Опростени регулации, ускорени процедури за разрешителни и подкрепа от Европа и държавата са ключови за конкурентноспособността на индустията

Икономика / Индустрия на фокус
Георги Велев
2381
article picture alt description

Източник: Ангел Юруков, Дир.бг.

Дискусията за намаляване на въглеордния отпечатък на циментовата индустрия е изключително важна за групата Хайделберг Матириълс. Tози диалог трябва да бъде изведен на друго ниво, тъй като ние си говорим много общо през последните пет години, без да навлизаме в подробности и без да поставяме толкова голям фокус върху тежката индустрия в Европа. Това обясни по време на Green Transition Forum в Баку, Константин Божинов ръководител на проекта ANRAV в Хайделберг Матириълс Девня.

"В момента говорим за зеления преход и пътя на индустрията в тази посока, но не говорим достатъчно какви са предизвикателствата, пред които са изправени индустриалните компании в Европа. А те са повече от огромни" добави той в изказването си по време на панела за декарбонизация на предприятията, който се проведе на българския щанд в Баку миналата седмица.

"Нашият път като Heidelberg Materials е да сме един от водещите производители на цимент и компания за циментови строителни материали. Ние в световен мащаб имаме много ясни цели. Написахме си домашното преди много години, бих казал 25 г., когато започнахме това пътуване към декарбонизация. И за нас е ясно как трябва да стигнем до там. Голямата дискусия, която се опитваме да предизвикаме, е какво ни трябва, за да стигнем до там? Защото предпоставките за пълна декарбонизация на нашата индустрия са налице. Да, определено. Трябва да доразвием технологията", смята Божинов.

Той добави, че една от основните цели на Хайделберг Матириълс в момента е през 2030 г. да улавя не по-малко от 10 млн. тона CO2 и това е много амбициозна цел." Ние се стремим към, да кажем, приблизително 47% намаление на общите ни емисии в цялото портфолио на компанията. И се стремим приблизително 50% от всички приходи в компанията да бъдат от зелени продукти. Към днешна дата приходи от зелени продукти е приблизително 35% на глобално ниво, стана ясно от думите на експерта. Според него ще са нужни допълнителни усилия този дял да се повиши до 2030 г.

Божинов разказа пред аудиторията и за проекта ANRAV, който компанията изпълнява в България. "Ние разработваме иновации в областта на улавянето на CO2 и го правим по много по-ефективен начин в сравнение с наличните технологии в днешно време заяви експертът.

Според него компаниите трябва да имат предвид всички предизвикателства, пред които са изправени. "Точно тук обикновено е мястото, където правителства, силни правителства, идват и подкрепят бизнеса, за да се преодолее тази липса в технолигиите и финансирането", добави Божинов.

Той припомни, че иновациите в Хайделберг Матириълс Девня не целят да натоварят клиентите с допълнителни разходи, свързани със зеления преход. "Това не е смисълът, защото веднага се озоваваме в ситуация, в която не сме конкурентоспособни. Съвсем не. Това, което е смислено, е да се предизвика дискусия какъв вид подкрепа е необходима на правителствено и европейско ниво, а след това и на глобално такова, за да работи навсякъде. Просто не можем да изключим Европа от останалия свят и да говорим за зелен преход само в Европа", категоричен бе Божинов.

"В случая говорим за енергия и определено едно от основните предизвикателства пред декарбонизацията в Европа е енергията и нейната цена. Нашата индустрия ще изисква шест пъти повече енергия, ако искаме да станем въглеродно неутрални", припомни още експертът.

Според него страните в ЕС трябва да започнат възможно най-скоро дискусията за разработване на трансгранично съхранение на енергия и складиране на CO₂.

"Като компания сме склонни да мислим, че сме готови за това зелено предизвикателство. Ние полагаме усилия да развием вътрешни възможности, които не са типични за една старомодна циментова индустрия, да кажем. Разбираме, че сме бавни в промяната, защото представляваме традиционна тежка индустрия...Знаем, че се нуждаем от голям отскок, за да успеем и да декарбонизираме напълно нашето портфолио. Има отделни проекти, които доказват, че работи улавянето на CO2. Но в световен мащаб, това изисква по-унифицирана рамка, която да е еднаква за всички не само в европейски мащаб", обясни още Божинов.

Самият той също изказа своите опасения, че Европа може да се превърне в остров на зелените политики, а останалият свят да не обръща внимание на тях. "От инженерна гледна точка статистиката показва, че Европа не е готова за този преход по отношение на наличието на висококвалифицирани и образовани хора. Попаднах на статистика, която показва, че за всеки инженер в Европа имате шест или седем в Индия и Китай и средно петима в САЩ. Така че не сме достигнали това място. Ние трябва да започнем да развиваме тези способности на работни кадри, за да преодолеем празнината, когато говорим за работна сила", припомни Божинов.

Следващата стъпка е да се преосмисли изцяло бизнес модела.

"Трябва да опростим и ускорим издаването на разрешителни за индустриалните прецеси и това е задължително. Също така трябва да намалим разходите за съответствие, защото за съжаление в целия Европейски съюз имаме огромни разходи, които са свързани със съответствието и намаляването на регулаторната тежест. И вместо да създаваме нова среда, създаваме още бюрокрация. А щом ние, като Европейски съюз, като първа стъпка започнем да назоваваме нещата с правилните имена, може би ще можем да търсим решения и да отидем натам", завърши изказването си Божинов.

Видеото от изказването му можете да намерите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия на фокус:

Предишна
Следваща