Инвестициите в Зелен преход стават икономически предимства

Източноевропейският дневен ред в COP29 и водещата му роля в прехода към чисти технологии бе акцентът в дискусията в първия панел от втория ден на най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа", организиран за четвърта поредна година от Dir.bg и 3Е News.

Тридневното събитие започна вчера в столичния София Ивент Център и ще продължи до петък, 28 юни. По време на форума над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри от 18 различни държави, ще проведат ключовия разговор за утрешния свят.

Модератор на дискусията бе бившият министър на околната среда Юлиан Попов, а в нея участваха служебният зам.-министър на околна среда Виктор Атанасов, Курт Ванденберге, генерален директор на  Генерална дирекция „Действия по климата“ в Европейската комисия, Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство” в ЕК, Саша Безуханова, основател на Move.bg и Даниеле Виолети, старши директор "Координация на програмите", РКООНИК, който се обърна към участниците във форума със специално видео.

Заместник-министърът на околната среда Виктор Атанасов стартира обсъждането, като изтъкна факта, че нещата не могат да бъдат разглеждани поотделно, тъй като за да има успех, те трябва да работят в синхрон.

"От една страна държавата и ЕС може да планират политики, но без припознаването им от бизнеса и без нужните технологии, успехът винаги ще е частичен и труден и променлив. Важно е да постигаме дългосрочните цели. Ние, като държава, се стараем да улесняваме подобни политики. Зелените политики трябва да бъдат имплементирани в много сектори, а ролята на държавата е да улеснява", заяви той. 

Зам.-министърът на околната среда посочи, че България ще бъде добре представена на конференцията СОР29 в Баку, а покрай конференцията на IPCC - Междуправителствената експертна група по климатичните промени, страната ни организира множество съпътстващи панели, като са привлечени експерти от Столична община, БАН, ЕК и много местни екоорганизации.

"Важно е да подчертаем, че БАН и СО ще бъдат домакини на много сериозна климатична конференция за климатичните рискове за Черно море. В регионален план МОСВ се старае да се адаптира към новите предизвикателства. Има нова дирекция, която ще се занимава с политиките за климата. Не стоим стационарни, стараем се да сме на по-близко ниво до гражданите и бизнеса", допълни Атанасов. 

По думите на Курт Ванденберге, генерален директор на Генерална дирекция "Действия по климата" в ЕК, икономическият растеж в Европа е свързан с възобновяемите източници на енергия и ако този дял бъде увеличен, ще се увеличи и растежът.

"Нашата икономика трябва да е подготвена за бъдещето, което ще е топло и по-малко безопасно и сигурно. В ЕС ние вървим в правилна посока и виждаме резултатите. Отделихме икономическия растеж от емисиите и го правим от 1990 година. Икономиката расте, заетостта и в България е висока - 5 процента само е безработицата. Частният сектор утрои резултатите си, включително и в България. А дори и в производството - данните за Европа са по-добри отколкото на САЩ, което като че ли противоречи на усещането ни", коментира той.

Ванденберге обаче изтъкна, че постигнатите резултати не означават, че е постигната крайната цел.

"Има отрасли, като производството на стомана, в които има намаление на резултатите. И трябва да се справим и с това, защото не можем да разчитаме на света за зелена стомана, например. Трябва да създадем конкретни индустриални политики за отделните отрасли, за да е ясно как те ще приложат декарбонизацията. Затова ще говорят днес лидерите в Брюксел и това ще прилагаме през следващите пет години. Това се изисква от нашия дневен ред", категоричен бе експертът.

Според него справедливият преход изисква никой да не бъде забравен, като бъде осигурена възможност за промяна и усъвършенстване на уменията - да може човек да премине от един отрасъл към друг.

"Необходимо е да работим по темите, които ще се обсъждат на СОР29. Трябва да има едни и същи правила в международен план. Повече инвестиции ни трябват, но те са постижими. Ние в Европа имаме нужда от нива на инвестициите, каквито имахме през 70-те години. Трябва да инвестираме повече в това да бъдем по-добре подготвени за въздействието от климатичните промени. Трябва да се облегнем изцяло на науката. Промяната идва, дали ни харесва или не, няма значение. Тя чука на вратата. Въпросът е дали тя ще доведе до катастрофа или нова архитектура", обясни експертът.

По думите му в България декарбонизацията е изключително важно предизвикателство. Ванденберге припомни, че Брюксел е изработил инструменти на европейско равнище, които водят до намаляване на емисиите.

