Теодора Георгиева: Изключително важно е експлоатацията на LNG терминала край Александруполис да започне възможно най-скоро

Интерконекторът IGB има ключова роля за реализацията на проекта Вертикален газов коридор. Търсят се различни варианти за финансиране на разширението на капацитета на IGB, обясни пред 3eNews Теодора Георгиева, изпълнителен директор на ICGB

Г-жо Георгиева наскоро в България започнаха пилотните дейности по проекта за Вертикален газов коридор, споделете моля ви вашата визия за проекта и как той се вписва в идеята за енергийна диверсификация за Югоизточна Европа?

Инициативата Вертикален газов коридор е от съществено значение за енергийната диверсификация и сигурност на доставките за Югоизточна Европа, като се явява най-важната алтернатива на газопроводите, идващи от изток. Това е  особено важно предвид очакваното спиране на транзита на руски газ през Украйна към Европа още в началото на 2025 г. Силно вярвам в стратегическата роля на проекта за Вертикалния газов коридор и в частност в ролята на ICGB за осигуряването на енергийната сигурност и диверсификация на източниците за Европа и региона. Това важи още по-специално при настоящите условия за Украйна, която винаги ни е бил целеви пазар. Приемам това и за професионална, и за лична цел и кауза. ICGB е двигател на инициативата и независимо от предизвикателствата и аз, и екипът ни оставаме силно ангажирани с това.

Всички оператори участници в инициативата приветствахме присъединяването на Словакия, а вследствие на предложението на ICGB – и на Молдова и Украйна към Вертикалния газов коридор през януари тази година. От изключително значение за мен беше и включването на Украйна и Молдова на възможно най-ранен етап. Съвместните усилия, които всички компании полагаме чрез редица проекти, целят да се позволи по-добро използване на съществуващата вече инфраструктура за природен газ в региона. Така ще може да се използва Трансбалканския газопровод в обратна посока, което може да осигури пренос на 10 млрд. м3/г втечнен природен газ годишно от терминалите на територията на Гърция и каспийски газ през Южния газов коридор. Интерконекторът Гърция-България е изключително важен елемент от този план за по-свързана и енергийно независима Югоизточна Европа, тъй като е незаменим елемент от това трасе за пренос към нашия регион, а и към някои страни от Централна Европа.

Тъй като преносните системи в региона са взаимосвързани, за да се използва пълният им потенциал е необходим едновременен и координиран подход за тяхното разширяване. В този контекст, участниците в коридора проведоха съвместна процедура за добавен капацитет. Взимайки предвид динамичните пазарни условия, операторите - в координация със съответните национални регулаторни органи, решиха да съкратят периода за провеждане на процедурата от две години на една с цел по-бързото стартиране на проектите за разширяване по маршрута на Вертикалния газов коридор. Смятам, че и на експертно, и на политическо ниво има широк консенсус и разбиране за стратегическата роля на реализацията на тези проекти. Надявам се, че това разбиране ще прерасне и в практическа подкрепа – особено сега, когато сме на етап, в който трябва да се осигури финансиране на инициативите за разширяване капацитета на преносната инфраструктура. Инициативата е пример за съвместни усилия и обединение под обща кауза.

Очаквате ли Вертикалният газов коридор да бъде сред основните източници на газ за Украйна? Възможно ли е още тази зима да видим „натоварване“ на изградени вече газопроводи, които да пренасят газ от юг на север?

През зимните месеци на 2022/2023 количества природен газ, доставен чрез IGB, беше използван за осигуряване на диверсифицирани доставки до Молдова и това до голяма степен беше решаващо за бизнес и местното потребление през сезона. Трасето на IGB може да бъде използвано и занапред по този маршрут в синергия с Трансбалканския газопровод и смятам, че това ще е един от ключовите източници на природен газ за Молдова и Украйна след прекратяването на договора за доставки от Русия. Проучват се и възможностите за  потенциални доставки на втечнен природен газ от САЩ за Украйна през този коридор. Очаквам, че Вертикалният газов коридор ще има все по-голямо значение за нашия регион – знаете, че той обхваща операторите не само от Гърция и България, но и Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна.

IGB заема централна роля във Вертикалния газов коридор, особено благодарение на директната връзка с Южния газов коридор. Разположението на газопровода е изключително стратегическо, тъй като е на своеобразен кръстопът – свързва България директно с Южния газов коридор, позволявайки диверсификация на доставките, но е в синергия и с Трансбалканския газопровод, което дава много възможности за пренос към трети пазари. В този смисъл по-нататъшното развитие на интерконектора е сред най-важните приоритети, когато говорим за реализация на Вертикалният газов коридор.

