Дългосрочните цели на ЕС налагат задължителното участие на въглищните централи в електроенергийния микс

Разговор с Антон Иванов, енергиен експерт пред сп. „Енергетика Електроенергийни ракурси“

Г-н Иванов, Вие сте предпочитан събеседник за екипа на списанието на ЕСО по въпросите за развитие на ядрената енергетика, но сега потърсихме разговор с Вас в качеството Ви на консултант по енергийните въпроси на синдикалната организация КНСБ. Краят на 2024 г.  началото на 2025 г. бяха белязани от съвместната активна работа на синдикатите и управляващите в търсене на справедливо решение за бъдещето на въглищната индустрия и на заетите в нея работници. Удовлетворяват ли Ви постигнатите договорености?

Търсенето на дългосрочни решения за въглищните енергийни комплекси у нас остава приоритетна задача за социалните партньори, но те трябва да са част от цялостната концепция за развитие на електроенергийния сектор у нас.

Въглищната енергетика, наред с ядрената и хидроенергетиката, е основен елемент за гарантиране на енергийната сигурност на страната, но също така осигурява достъпни цени за крайните потребители. Навлизането на нови технологии и осъществяването на политики за нискоемисионна енергетика са свързани със значителни инвестиции, но и промяна в концепциите за осигуряване на доставките за потребителите. Тези процеси са свързани с ценова волатилност и социално напрежение. Изборът на оптимален модел за развитие, при който се съчетава ускорено навлизане на беземисионни технологии с осигуряване на електрическа енергия на достъпни цени и ограничаване на използването на мощности, които все още имат експлоатационен ресурс, е свързан с редица компромиси и необходимост от обществен консенсус. Поради това не е възможно да се планира технологичният преход в сектора, без да се установи ясен хоризонт и модел за работа на въглищните централи. Сегашното положение на неопределеност е значителна пречка както за планиране на заместващи мощности, така и за справедливо решаване на социалните въпроси, свързани с намаляващото участие на централите в енергийния микс.

Перспективите за изграждане на нови мощности се обосновават на очакваното потребление и производство от съществуващи мощности, както у нас, така и в региона. При липса на дългосрочна визия за развитие и забавена реализация на инфраструктурни проекти, единствените, които намират пазарна реализация са проектите с кратък срок на строителство, а именно фотоволтаичните централи. Техният ръст обаче, създава допълнителен пазарен натиск върху конвенционалните централи, особено в преходните месеци. От друга страна, работата на конвенционалните централи е изключително необходима в периоди с високо потребление. Тези противоречия не могат да бъдат решени само с прилагане на пазарни механизми, а е необходим регулаторен анализ за адекватността на системата, включително при критични ситуации.

Извън нуждата от развитие на нови мощности и модернизация на съществуващата инфраструктура, има добри възможности за развитие на нови индустриални дейности и откриване на нови работни места. Това е поле за реализация на паралелни местни политики, но те не се използват пълноценно.

Наистина се случва добра чуваемост и диалог между социалните партньори, но липсата на решения пречи за преминаване към фазата на планиране и изпълнение на конкретни проекти. В този смисъл е трудно да се говори за удовлетвореност.

Мисля, че очакванията за кардинална промяна в пазарната среда и отказ от зелени политики ни подвеждат – съседните страни ускорено развиват нови проекти, а у нас дори ремонтните програми са под въпрос. За съжаление, времето не е в наша полза и може да загубим не само възможности за нови мощности, но и най-ценния си ресурс – компетентните специалисти, които работят в сектора.  Ние значително изоставаме с подготовката на следващото поколение енергетици, което да познава сегашните технологии, но и да може да планира прехода в новата среда.

В средата на януари тази година след дълги преговори беше конституирано редовно правителство, а енергийното министерство се поема от експерт, за когото секторът е добре познат и приоритетен. Очаквате ли още по-решителни стъпки в защита на интересите на заетите във въглищната индустрия и какви по-конкретно ще бъдат изискванията Ви към екипа на министър Жечо Станков?

