Европа има нужда от спешен план за борба с изменението на климата

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

За последните 30 години наводненията в Европа за причинили щети за над 170 млрд. евро, засегнати са над 5,5 млн. души.

Зачестилите екстремни явления и особено разразилото се наскоро водно бедствие в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойство у евродепутатите, се казва в обща декларация.

Още на първата пленарна сесия темата за наводненията е обект на дискусии. С единодушие е прието, че ЕП настоява от ЕК да излезе със спешни мерки.

В приета резолюция се подчертава, че европарламентът не одобрява направените бюджетни съкращения във важния Механизъм за гражданска защита на ЕС.

Като начало в кратък срок Парламентът призовава Комисията да ускори подпомагането на засегнатите държави. В дългосрочен план да се мисли за повече инвестиции в сферата на регионалната и местната политика, за да се смекчи негативния ефект от изменението на климата.

Евродепутатите настояват още Комисията бързо да представи Европейски план за адаптиране към изменението на климата, включително конкретни законодателни предложения, както е обявено в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за Комисията за периода 2024—2029 г., за укрепване на устойчивостта на ЕС, адаптиране към последиците от изменението на климата и координиране на националните действия за готовност, планиране и трансгранично сътрудничество. Сред препоръките още се казва, че е необходимо бързо да се вземат спешни мерки за предотвратяване на риска от наводнения.

И докато останалата част на Европа гледа и чака за препоръките от европейските лидери, Белгия, Нидерландия и Франция още през тази пролет видяха, че време за чакане няма, а трябва спешни действия.

Че времето не е както преди го видяха народите на тези страни. 10 поредни месеца нивото на валежите бе толкова високо, че резултатите бият всички статистически данни в исторически план „Това е най-влажната година откакто се води статистиката, заявиха в един глас белгийските метеоролози. Техните колеги на север в ниската земя допълват, че са измерени два пъти повече количества дъжд от обикновеното. Толкова дъждовно, че почвата вече неспособна да поема неспирните количества, казват в обзорен доклад и от Кралския хидрологичен институт.

Снимка: ANP/ TV Nos.

Каква е причината? Най-простият отговор е очевидното глобално затопляне, но се оказва, че има и други фактори. Нидерландският метеоролог Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху причините, принудили няколко нации да не оставят и за миг чадърите дори в лятната си юлска почивка.

Според Миддендорп, необичаното затопляне на океаните е причината за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и колегата на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, защото неспирните дъждове може да се превърнат в нещо обичайно в тази част на Европа. Според него, освен температурата върху Атлантическия океан допълнително влияе и топлото морско течение „Ел Ниньо“.

Засега учените не искат да дават прогнози дали тези нетипични условия през пролетта и началото на лятото ще се задържат и през следващата година. Можем да бъдем сигурни в едно, казват те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

Щети

Прогнозите, макар и предпазливи, вече се превръщат в кошмар за селскостопанските производители в целия Бенелюкс. Засега няма точна статистика на каква стойност са щетите през пролетта на 2024 г. Спорадично в Белгия и Нидерландия отделни земеделци обявиха в медиите своите загуби от ранните селскостопански култури.

Не е нужно да се ровите в статистически данни, нужна ви е само една обиколка по главните магистрали, които свързват Белгия с Нидерландия. Стотици ниви стояха и през май с неприбрана реколта от царевица. За пролетно изораване дори и не може да става дума, защото терените се бяха превърнали в подгизнали тресавища.

Снимка: Личен архив.

Подобна картина може да се види в цяла Фландрия. Идентична гледка разказа локална телевизия за региона на Грьонинген. В телевизионно интервю селскостопански производител казва, че в района не е спирало да вали обилно от месеци. Декари с картофи и захарно цвекло са оставени да гният на полето. 

Екстремните дъждове и бурите ще бъдат все по-често явление. Затова хората е нужно да бъдат подготвени и да минимизират щетите. Според световната метеорологична организация, щетите може да се минимизират с 30%, ако хората застраховат имуществото и продукцията си.

Неволята учи, а не чака дим от Брюксел

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят своевременно с населението. В Нидерландия например от няколко години е създаден национален център за ранно предупреждение, който следи и информира за мястото и времето на очаквана буря или силен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални съвети на хората какво да направят.

