Rystad Energy: Междусистемни връзки Северна Африка – Европа може да осигурят доставки на 24 GW чиста енергия

Преходът на Европа към по-екологичен енергиен сектор набира скорост, като Северна Африка ще бъде ключов фактор за този процес. Новият добавен капацитет от слънчева и вятърна енергия, по-слабото търсене на енергия и частичното завръщане на водноелектрическата и ядрената енергия доведоха до това, че енергийният микс в Европа става все по-зелен през последните години. Rystad Energy прогнозира, че 73% от електричеството на континента ще идва от чисти източници до 2035 г., като чрез внос от Северна Африка потенциално ще се доставят до 24 гигавата (GW). Този надежден поток от чиста енергия може да бъде доставян чрез подводни междусистемни връзки. 

Към настоящия момент Мароко е единствената африканска държава, свързана с Европа чрез два кабела за високо напрежение до Испания, всеки с капацитет от 700 мегавата (MW). Трети кабел със същия капацитет е планиран и ще бъде допълнително подкрепен от големи проекти като проекта Xlinks UK-Marocco, който ще осигури 11,5 GW променлив възобновяем капацитет, 22,5 гигаватчаса (GWh) съхранение на енергия от батерии и 3,6 GW подводна междусистемна връзка между Обединеното кралство и Мароко. В процес на работа са и повече връзки за взаимна свързаност, като инициативата GREGY между Гърция и Египет заедно с проекта ELMED-TUNITA между Тунис и Италия, който привлече значителни инвестиции от правителства и финансови институции.

С тези три инициативи около 7,2 GW капацитет на междусистемните връзки и 23 GW възобновяеми мощности ще трябва да бъдат изградени в Северна Африка, за да се подкрепи Европа. Това включва 13,5 GW слънчева фотоволтаична енергия и 9,5 GW вятърна енергия на сушата, което изисква инвестиция от над 27,5 милиарда долара за разработването на необходимите проекти за възобновяеми източници. Ако се приеме, че цялата електроенергия, произведена от тези възобновяеми съоръжения, се насочва за Европа, трите междусистемни връзки, работещи с максимален капацитет, биха могли да доставят около 55 тераватчаса (TWh) на годишна база, което отговаря на 1,6% от общото производство на електроенергия в Европа в момента. Потенциално това е замяна на около 6% от производството на електроенергия в Европа от изкопаеми горива.

„Възобновяемият енергиен потенциал на Северна Африка е в съответствие с целта на Европа за намаляване на зависимостта от руския природен газ. Географската близост на региона го прави подходящ за взаимоотношенията „купувач-продавач“, което води до широкомащабни соларни и вятърни проекти, заедно с прокарване на подводни кабели през Средиземно море и дори до Обединеното кралство. Вятърната енергия в Европа достига пик през зимата, докато слънчевата енергия достига пик през лятото, предлагайки възможност за балансиране на колебанията в електрозахранването. Това помага за разнообразяване на енергийните източници и намаляване на използването на изкопаеми горива в енергийния сектор на Европа“, коментира Nivedh Das Thaikoottathil, старши анализатор по възобновяеми източници и енергийни проучвания в Rystad Energy.

Северна Африка е нов играч в енергийния преход в Средиземноморието. С годишното си производство на електроенергия над 400 TWh,  регионът е с най-високо ниво на достъп до електроенергия в Африка. Той играе ключова роля в развитието на наземните вятърни и слънчеви фотоволтаични съоръжения, с проекти за повече от 350 GW, които в момента са в различни етапи на развитие, макар че повечето са във фаза на концепция. С инсталирани мощности от над 8 GW както от слънчева, така и от вятърна енергия на сушата, Северна Африка представлява убедителен аргумент за развитие на възобновяема енергия, особено след като изравнените разходи за електроенергия (LCOE) на тези технологии са намалели значително през последното десетилетие - от 55-70 долара/MWh до под 50 долара/MWh.