Наличието на редовно правителство е важна предпоставка за прилагане на устойчиви решения в сектора. Сега хората могат да бъдат уверени, че при постигане на договорености с държавните институции, те ще се прилагат. През 2024 година бяха подготвени редица технически, организационни и законодателни инициативи, което е добра предпоставка за ускорено договаряне на нов план за работа на въглищния сектор. Такива са предприетите стъпки за разработване на цялостен план за енергийно и индустриално развитие на комплекса „Марица изток“, успешното стартиране на програмата за картографиране на уменията на заетите в сектора, както и подготвените текстове на закон за компенсиране и за създаване на специализирано предприятие за управление на дейностите по възстановяване на нарушените терени.

Тази подготовка може да се превърне в база за съгласувани решения. Вече бяха проведени срещи в Министерството и следва свикване на браншови съвети, за да могат дискусиите да бъдат оформени като ангажименти.

Оказва се, че енергетиката все още не може да се справя без въглищните централи, макар и да са ни нужни „само 4 месеца в годината“. Доказва го ситуацията в Германия, която миналата зима прибегна до пускането им в експлоатация. През есента на 2024г. пък „затишието на вятъра“ спря вятърните централи там и доведе до ръст в цените на електроенергията. Как може да бъде постигнат баланс в производствените мощности, така че да не се стига до недостиг, който да води до ръст на цените на електроенергията?

Терминът е „тъмно затишие“ и подчертава двойното въздействие върху енергийното производство при липса на вятър и липса на интензивно слънчево греене. В тези периоди постигнатият висок дял на ВЕИ не може да осигури необходимите доставки, и работата на централите на изкопаеми горива е единствената алтернатива. Всеки може да проследи динамиката в производството на електрическа енергия за най-големия пазар в Европа, а именно в Германия, като посети този портал. 

Наличието на режими на производство с разлики от 10 пъти на дневна база прави работата на гъвкавите централи на изкопаеми горива незаменим фактор за стабилни доставки. В допълнение, ясно се вижда и ценовата волатилност, породена от неустойчивото производство от ВЕИ, което движи цените в широк диапазон, не само в Германия, но и на останалите европейски пазари.

Нека подчертаем – дългосрочните цели на Европейския съюз определят задължителното участие понастоящем на централите с изкопаеми горива (природен газ и въглища) в електроенергийния микс. Политиката на Европейския съюз за развитие на сектор електроенергетика най-общо, включва интензивно развитие на ВЕИ мощности (а отскоро и на ядрени мощности), развитие на мрежовата свързаност, пазарната интеграция и електрификацията при потреблението. Тези аспекти на политиката не се развиват в необходимия синхрон, което води до дисбаланси и социално напрежение. Например, трансграничната мрежова свързаност значително изостава, както и осигуряването на допълнителни възможности за съхранение на енергия.

Необходимостта от огромни инвестиции в нови технологични и инфраструктурни решения за поддържане на висок дял на ВЕИ вече се изправя пред предизвикателствата на съвременния свят.

В Европа губим конкурентните предимства и особено сега не можем да си позволим период на високи цени, независимо, че след време се очаква да достигнем до желаното ниво на енергийно обновление, което е съпроводено с ниски производствени цени.

Прилагането на общите европейски политики не е пречка всяка страна да определя дяловото разпределение между централи на природен газ и въглища в зависимост от националните особености. За България обективно делът на въглищата е доминиращ, както поради стремежа за ограничаване на зависимостта от външни доставки, така и поради риска от загуба на активи при изграждане на нови газови централи с ограничен хоризонт на работа.

Политическата нестабилност във Франция също допринесе за скок на цените на европейските енергийни пазари. Българската индустрия настоя за продължаване на механизма за компенсация на цените, подкрепена от синдикатите. Защо синдикатите застанаха зад исканията на бизнеса за продължаване на програмата, въпреки критиките, че мярката изкривява пазар?