В съседна Белгия пък работи изключително ефективно специално приложение за смартфон, което предупреждава, че в рамките на 20-30 минути се очаква жълт код за дъжд или предстояща буря. Има и информация за следващите няколко дни в процентно отношение до каква степен в даден регион може да превалява обилно или пък се очакват екстремни горещини.

Напредъкът на технологиите има една единствена цел – ранна осведоменост и минимизиране на щетите, които през последните две години силно са се увеличили за застрахователите. Така например за 2022 г. сумите, изплатени след проявено екстремно събитие възлизат на над 886 млн. евро. За сравнение през 2016 г. от градушка са нанесени щети за 210 млн. лева. Информацията на застрахователите е събрана на базата на действащ вече почти две десетилетия Мониторинг на щетите, причинени от мълнии, градушки, валежи, наводнения, слани и бури.

„Екстремните метеорологични условия ще струва все повече пари. Времето става все по-непредсказуемо и тази тенденция се засилва, коментира в интервю от 2023 г. Ричард Вьординг, управляващ директор на Нидерландската асоциация на застрахователите.

Спешен апел просто си виси в очакване

Неговият апел сякаш си виси в очакване вече втора година към отговорните институции от ЕК и ЕП и към управляващите страната да помислят от рано за адаптиране на инфраструктурата – да се промени канализационната система - така че да поема по-големи обеми вода, да има достатъчно капацитет за източване. Защото, бурите се редят една след друга.

Препоръката на застрахователите остана като глас в пустиня, а катастрофалните събития продължават да се нижат едно след друго. Само да припомним, че в рамките на миналия декември Белгия, Франция, Нидерландия, Великобритания бяха в капана на три последователни бури  „Кириан“, „Домингос“ и „Пиа“. Техният интензитет повиши драстично речните нива на реките „Рейн“, „ Маас“ в Нидерландия, а оттам се прехвърлиха и на немска земя. Място за притеснение няма, уверяват подгизнали до кости водни власти. Твърдят, че не чакат препоръки от никого. Не вярват и на привидно спокойната обстановка. Просто седят на пост в готовност със стотици напълнени чували с пясък за диги и се надяват и този път природата да е по-благосклонна към тях. А тя, уви, не е. И го показа през лятото на 2023, напомни за себе си през 2024, ще го напомня пак и пак, докато обществата не осъзнаят, че я погубват с безразсъдните си действия. Затова и тя ще си отмъщава – с бури, земетресения, наводнения, горещини и още и още катаклизми.

Финансова ножица с цъкащ механизъм?

Защо орязването на бюджета по Механизма за гражданска защита на ЕС може да се окаже с фатални последици. Защото, с финансови ножици се орязват ключови дейности, сред които в бъдеще може да бъде засегната и службата „Коперник“.

Само един пример колко е важен ресурсът. Един от мощните комуникационни инструменти е с име "Образът на деня" (IOTD), използван от ГД "Защита", за да покаже на обществеността стойността и ползите от "Коперник".

IOTD е ежедневно изображение на Земята, заснето от Copernicus Sentinel, или визуализация на данни от една от службите на "Коперник". Тя служи като опростено, но мощно представяне на значението и значението на космическата програма на ЕС, и по-специално на "Коперник", в ежедневието на всеки гражданин на планетата Земя и като доказателство за ползите от изображенията на "Коперник" със свободно достъпни данни "Сентинел" и на данните и продуктите, предоставяни от тематичните служби.

"Коперник" е компонентът за наблюдение на Земята на космическата програма на ЕС и се управлява от Генерална дирекция "Отбранителна промишленост и космическо пространство" (ГД DEFIS). Със своите спътници Sentinel и шест тематични услуги "Коперник" предлага безплатен достъп до данни от наблюдението на Земята, които служат за широк спектър от приложения, включително мониторинг на околната среда, управление на земята и океаните, управление на извънредни ситуации и сигурност, промяна на климата, пожари, суша, горещи вълни, наводнения, геоопасности (земетресения, вулканични изригвания, свлачища и др.), екстремни метеорологични условия (силни бури, урагани и др.), замърсяване на въздуха и водата).

Графиката е от 19 септември, разпространена от пресслужбата на ЕК и показва последното голямо наводнение, засегнало Централна и Източна Европа. Сред тях и Полша . За такива данни е нужен стабилен бюджет, специалистите му имат нужда да се фокусират върху проектите си, а не с мисли за финансирането на дейността му. Апел, който прозвуча и от първото заседание на ЕП в Страсбург. Апел за едно по-информирано и предпазено европейско общество.