Христо Ковачки: България се нуждае от технологичен и индустриален рестарт

България се нуждае от технологичен и индустриален рестарт на икономиката си. Това заявява в интервю за в. „24 часа“ бизнесменът Христо Ковачки. Той отново анализира и новата американска визия за световната икономика след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Встъпването в длъжност и последвалата лавина от негови светкавични решения наистина е събитие от глобален мащаб. „Не съм в позиция да коментирам всички аспекти на политиката му, но желанието му в икономиката да се завърне чувството на здрав разум е впечатляващо. Впечатляващ е и стремежът му САЩ да остане индустриален и технологичен лидер в света.

Една икономика, която иска да бъде устойчива и успешна, не може да се крепи единствено на сферата на услугите. Нужно е индустриално производство, категоричен бе Ковачки. По думите му този сектор се създава почти 70% от БВП. Това да сме „страна на услугите" може да звучи привлекателно, но ни води в задънена улица“, смята Ковачки.

„Кои държави са важни и определят глобалния дневен ред - тези, които развиват могъщи индустрии, нови технологии, или тези, които са известни само с това, че предлагат единствено стаи за гости и мешана скара? Мисля, че отговорът е известен“, заявява Ковачки.

Според него България въобще не е малка страна. Въпреки демографската криза България и като брой на жителите е една средна европейска страна. Държава, разположена на изключително стратегическо място, и част от огромен политически и икономически гигант като ЕС.

На практика Европа е гигант, който трябва да се събуди и излезе от технологичната летаргия. „В противен случай съществува опасност да се превърне в периферия, а ние в периферия на периферията. Това, че торбичките ни в големите супермаркети са биоразградими е хубаво, но това действие със сигурност няма да превърне ЕС в технологичен лидер. Вижте какво прави Илон Мъск, вижте какво правят САЩ и Китай. В този смисъл българската икономика също се нуждае не само от реиндустриализация, но и от идеен и технологичен рестарт“, категоричен бе бизнесменът.

Ковачки смята още, че страната ни има големи богатства, които просто не използва. Един от най-ценните ресурси на света са редките метали. Те са в основата на технологичния напредък. „Нали виждате за 30-40 години какво постигна Китай в тази посока? Страната „държи ключа" към много от най-редките метали и диктува правилата в целия свят с решенията и политиките си по по повод износа им. Считам, че България също би имала значителен стратегически потенциал в тази област“, смята още Христо Ковачки. Според него изключително ценни редки метали могат да се извличат и от ресурс като въглищата. „Редки метали има и в скално-земните маси, които се получават при откривните работи във въгледобивните рудници и дори във въглищната пепел в сгуроотвалите“. Оказва се, че въглища, които някои определяха като ресурс на миналото, може да са всъщност суровината, която да даде ресурса на бъдещето. И това не е екзотика или химера. България има три големи въгледобивни региона, които могат да се превърнат в ключови центрове за добив на редки метали и дори за развитието на научна и развойна дейност на високо ниво“, заявява Ковачки.

Той даде за пример САЩ, където немалко компании  разработват технологии за извличане на редки метали от въглищата и от остатъчните продукти, получавани при тяхната експлоатация. „Нуждаем се от държавна политика и стратегия в тази област“, смята още Ковачки. По думите му изпълнителната власт може да покани подобни компании и да им предостави условия да извършат своята проучвателна дейност и да създадат основите на този практически нов отрасъл на територията на нашата страна.

Развитието в областта на добива и търговията с редки метали може да постави България на изключително важно място и в световната икономика и геополитика, категоричен бе бизнесменът. Той припомни, че развитието на добива на редки метали се насърчава чрез европейските политики. ЕК е изработила списък от 20 критична материала – предимно метали, които са стратегически важни суровини, а се внасят единствено от трети страни. Такъв е антимонът, който през последната година доби изключителна популярност, след като Китай значително ограничи износа му към останалия свят чрез административни мерки.

Лигнитните въглища имат пореста структура, с голямо съдържание на вода в тяхната структура и се намират на повърхността на Земята. Много от тези стратегически елементи са част от структурата на лигнитните въглища, достигайки тяхната кристална решетка. Възможният добив на редкоземни елементи се извършва чрез съвременни методи за обогатяване на лигнитните въглища преди изгаряне. Също така и от пепелта, получена в резултат на изгаряне на въглищата. „Методите са индивидуални за всеки химически елемент и за всяка суровина в зависимост от структурата и. Интересен факт е, че водещите компании в развитието на тази област са именно американски“, заявява още Ковачки.