Ценовият натиск се проявява и се решава по различен начин в отделните страни на Европейския съюз. Вече беше казано (например в доклада на Марио Драги), че цените на енергията и горивата са един от определящите фактори за успех в съвременната конкурентна среда.

Българската индустрия получава скромна под- крепа от държавата и механизмът за компенсация на цените на електрическата енергия се разглежда като инструмент за цялостна подкрепа.

Това не е устойчиво, но по същия начин е и с поддържането на ниски регулирани цени за бита. За съжаление, поради това, че собствеността в енергийния сектор е доминиращо държавна, тези решения до сега бяха лесно достъпни и се прилагаха последователно.

Но то е за сметка на сектора електроенергетика. В търсене на баланс между необходимостта от икономическо развитие и социален мир, и тази година бяха приети мерки, които подкрепят текущото състояние, но не съдействат за развитието на сектора.

Заговори се за механизъм за стратегически резерв, който да обезпечава производството на електроенергия при извънредни обстоятелства и да осигури устойчива генерация от ТЕЦ и справедлива трансформация на въглищните райони. Има ли инициативи за разработване на такъв механизъм, който да осигури предвидимост в сектора?

В последните години вече сме свидетели на прилагане на широк кръг антикризисни мерки и дори обявяване на извънредно положение в областта на енергетиката в САЩ. Двигателите за такива решения са различни, но същността им е осигуряване на надеждни енергийни източници и надеждни доставки. Въглищната енергетика в България дава възможност за изграждане на стратегически резерв и гарантиране на надеждни доставки при различни негативни сценарии. За това обаче е необходимо да се обоснове механизъм, чрез който се резервират мощности, които се поддържат в режим на готовност и за които се осигуряват стратегически горивни запаси. Такава мярка е свързана с допълнителни разходи, но те се изплащат в периоди на ограничени доставки или при регионални кризи.

У нас фактически се прилага подобен механизъм, но той се планира година за година и работи в комбинация с регулирания пазар. В този смисъл сегашното положение има временен характер и не гарантира запазване на националните стратегически резерви дори в средносрочен план.

От началото на тази година и битовите потребители „осъмнаха“ с повишение на цените на електроенергията средно с 9%. Вие определихте това решение за непремислено. Защо?

Рязката ценова промяна в средата на зимния сезон има тежък ефект върху широки слоеве от населението, още повече че това повишение контрастира с подчертавания многократно стремеж на Комисията за енергийно и водно регулиране за недопускане на резки ценови изменения на регулирания пазар. Разбираме, че има основания за ценова корекция, но още през лятото беше посочвано, че залаганите обеми за потребление в бита са по-ниски, а ценовата волатилност се увеличава. Тези фактори можеха да се отчетат и да не се допуска такава рязка ценова промяна.

Забелязват се и други, по-дълбоки противоречия: от една страна политиките в Европейския съюз насърчават електрификацията при потреблението, а у нас това се посочи като причина за поскъпването; също така се вижда небалансиран подход спрямо потребителите на централизирано топлоснабдяване, за които цените се запазиха.

Всичко това води до извода за наличие на други основания за рязкото ценово изменение – например подготовка за предстоящата либерализация на пазара за битовите потребители, чрез изпреварващо повишаване на цените.

Докога можем да бъде отлагано излизането на битовите потребители на свободния пазар и какво спешно трябва да се направи в законодателен план, за да бъде защитен битът от волатилността на цените на електроенергията?

От формална гледна точка България закъснява с прилагане на мярката за пълна либерализация, което се отразява отрицателно на възможностите за развитие на сектора. Същевременно правилният подход е битовите потребители да излязат на свободния пазар, когато има готовност.

В нормативен план вече са внесени съответните текстове, но остават редица отворени организационни въпроси. На първо място, това е темата с енергийната уязвимост и механизма за компенсация на домакинствата, които попадат в тази категория. Прекалено дълго тази тема е оставена в лабиринта на междуинституционалното обсъждане за разпределяне на отговорностите. Също така липсва информационна кампания, а хората се безпокоят, че нямат готовност да направят избор на доставчик и че ще бъдат изложени на ценови шокове.

