Петкова добави още две условия преди искането за конвергентен доклад

Виктор Стефанов, Dir.bg

От интервю с финансовата министърка Теменужка Петкова пред bTV стана ясно, че наред с изпълнението на ценовия критерий, за да поиска извънреден конвергентен доклад оценка за готовността на страната за присъединяване към еврозоната евентуално от 1 януари 2026, Брюксел очаква да види как България се представя с публичните финанси - в краткосрочен и средносрочен план. Така наяве излизат още два критерия - бюджетът за 2025 г. и фискалния план на държавата до 2028 г.

От думите на министърката стана ясно, че Брюксел - Европейската комисия и Еврогрупата, очакват да видят бюджет 2025 с дефицит до 3%. Както е известно, установяването на "стабилни и устойчиви публични финанси" с "планиран или действителен бюджетен дефицит", който "не трябва да превишава 3% от БВП", е друг ключов критерий за присъединяване към зоната на еврото.

Петкова вече каза, че проектобюджетът ще бъде представен в Министерския съвет до 14 февруари. Ще работим за това проектът да предложи такъв бюджет, с дефицит до 3%, както изисква и Законът за публичните финанси, заяви Петкова.

До 12 февруари пък България трябва да представи в Брюксел фискален план за развитие на държавните финанси за 4-годишен период - до 2028 г., който да демонстрира финансова стабилност.

Иначе в Брюксел, където Петкова бе на посещение преди дни, са адмирирали факта, че България вече има редовно правителство, което обаче ще трябва да гарантира финансова стабилност, за да разчита на подкрепа за еврозоната.

На 15-16 февруари излизат и данните на НСИ и Евростат за януарската инфлация, които ще покажат дали България изпълнява ценовия критерий.

Набюдатели изразиха очакване през януари 2025 г. средногодишната инфлация в България да падне до 2,5%, каквато беше по критерий през декември, само 0,1% по-ниско от показателя за България - 2,6%. Критерият е възможно дори да се увеличи, тъй като тенденцията в Европа вече е цените да се покачват.

Трите страни с най-ниска инфлация в ЕС за последния месец на м.г. бяха съответно с 0,9% Литва, 1,0% Финландия и 1,1% Италия. Критерият взима средното от трите страни с най-ниска инфлация - в случая това е точно 1,0%, и добавя 1,5 пункта до 2,5%.

Петкова призна, че е възможно изваждане на страни с нетипично ниска инфлация от тройката, по която се мерим, какъвто беше случаят с Хърватия (три страни), а с България - евентуално една - Литва и тя се замени с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%), при което критерият ще е изпълнен - 2,6%. (Цитираме анализа на старши изследователя от Института за пазарна икономика Петър Ганев.)   

Но министърката бе категорична и на няколко пъти повтори, че трябва да изпълним критерия за ценовата стабилност и тогава да подадем искането за конвергентен доклад, а не да очакваме изключения.

Петкова не пропусна да отбележи, че бомбите в публичните финанси са заложени от Асен Василев, след като ПП-ДБ обезкървиха държавата с неразумните разходи, които правеха, заедно с иззетите дивиденти от държавни енергийни компании.