ЕК търсу спешни мерки за ограничаване на глобалното затопляне, работи се и по варианти за смекчаване на цените на електроенергията

Апостол Апостолов, кореспондент нa 3еNews за Бенелюкс

Европейската комисия започва в най-кратък срок изготвянето на спешни мерки за забавянето на глобалното затопляне, след като стана ясно, че 2024 година е счупила всички топлинни рекорди. Според Световната метеорологична организация миналата година е била със средна глобална температура над критичните 1,5 °C за периода 1850-1900 г.

Данните показват, че последното десетилетие е било най-топлото в историята. 

„Всички тези цифри напомнят, че няма време за дебати, а за спешни действия, защото всички сме жертви на климатичните изменения“, заяви от трибуната на Европейския парламент в Страсбург еврокомисарят по въпросите за справедливостта между поколенията Глен Микалеф, който запозна депутатите с най-неотложните мерки на ЕК близките месеци.

Едно от намеренията е да се въведе за държавите членки междинна цел за ограничаване на емисиите. Досега Брюксел изискваше постигане на резултати към 2030 година и пълна климатична неутралност до 2050 г.

Според новите изисквания на ЕК държавите ще преследват междинна цел за 90% климатична неутралност към 2040 г. Идея, която бе залегнала в мотивационната реч на климатичния еврокомисар Вопке Хукстра по време на неговото изслушване пред Европейския парламент в Брюксел през миналата есен.

Другата краткосрочна цел на Европейската комисия е да разработят механизми, с които по най-бързия начин да смекчи негативният ефект  от пропорционалното нарастване на цените от енергията през последните няколко месеца.

Брюксел вече гледа и към предстоящата климатична Среща на Върха COP 30, която ще се проведе в Бразилия през тази година. След като в Азербайджан за малко да се превърне във фиаско и буквално в последните минути бяха постигнати ключови споразумения, изглежда че ЕК сега отрано подготвя домашното си за предстоящите тежки преговори.

На настоящия форум се очаква да присъстват редица световни лидери, включително и председателяt на Комисията Урсула фон дер Лайен, която на предишния форум предпочете да не ходи до Баку, а да се фокусира върху окомплектоването на екипа си за втория мандат.

Едно от сигурните неща е, че ЕК ще предложи на своите световни партньори различни схеми за намаляване на емисиите. По думите на Микалеф, ЕК ще работи усърдно по въглеродната дипломация, тъй като са необходими общи усилия. 

„Европа, която е отговорна за 6% от глобалните парникови емисии, не може да се справи сама. Нужна е въглеродна дипломация със страните, които отделят най-много емисии. Трябва заедно да решаваме проблемите“, апелира еврокомисарят и представи на депутатите последните статистически данни и постигнати резултати

През 2023 година е отчетено 37% намаление на емисиите спрямо 1990 година. В същото време европейската промишленост е регистрирала ръст от  68%.  На годишна база само през 2023 година са били постигнати „впечатляващия“ 8% ръст на произведената продукция  спрямо предходната 2022 година.

Схемата за търговия също е допринесла за увеличение на процента инсталирани ВЕИ на Стария континент и за редукцията на емисиите.

В заключение еврокомисарят обърна внимание на още две преследвани политики – приетия преди 4 години пакет от цели на Зелената сделка, която според Микалеф има своето ползотворно влияние и изготвянето на конкретни предложения към уязвимите островни държави. 

„Постигнатото до момента показва, че можем да намалим емисиите и да увеличим конкурентоспособността на икономиката на ЕС“, завършва уверено еврокомисарят.