Електрическата енергия е стока със специфичен характер и съвременният човек е обвързан с нея за осъществяване на широк кръг дейности и за задоволяване на основни потребности. Това обстоятелство ограничава целесъобразността от прилагането на чисто пазарни механизми за нейната доставка за всички потребители. Именно тези аспекти следва да бъдат изяснявани, преди да бъде въведена мярката за пълна либерализация.

Как оценявате актуализирания интегриран план за енергетиката и климата, който предвижда до 5 години близо 35% от брутното крайно потребление на енергия да бъде покривано от възобновяеми източници и с над 10 на сто намаление на крайното потребление, а делът на ВИ в производството на електрическа енергия да достигне близо 50% през 2030 година?

В края на своя мандат служебното правителство изпрати в Европейската комисия актуализирания национален план. В този документ са заложени високи амбиции за постигане на нисковъглеродна енергетика, транспорт и енергийно ефективни сгради. За постигане на тези амбиции са необходими огромни средства, като само част от тях ще са безвъзмездни помощи. Документът залага запазването на някои въглищни мощности до 2038 година, но това има по-скоро пожелателен характер, а не обвързваща позиция.

По тези причини синдикатите не приеха така актуализирания план и настояват за ясни ангажименти по отношение на развитието на сектор електроенергетика у нас.

Що се отнася до достигане на висок дял на производство от ВЕИ до 2030, особено като се отчита, че това би било основно на база фотоволтаични централи, мисля, че заложените параметри са трудно постижими. Основен аргумент в тази посока е необходимостта от значителни инвестиции в мрежова инфраструктура.

Многократно сме подчертавали, че трябва да се осигури приоритет на децентрализираното производство и потребление, което да се реализира успоредно с мерките за енергийна ефективност. При такъв подход се намаляват разходите за мрежова инфраструктура и се подпомага изграждането на по-добра обитаема среда.

Какви трябва да са краткосрочните политики в сектора, за да дочакаме безболезнено дългосрочните ползи от зеления преход?

Националната ни енергийна система е част от най-големия пазарен и технологичен механизъм за обединено системно функциониране в реално време, а именно Европейския енергиен пазар.

Независимо от нашите оценки по отношение на обосновката или обхвата на зеления преход, тази трансформация в сектора вече се осъществява, чрез ускорено навлизане на нови технологии на всеки етап от веригата на производство и доставка на електрическа енергия. Преходът обхваща и моделите за потребление, в съответствие с новите приложения и постигнатия по-висок жизнен стандарт.

Умението за едновременно запазване на работоспособността на съществуващите енергийни съоръжения и даване на възможност за навлизане на новите технологии предопределя позиционирането ни не само като секторен фактор в региона, но и като индустриален потенциал. Основна опасност при загуба на този баланс възниква, когато всички усилия се насочат към запазване на технологиите от XX век, а се пренебрегват полезните възможности, съпровождащи технологичните иновации на дигиталната епоха. Например прогнозата за ръста през 2025 година се основава на очакванията за засилване на инвестиционната дейност и повишаване на инвестициите главно през европейските програми и националния план за възстановяване и устойчивост, но използването на тези финансови източници е свързано със следване на общи европейски политики. 

Считам, че дългосрочни ползи от зеления преход в енергетиката могат да бъдат постигнати единствено ако те са обвързани със съпътстващо индустриално развитие. Поради това е препоръчително представянето на ясна стратегическа визия за развитие на сектора, която да се обсъди със социалните партньори и да стане основа за съвместна работа по всички направления за развитие на енергийния сектор.

Антон Иванов е с над 35 години опит в енергийния сектор на България, натрупан през годините с работата му в Техническия университет в София, в областта на ядрената и конвенционалната енергетика, при разработване на системни анализи по безопасност, анализи по енергийната ефективност и за възобновяемата енергия. Автор е на редица публикации и разработки на стратегии за развитие на енергийния сектор.