Сметките за ток в столиците на ЕС през август тази година спрямо миналата са се понижили с 6 %, а тези за газ – с 3 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец август 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна 116 индексни пункта (и.п.) през октомври 2014 г. , През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., както и между 115 – 119 и.п. през 2019 г. , за да падне по време на COVID под 112 пункта. Тенденцията към нарастване започна още през 2021 г.  От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI започва да нараства екстремно през декември 2021 г. и достига 164 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът следва тенденция към понижение и в момента е 185 пункта (EUR-15), се посочва в изследването. За сравнение, през юли този индекс беше 180 пункта.

По отношение на цените на газа, експертите напомнят трудните периоди от 2009 г. насам, както и че „продължаващата енергийна криза засегна силно индекса на цените на това гориво през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 пункта през ноември 2021 г. Впоследствие  той отново се удвои през ноември 2022 г. и достигна 350 пункта. От VaasaETT изчисляват, че през месец август 2024 г. е на ниво от 160 индексни пункта. Преди месец, или през юли изчислението бе за  161 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергията, така и за газа се наблюдават  следните промени: в сравнение с месеца август 2023 г., сметките за ток във всички столици на ЕС са се понижили с 6 %, а тези  за газ – с 3 на сто.

В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) обикновено са по-ниски от средните. Проучването установява, че Прага, Талин и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

В доклада са очертани и тенденции следвани от западните пазари по отношение на защитените потребители, които са изключително важни.

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 август  цената, която плаща, може да варира в съотношение над 5. Експертите, провеждащи изследването за пореден път стигат до извода, че за битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Берлин и Прага. След тях се нареждат Дъблин, Лондон и Берн. Осло е с най-евтината цена на електроенергията, следван от Будапеща, Киев и Белград.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец август, са следните

• 5% увеличение на цените в Мадрид, поради повишаване на енергийните данъци компоненти;

• Ръст на цените с 4% в Атина, поради поскъпване на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• Повишение на цените с 1% в Лисабон и Вилнюс, поради ръст на енергийния компонент;

• 19% намаление на цената в Осло, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 2% понижение на цените в Лондон и Стокхолм, поради спад на енергийния й компонент;

• 1% поевтиняване на цените в Амстердам, Брюксел, Хелзинки и Никозия, поради понижение на енергийния компонент;

• 1% намаление на цените в Копенхаген, поради намаляване на компонента за дистрибуция.

Средната цена на електроенергията за крайните потребители продължава и през август тенденцията на стабилизиране, наблюдавана от началото лятото. В момента тя е с 5 % по-ниска в сравнение си нивото отпреди година.

От 33-те пазара, анализирани в този доклад, само на 4 е имало известно ниво на увеличение на цената на електроенергията за крайния потребител, докато 21 не показват вариране. Други 8 пазара отчитат намаления на цените, повечето от които са незначителни, с изключение на Осло, където цената спада с 19%, отбелязват анализаторите.

Най-голямото увеличение на цените на електроенергията за крайния потребител се наблюдава в Мадрид (5%), което се дължи на по-високото търсене в страната в резултат на покачващите се температури и увеличеното използване на климатици, което пък допълнително се засилва от големия поток от туристи. Освен това продължаващата гореща вълна значително намали производството на вятърна енергия, което съответно допринесе за по-високите цени на енергията.

Увеличението от 4 % в Атина се дължи основно на нарастващото търсене и по-високите цени на природния газ, на който се падат 40% от производството на електроенергия в страната. В отговор гръцкият правителството обяви нова дотация от 0,016 €/kWh (за до 500 kWh на месец) за домакинства по договори с променливи цени, за да помогне за компенсиране на рязко растящите сметки през август. Съответната субсидия за уязвими клиенти беше определена на 0,05 €/kWh (евро за кВтч).

От друга страна, най-значително понижение на цените се наблюдава в Осло (-19%) след значителен спад на цените на едно от над 50%. Почасовите спот цени не са надхвърлили прага от 73 ore/kWh през месеца, над който се активира схемата за енергийни субсидии, което означава, че няма да има субсидия за крайните потребители за втори пореден месец.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват по отношение разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са в Осло, Будапеща, Валета и Стокхолм, докато най-високите в момента са в Прага, Никозия, Берлин и Варшава. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа. Това обаче не е така през август - Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

При разбивка на цената на електроенергията за 33 анализирани столици по енергия, разпределение, енергийни данъци и ДДС, проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 52% от стойността на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението - 27%, енергийните данъци - 6%, а  ДДС - 15%.