"От 2019 година в България парниковите емисии са намалели с 34 процента. Но има фондове и средства от ЕС, които ще помогнат на страната ви да се справи с декарбонизацията. Миналата седмица бяха отпуснати 62 милиона евро за модернизиране на електропреносната мрежа, така че трябва да бъдем много прецизни, що се отнася до предизвикателствата във всяка членка на ЕС. А възможностите са налице. Виждам голям потенциал в България - инвестирането във ВЕИ - даже в България много може повече да се направи - с ветрените турбини в Черно море. Има проекти за зеления водород, които се разработват заедно с Гърция и Румъния за инсталиране на производствени мощности за зелен водород в бивши мини. Нека да видим какви възможности ни носят предизвикателствата, а не да ни парализират", завърши Курт Ванденберге.

Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция "Морско дело и рибарство" в ЕК, обърна внимание на ролята на океаните в борбата с климатичните промени. Тя припомни, че океанът е глобален и няма как каквото се случи в една от част от него по-късно да не се отрази по-късно в друга.

"Всяко второ вдишване на всеки един от нас е кислород, който идва от океана. 25 процента от поемането на въглероден диоксид се поема от океана. Между 80 и 90 процента от излишната топлина се поема от океана. И тези функции определят океана, като основен климатичен регулатор. Връзката океан-климат също трябва да се разглежда в това какви предизвикателства стоят пред това океанът да е в добро състояние. Има тройно предизикателство - климатът, замърсяването и непрекъснатият дефицит или загуба на биоразнообразие", уточни тя.

По думите на Вичева първото и най-важно нещо е да имаме по-широко познание какво се случва в океана.

"Науката е абсолютно ключова и тя трябва да бъде развита по отношение на океана. Океанът дава много от решенията затова как да се намалят въглеродните емисии и да се обърне тенденцията за климатични изменения. Има нови сектори в синята икономика, които могат да дадат квантови решения", добави тя.

Директорът на "Морско дело и рибарство" в ЕК разказа за проекта за дигитален близнак на океана, който се реализира в момента.

"Идеята е да се изследват начини чрез наука как да се опази биоразнообразието и да се създадат условия за това услугите от екосистемите да бъдат добре реализирани. В рамките на мисия "Океан и води" има проект, свързан с основния начин да разберем как функционира океанът. И това е този дигитален близнак - идеята е да анализираме всички данни, които имаме - за температура, киселинност, а другият много важен слой от данни е дистанционното наблюдение на планетата. Така с всички тези данни във функции ние можем да симулираме какво се случва в реалния океан", обясни Вичева. 

Основателката на Move.bg Саша Безуханова пък акцентира върху няколко аспекта на заедността.

"Трябва да осъзнаем, че климатичните политики са хоризонтален фактор. Друго измерение, което е част от нашата дейност, е свързано с това, че в диалога затова какви решения търсим и намираме за различни аспекти на зелената трансформация, е да включваме не само политици и учени, а представители на банките, индустрията, на креативните индустрии. Защото само с холистичен поглед и специфичен ангажимент можем да изработен политики, които да имат ехо ефект в обществото", коментира Безуханова.

Според нея ключов фактор, особено в Източна Европа, е да бъде сложен голям акцент за образоване на хората, че понякога непопулярни норми са билетът ни за конкурентноспособност на икономиката ни и за качествен живот на хората след нас, а и на нас.

"Ангажимент на публично-частно партньорски координиран механизъм е хората да не бъдат плашени, а да бъдат образовани. Всеки може да направи нещо в ежедневието си като гражданин. Този превод на нужните стъпки за осигуряване на качествен живот не се е случил и се случва в по-малка степен в нашия регион. Без въвеждане на технологични решения няма да успеем в климата. Много се споменава за това какво може да се направи в областта на енергетиката, но това е само един от аспектите", категорична бе Саша Безуханова.

Според нея диалогът на ниво политическа класа в България не е достатъчно качествен.

"Извинявам се, че го казвам така ясно, но в България разбирането, че инвестициите в Зелен преход се превръщат в икономически и социални предимства го няма. По-скоро хората, които взимат решения, мислят в краткосрочна перспектива. Мисля, че е много важно да се образоват тези хора и да се стимулират обсъждания като този форум, за да намерят своето място при взимането на решения", завърши Безуханова.

Старши директорът за Координация на програмите в Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата Даниеле Виолети пък се включи в панела чрез видеообръщение.

"Политиките и прогресът на Зелената сделка могат да окажат значително влияние върху глобалните преговори, ангажименти и сътрудничество на COP29, насърчавайки единен и по-силен международен отговор на климатичната криза", заяви той.

Представителят на ООН по изменение на климата подчерта, че надграждайки COP28, COP29 трябва да се превърне в повратна точка за подобряване нивото на финансиране за климата и мощен катализатор за климатичните амбиции.

"Трябва да демонстрира съществен прогрес както в политическия, така и в техническия аспект за подготовката на следващите амбициозни национално определени приноси", посочи Виолети.

По думите му Европейската зелена сделка и COP29 са взаимно свързани чрез сходните си цели за справяне с изменението на климата и насърчаване на устойчивото развитие.

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.