Освен това в регионът са разположени някои от най-големите фотоволтаични инсталации в световен мащаб, включително слънчевия комплекс Benban в Египет, който е най-големият соларен проект в Африка. Разположен в провинция Асуан, този комплекс се състои от 41 отделни слънчеви фотоволтаични съоръжения, разположени на 37 квадратни километра и е толкова голям, че може да се види от космоса. До миналата година в Мароко беше разположена най-голямата слънчева топлинна електроцентрала в света. Става въпрос за 510-MW слънчев термален комплекс Noor Ouarzazate. Noor I и II използващ технология за концентрирана слънчева енергия (CSP) и мобилни параболични огледала с височина 12 метра, а Noor III използва слънчева кула. Този проект е разработен по модела за изграждане, притежаване, експлоатация и трансфер (BOOT) от ACWA Power Ouarzazate, консорциум, който включва ACWA Power от Саудитска Арабия, Мароканската агенция за слънчева енергия (Masen), Aries от Испания и TSK. Освен това най-големите проекти за вятърна енергия в Африка се намират в Египет, по-специално това са вятърните паркове Gabal El Zeit с мощност 580 MW и  Zaafarana с мощност 545 MW.

Производството от фотоволтаичните панели в окъпаната от слънце Северна Африка може да се утрои в сравнение с тези в Европа, като се възползват от достатъчното пространство за такива проекти. Разположеният в рамките на слънчевия пояс на Земята е с дневна фотоволтаична мощност, която варира от 4,8 до 5,6 киловатчаса (kWh) на киловат-пик (kWp), в сравнение с 3,6 до 4,8 kWh на kWp в Европа. Северна Африка може също така да се похвали със значителен вятърен потенциал - скоростта на вятъра е средно между 7 и 10 метра в секунда. Това несъответствие в енергийния потенциал се отразява във факторите по отношение на капацитета, както за слънчеви фотоволтаици, така и за вятърна енергия на сушата, като страните от Северна Африка показват по-стабилни тенденции от техните южноевропейски партньори.

За завършване на проектите за възобновяема енергия в Северна Африка навреме основната пречка е ограничената верига за доставки, посочват от Rystad Energy. С ограничен местен производствен капацитет, регионът трябва да разчита в голяма степен на внос, за да отговори на нарастващите си нужди от слънчева и вятърна енергия. Тази зависимост не само излага Северна Африка на рискове по веригата на доставки и нестабилност на цените, но също така подчертава значителна уязвимост на енергийната й стратегия. Подобни ограничения се очакват при производството и доставката на кабели за постоянен ток за високо напрежение (HVDC).

Така че наличието на подводни кабели HVDC и свръхвисоко напрежение (EHV) ще представлява значителни предизвикателства през следващите години. Към 2023 г. Европа произвежда повече от 50% от тези кабели, с приблизително 9000 километра към момента в световен мащаб. Очаква се новите производствени предприятия да увеличат това предлагане до около 16 000 километра до 2030 г. Прогнозите на Rystad Energy обаче сочат, че търсенето ще надхвърли търсенето на такива кабели до 75 000 километра до 2030 г. Това се дължи на необходимостта от HVDC интерконектори и офшорни вятърни кабели за износ, което пък може да създаде дисбаланс между предлагането и търсенето и налага намесата на азиатските производители, но пък ще накара европейските компании спешно да увеличат производствения си капацитет, за да отговорят на търсенето.

В допълнение към тези предизвикателства по веригата на доставки, финансовите пречки могат допълнително да забавят сроковете по проекти, особено след като много инициативи остават в ранните етапи на развитие. Сътрудничеството между множество доставчици и изпълнители е от решаващо значение за завършване на производството и инсталирането на кабели в рамките на типичния период от две до три години. Едновременното разработване на соларни фотоволтаични и вятърни проекти на сушата също ще помогне за минимизиране на закъсненията и ще се справи с проблемите, свързани с целостта и разходите за съхранение, заключават от Rystad Energy.