите. С други думи – инвестира се в иновации.

Необходимо е и да се работи върху диверсификация на енергийните източници. Партньорствата могат да спомогнат за внедряване на по-разнообразни и устойчиви източници на енергия в индустриалните производства, като например използването на биомаса или геотермална енергия в комбинация с водородно гориво. Това би редуцирало зависимостта от изкопаемите горива. Трябва да използваме ефективно наличните ресурси, с които разполагаме. Чрез публично-частните партньорства могат да се внедрят технологии за кръгова икономика и подобряване на енергийната ефективност, като така се намаляват отпадъците и се използват ресурсите по-рационално. Това включва рециклиране, намаляване на енергийните загуби и внедряване на интелигентни мрежи. Така реално ще намалим сметките.

Необходимо е да се гледа дългосрочно. Приоритет следва да е стабилността и предвидимостта за индустрията. Частният сектор търси ясни регулации и дългосрочни договори като стимул за инвестиции. Публичният сектор от своя страна може да осигури пазарен достъп и административно облекчение, което създава необходимите условия за взаимна изгода.

България, благодарение на своята индустриална основа и енергиен потенциал, може да стане модел за успешни публично-частни партньорства. Те ще бъдат решаващ фактор за постигане на зелените цели и за създаване на по-устойчива, конкурентоспособна и стабилна икономика.

Как оценявате националните инициативи за увеличаване на производствения капацитет на страната в ядрената енергетика с напредъка по договореностите за изграждане на 7 и 8 блокове на АЕЦ „Козлодуй“?

Националните инициативи за увеличаване на производствения капацитет в ядрената енергетика са жизнено важни за енергийната независимост и устойчивото развитие на България. Изграждането на 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ е не само стратегически приоритет, но и неопровержима необходимост в контекста на създаването на работеща, конкурентна, европейска енергетика.

Във всички мои срещи с експерти от ядрения сектор чувам едно и също заключение – България има нужда от 4 нови реактора. Два ще заменят поетапно работещите в момента в АЕЦ „Козлодуй“, а останалите два ще заменят въглищните мощности в дългосрочен план. Това, което трябва да изясним за строителството на новите реактори на площадката в Козлодуй, е колко точно ще ни струва целият проект.

Приветствам напредъка по тези договорености като сигнал за решимост от страна на българското правителство да подкрепи ядрената енергетика като основен стълб на националната енергийна стратегия. АЕЦ „Козлодуй“ е доказан източник на надеждна, достъпна и чиста енергия, а новите блокове ще затвърдят позициите на България като лидер в региона по отношение на екологично производство на електроенергия.

Въпреки това, трябва да обърнем сериозно внимание на няколко ключови аспекта. Сред тях е технологичният избор. Необходимо е да се заложи на модерни технологии, които да осигурят максимална безопасност и ефективност.

Но не по-малко важно е тези технологии да са на достъпни цени и сроковете за изпълнение да са предвидими. Винаги съм подчертавала, че основен наш приоритет трябва да бъде да се насочим към европейски технологии. На следващо място финансирането и партньорствата. Една от най-големите пречки при реализирането на подобни мащабни проекти е финансирането.

Прилагането на модерни финансови инструменти, като публично-частни партньорства, може да ускори процеса и да разпредели рисковете между различните заинтересовани страни. Друг ключов аспект е интеграцията и свързаността. Добавянето на нови мощности към националната енергийна система изисква инвестиции в електропреносната мрежа и за по-добра регионална свързаност, за да се осигури ефективно използване на наличната енергия както на вътрешния пазар, така и за износ.

От съществено значение е и кадровата експертиза. България притежава впечатляваща експертиза в ядрения сектор, но с оглед на внедряването на нови технологии е необходимо да се инвестира допълнително в обучението на кадри и развойна дейност.

Развитието на АЕЦ „Козлодуй“ е възможност България не само да гарантира своята енергийна сигурност, но и да заеме стратегическа позиция като надежден доставчик на чиста енергия в Европа. Правилното планиране и изпълнение на тези проекти ще са от съществено значение за успеха на инициативата и за дългосрочния икономически растеж на страната. Отново напомням, че когато говорим за развитието на нови ядрени мощности в България, не бива да забравяме АЕЦ „Белене“. Площадката е готова и вече сме закупили голяма част от необходимото оборудване.

Украинският парламент в началото на тази година одобри закупуването от България на оборудването за АЕЦ „Белене“. Каква развръзка очаквате в тази посока и има ли шанс за реализацията на проекта „АЕЦ Белене“ без руско участие, и в какъв времеви хоризонт би могло това да се случи?

Бъдещето на АЕЦ „Белене“ е ключово за енергийната сигурност на България и Европа. Завършването на проекта не е просто стратегическа необходимост, а е символ на национално достойнство. Виждаме, че ядрената енергетика започва да изживява ренесанс в Европа. Това завишено търсене неминуемо ще повиши цените на тези, така или иначе, капиталово интензивни проекти. Довършването на проекта „Белене“ е от ключове значение, защото част от оборудването е вече закупено и себестойността на завършения проект ще е значително по-евтино и ще ни направи много конкурентоспособни спрямо нашите съседи. Не бива и няма да се откажем от АЕЦ „Белене“ и ЕС ни подкрепя в това. Завършването му ще утвърди България като лидер в ядрената енергетика не само на Балканите, но и в Европа.

Вярвам, че АЕЦ „Белене“ трябва да бъде завършен с национална и европейска подкрепа, тъй като той е ключът към стабилност, енергийна независимост и нови икономически възможности. Успешното реализиране на проекта ще осигури ниски цени на електроенергията за българските домакинства и индустрия, ще създаде нови работни места и ще стимулира икономическия растеж.

Темата с продажбата продължава да е обгърната със сериозна „мъгла“ и аз я определям като стратегическа грешка. Още повече, защо въобще допускаме темата за „продажба“, когато в рамките на Европа се планират над 15 нови реактора в следващите 12-15 години. Докато в Европа се инвестира в ядрена енергетика, ние гоним продажба на оборудване, при това на цена, която в момента е доста под пазарната. В ситуация, в която пазарът и търсенето се пренасищат с нови проекти, ние заявяваме, че искаме да продадем ключов ресурс, който би гарантирал енергийната ни сигурност, независимост и достъпна цена на електроенергията. Ще припомня и как работи пазарът - при увеличено търсене се увеличава цената, забавя се производството и изпълнението на поръчките. Когато една технология навлиза в подем, това предоставя безценно стратегическото предимство, от което е безразсъдно да се лишаваме.

България има технология и оборудване, закупено на цени от миналото десетилетие. Очаква се цената на подобно оборудване да се повишава сериозно в следващите години, заради невъзможността подобно да се произведе достатъчно бързо и да се задоволи увеличеното търсене. Дори в Брюксел има недоумение защо при наличието на готова инфраструктура за АЕЦ „Белене“ и налично оборудване, ние не се възползваме и не завършваме проекта. Технологията е руска, така че не можем да говорим за премахване на руското участие. Трябва да коментираме съвместното участие на европейски технологии и експерти. Франция, например, през изминалите две години дори предложи помощ за възраждане на централата. Френският ядрен сектор работи със същите технологии и е доста добре запознат  със спецификите.