Чарлина Вичева: Моретата и океаните предлагат много възможности за декарбонизация и икономическо развитие
Защо морските екосистеми трябва да се опазват и колко важни за Европа са устойчивият риболов и вятърната електроенергия. На тези въпроси отговор даде Чарлина Вичева, директор на генерална дирекция "Морско дело и рибарство" към ЕK. Тя даде специално интервю за Dir.bg в кулоарите на форума- "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа", организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News. Тридневната конференция се проведе от 26 до 28 юни в столичния София Ивент Център. По време на събитието над 2500 души, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, проведоха ключовия разговор за утрешния свят.
Чарлина Вичева разказа в детайли какви възможности предлага синята икономика пред ЕК и защо морските биотехнологии могат да са бъдещето на пластмасовите изделия, с които всички ние сме свикнали.
"Какво прави Европа за опазване на морския ресурс? Всъщност аз идвам от една генерална дирекция, което е като министерство в Европейската комисия, което има за основна мисия да опази океанския ресурс или морския ресурс, да създаде условия за устойчиво използване на този ресурс. Всичко е започнало с общата политика в областта на риболова, защото това е най стария сектор, който зависи от този ресурс. Идеята е не чрез опазването на ресурса да се създаде и да се осигури жизнеспособен риболовен сектор", обясни Вичева. Друга част от мисията на ЕК е устойчивата синя икономика, която в момента става все по популярна по много причини. И третият елемент на мисията на тази генерална дирекция "Рибарство" е международното сътрудничество.
Океанът е общ за всички ни, той е глобален и не познава граници. Нашата изключителна морска зона е най голямата в света, говоря за тази на Европейския съюз. Но без многостранно сътрудничество не може да се постигне нужния ефект. Работи се много по опазване на океанския ресурс, като се тръгне опазване на биоразнообразието. Много често това се мисли, че това е някаква идеална цел, а хората искат да опазят растенията, флората и фауната. Но всъщност ние сме безкрайно зависими като съществуване от моретата и океаните.
Ако в началото на това хилядолетие сме имали броящи се на двете ръце видове рибни видове, които са били експлоатирани устойчиво, сега имаме над 65 вида риби. Тоест имаме една много положителна тенденция и тя се явява в резултат на тази обща политика на целия ЕС.
Един от последните документи, които бяха приети в тази посока бе за опазване на екосистемите на морското дъно. Именно те много често тези, които създават естественото биоразнообразие дали са коралови системи, дали са други, но те много често са дънни системи, добави Вичева.
Декарбонизация и синя икономика
На въпроса как морските системи могат да помогнат за декарбонизацията или за намаляването на вредните емисии в атмосферата специалистът отговори: "Има два начина и първият начин е да се намалят емисиите въглеродните емисии чрез декарбонизация на тези сектори, които оперират на море. Един от тях е риболова. И миналата година ние лансираме много важна инициатива, в която всички се включват в едно общо партньорство за енергиен преход. По цялата верига на риболова от началото, което включва декарбонизация на риболовните съдове през преработката и след това пазарното разпространение.
"Вторият път е, че има икономически възможности за съвсем нови решения, които могат да осигурят квантова промяна. А тези, които са най-добре познати е офшорните вятърни паркове, които могат наистина да обърнат енергийния баланс в положителна въглеродно неутрална посока", смята Вичева. Според нея много от решенията за Зелената сделка са в "синята икономика" като офшорната вятърна енергия се счита, че може би е едно от тези решения. Този сектор трябва да се увеличи 30 пъти до 2050 година, според нея.
"Това е една от основните им цели да се увеличи този капацитет. Но има други видове океанска енергия, която се базира на вълни, на морски течения, които са постоянни и които трябва да бъдат изследвани. Това е един неизчерпаем източник на енергия", категорична бе тя. Експертът даде пример с Дания, където имат уникален проект и използват точно такива морски течения. "Това е първият проект, който е сключил също договор с електро снабдителна компания. Тоест това показва, че те са конкурентоспособни", добави Вичева.
Друг важен сектор са биотехнологиите, които са, които са базирани на морето. Те са свързани главно с производство на водорасли, които не само могат да осигурят храна и хранителни добавки, фуражи, био стимуланти, фармацевтични продукти и други полезни продукти. Те могат да бъдат заместители на пластмасови изделия и могат да поемат въглеродни емисии докато растат. Това е един огромен потенциал за развитие, смята още Вичева.
Потенциалът на Черно море
Конкретно за Черно море и неговия потенциал за развитие Вичева смята, че са необходими промени в нашето отношение към морския свят. "На първо място трябва сами да осъзнаем колко е важен този потенциал. Може би трябва да се образоваме малко повече. "Трябва първо да има вътрешно разбиране и желание този потенциал да бъде използван. Второ, трябва да да се огледаме наоколо. Аз го казах и на форума. Много ще е тъжно, ако всички вървят напред, а ние вървим назад, заяви Вичева.
Видео можете да гледате тук.