Европа вероятно няма да постигне повечето от зелените си цели за 2030 година

Европейският съюз вероятно няма да изпълни повечето от екологичните цели за 2030 г., които си е поставил, а това ще повлияе и на стремежите на ЕС си да стане първият в света въглеродно неутрален континент до средата на века. Това е записано в нов доклад на Европейската агенция по околна среда.

Документът идва в момент, когато ескалиращото търговско и геополитическо напрежение отклонява вниманието на Брюксел от политиката в областта на околната среда, коментира европейското издание Politico. В докладът се разглеждат 28 ключови цели в рамките на „зелената сделка“ - от емисиите на парникови газове и поглъщането на въглерод до целите за рециклиране и възстановяване на природата.

Докладът констатира, че от тези 28 цели ЕС е на път или вероятно ще постигне само осем.

„Темпото на промяна на повечето от тези показатели ще трябва да се увеличи значително през следващите години“, предупреждава ЕАОС, която е консултативен орган на ЕС по въпросите на околната среда. „Това показва необходимостта от дълбока трансформация на европейските енергийни, мобилни, хранителни и промишлени системи, както и на застроената ни среда.“

В доклада се оценява напредъкът, постигнат в рамките на осмата програма за действие в областта на околната среда, чиято цел е да направлява дългосрочното прилагане на „зелената сделка“.

„Най-тревожните“ констатации са свързани с екологичния натиск, свързан с европейското производство и потребление. Прогнозите са, че до 2030 г. отпечатъкът на потреблението в ЕС ще се увеличи още повече, което е в разрез с поставената цел на „Зелената сделка“.

Целите за увеличаване на улавянето на въглероден диоксид, кръговата икономика, биологичното земеделие и намаляването на потребителския отпечатък на ЕС са най-застрашени. Според агенцията на ЕС обаче много други цели - от биоразнообразието до замърсяването с нитрати, които също вероятно ще бъдат с отклонение от поставения график.

ЕС вероятно няма да изпълни нито една от целите си в областта на биологичното разнообразие, например, включително ангажиментите за правна защита на поне 30 % от сухоземната и морската територия на ЕС до 2030 г.

Освен това ЕС вероятно не е на път да намали икономическите загуби, свързани с екстремни метеорологични и климатични явления, до 2030 г., нито пък да намали недостига на вода, вредните за околната среда субсидии за изкопаеми горива или екологичните неравенства, свързани със замърсяването на въздуха.

Щастлива новина е, че е „много вероятно“ целта за намаляване на преждевременните смъртни случаи от замърсяване на въздуха с 55% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г. да бъде постигната - и може би дори надхвърлена, ако темпото на напредък през последните 10 години се запази до 2030 г.

В доклада се признава, че много от инициативите в рамките на „Зелената сделка“ все още не са приложени, поради което е „твърде рано да се оцени пълното им въздействие“.

Екологизиране на „зелената сделка"

ЕАОС отправя „спешен“ призив за засилване на прилагането на съществуващото законодателство в областта на околната среда и за допълнителни политики, като например конкретни цели за намаляване на материалния отпечатък и политики за справяне с рисковете от изменението на климата на европейско равнище.

Докладът обаче се появява в момент, когато ЕС се подготвя да „опрости“ различни аспекти на законодателството за „зелена сделка“ в името на съживяването на изпитващата затруднения индустрия на блока. Този тон обаче е различен от последния мандат на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която въведе множество важни закони в областта на околната среда.

Пример за това: Следващата сряда изпълнителният орган на ЕС трябва да изготви т.нар. пакет за опростяване, насочен към нови правила за докладване от страна на дружествата относно въздействието върху околната среда и излагането на рискове, свързани с климата, на собствените им дейности, както и на тези на техните вериги за доставки.

В същия ден ще бъде публикуван нов пакет за чиста промишленост, насочен към декарбонизация и съживяване на промишлеността на ЕС, според представената вече чернова. В него се предлага да се акцентира върху кръговата икономика, но не се споменават думите „замърсяване“ или „биоразнообразие“.

През декември ръководителят на ЕАОС Леена Юла-Мононен заяви пред изданието, че „опростяването“ е „проблематично понятие“, тъй като потенциално оставя отворена вратата за дерегулация. Тя призова лидерите на ЕС да „запазят курса“ по отношение на „зелената сделка“ и на това ЕС да остане световен лидер в областта на климата, въпреки нарастващата конкуренция от страна на Китай и Съединените щати.

В ново изявление по повод доклада от четвъртък Юла-Мононен призова за „решителни действия“, за да се върне ЕС в правилната посока, включително „по-смело прилагане на съществуващото законодателство, допълнителни мерки, където е необходимо, и осигуряване на достатъчно финансиране за постигане на нашите цели в областта на климата, околната среда и устойчивото развитие“.