Фокусирайки се върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за краен потребител, която е най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Никозия е с най-голям енергиен процент, достигащ 74% от цената за крайния потребител през месец август 2024 г.

Освен това, считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава посочения размер на енергийния данък. Напротив, те получават възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и уреди на газ.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на механизма за компенсация, който е в сила в момента, предназначен да компенсира увеличението на енергийния компонент и да стабилизира цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като е осигурявала на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите.  

Фиксираните цени, там, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или следата на кризата), клонят към по-високи от променливите, в някои случаи с много голям марж. Тази тенденция изглежда отново се обръща, констатират експертите. През август 2024 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-висока от средната променлива цена  с 1,24 c€/kWh. Това се наблюдава и при по-голямата част от пазарите на 15 европейски държави (EUR15), когато се изследват поотделно, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите в шест от отделните пазари.

Във всички изследвани от експертите пазари, средната цена за фиксирани цени, според проучването, през август е 28,38 c€/kwh, а за променливите -  27,13 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари.

Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS), вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през месец юни 2024 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици за август 2024 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм - почти 3 пъти над средната цена за краен потребител в Европа. На второ място по най-висока цена се нарежда Берн, което се обяснява с естеството на шведския газов пазар; малкият размер от само 77 000 битови клиенти на газ в цяла Швеция, от които 50 000 в изолираната газова мрежа в Стокхолм. Амстердам и през август запазва третото си място като най-скъпа столица.

За пореден път се налага изводът, че цената в Стокхолм е почти 13 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 18 пъти по-висока, ако се включи Киев. Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страните от ЦИЕ, но този път с изключение на Чехия.  

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец август:

• 2% увеличение на цените в Лисабон и София, поради повишение на енергийния компонент;

• Покачване на цените с 1% в Париж, Прага и Рига, поради увеличение на енергийния им компонент;

• 2% намаление на цените в Атина, Рим и Талин, понижение на компонента за енергия;

• Спад на цените с 2% във Виена, поради поевтиняване на енергията и енергийните данъци и компоненти;

• 1% понижение на цените в Берлин, Брюксел и Лондон, поради намаляване на енергийния компонент.

През август средната цена на природния газ за краен потребител остава относително стабилна в цяла Европа. Повече от половината от разглежданите столици цените през този месец не са варирали, а при тези с промени в цените, увеличението или понижението е с не повече от 2%. Европейските съоръжения за съхранение постигнаха целта за капацитет от 90% предсрочно и се очаква да бъдат напълно готови преди началото на отоплителния сезон. Въпреки това, референтният индекс TTF варираше над границата от 35 €/MWh през август, надвишавайки 40 €/MWh само временно, което показва, че газовите пазари са повлияни не само от основните пазари, но и от геополитическото развитие. Средно цените за крайните потребители този месец са с 3% по-ниски в сравнение с миналата година, но остават с 43% по-високи от август 2021 г., констатират от VaasaETT.

Увеличението от 2% в София се дължи на годишния ремонт на Трансадриатическия тръбопровод, който протече във времето от 5 до 11 август, което доведе до намален пренос на газ от Азербайджан.

Точно противоположно, спад от 2% беше отбелязан в Талин, след като Eesti Gaas, действащият и най-голям доставчик в Естония, обяви по-ниски цени в резултат на тенденция към поевтиняване на световните пазари, слагайки край на възходящото движение на цените на газа през последните няколко месеца . Очаква се повече доставчици да последват примера и да намалят тарифите си за местни клиенти.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са с много различен резултат от действителните. През август Будапеща, Загреб и Лондон са били най-евтините градове, коригирани към PPS, отчитат експертите.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 53% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението - 22%, енергийните данъци - 10%, а ДДС -16% за европейските столици.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват за електроенергията около 52% от цената за крайния потребител и 53% за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 48% и 47% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайния потребител е бил 64% през август 2022 г. и 56% през август 2023 г., докато в момента е 52%. По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител е била 69% през август 2022 г., преди да достигне 57% през юли 2023 г. и 53% също през август тази година ( 2024 г.) На места, там където компонента за енергия е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават от VaasaETT.