Регионалното сътрудничество между операторите на газопреносни системи е от съществено значение за своевременното планиране на разширение на мрежата и справяне с потенциални претоварвания. Тук Вертикалният газов коридор отново играе ключова роля, тъй като позволява всяко потенциално „задръстване“ да се адресира чрез проекти за разширяване по координиран начин и в тясно сътрудничество.

С оглед на променящите се източници на синьо гориво докъде стигна проектът за разширението на капацитета на интерконектора IGB? Той ще продължи да работи в синергия с Вертикалния газов коридор?

Интерконекторът IGB има ключова роля за реализацията на Вертикалния газов коридор, а увеличаването на капацитета му ще повлияе съществено върху доставките в съответните райони. През лятото на миналата година ICGB стартира процедура за добавен капацитет с цел оценка на пазарното търсене за увеличаване на техническия капацитет на газопровода. Тя се проведе в два основни етапа – необвързващ и обвързващ, в тясно сътрудничество с операторите на съседни преносни системи.

Необвързващата фаза завърши с голям успех – индикираният интерес беше за около 4 млрд. м3/г добавен капацитет за първите няколко газови години. Обвързващата фаза се проведе наскоро и резултатите от нея са в сериозно противоречие с миналогодишните пазарни индикации. Екипът ни направи детайлен анализ на възможните причини за тази промяна. Един от водещите фактори е продължаващото забавяне на терминала за втечнен природен газ при гръцкия град Александруполис. Пазарът все още няма яснота за точната дата на търговска експлоатация, а знаете, че тази инфраструктура е в изключителна синергия с IGB и от самото начало очакванията са, че интересът към капацитета на интерконектора ще достигне връхна точка именно с пускането на LNG терминала.

Въпреки тази несигурност и пазарни колебания, участниците във Вертикалния газов коридор не са се разколебали относно реализирането на проектите за разширение капацитета на наличната инфраструктура. Несигурната и динамична пазарна среда, както и значително по-ниската цена на газа в България спрямо европейските нива, която се дължи основно на вноса на руски газ през Турция на дъмпингова цена, също имат ключова роля за понижения пазарен интерес. Това обаче няма да се отрази на нашата ангажираност към стратегическата роля на коридора. Към настоящия момент водим съвместни дискусии за координиране на позицията по маршрута на Вертикалния газов коридор, като целим да се съгласуват идеи за ангажиране на всички газови оператори в реализирането на проектите.

Разширяването на капацитета на IGB от 3 на 5 млрд. куб. м. годишно също остава водещ приоритет за нас в ICGB. Като екип вярваме, че това е стратегически важно за енергийната сигурност на България и за диверсификацията и достъпа до доставки от разнообразни източници и на съседните страни в региона. Заради това паралелно работим по реализацията на този проект и след процедура по Закон за обществените поръчки вече сме възложили изготвянето на подробен проект за разширяване капацитета на газоизмервателната станция на IGB при Стара Загора. Той наскоро беше финализиран, а междувременно и корпоративните ни органи одобриха цялостна договорна стратегия за реализиране на проекта. Уверени сме и в подкрепата на акционерите на ICGB за одобряване на разширението на интерконектора. Паралелно продължава работата и по подготовката на необходимите процедури  в изпълнение на стратегията през следващата година.

Какви възможности виждате в момента откъм финансиране на разширението на IGB? Търсят ли се варианти за подкрепа с европейски инвестиции?

Това за момента е сложна тема, по която работим много активно и мотивирано. Компанията категорично е ангажирана с изпълнението на проекта за разширение на капацитета на интерконектора независимо от резултатите на обвързващата фаза на процедурата за добавен капацитет. На този етап проектите, свързани с природен газ, не са основен приоритет за Европейската комисия и тя отказва да финансира инициативи, свързани с газова инфраструктура. Въпреки това вече бяха проведени няколко срещи на най-високо ниво в Брюксел в посока да бъдат направени изключения.

Смятам, че на експертно ниво не можем да имаме илюзии за ролята на природния газ за един плавен, справедлив енергиен преход към по-зелена енергия – този източник ще бъде ключов още доста време. Именно заради това се надявам, че все пак може да има промяна в позицията на ЕК по темата, но това не е единствената посока, в която работим. Проактивно сме се насочили и върху намирането на алтернативни източници за финансиране, включително Американската агенция за международно развитие (USAID), на която разчитаме да ни подкрепи. В ежеседмични разговори съм с техния главен представител, като насърчавам и останалите оператори да се насочат към това решение като ключово в случай, че не успеем да осигурим финансиране от Европа. Разчитаме много на нашите американски партньори, които също осъзнават стратегическата важност на нашата инфраструктура за реализация на Вертикалния коридор.

Отделно търсим финансиране локално, както и обсъждаме с акционерите ни всякакви други възможности.

Наскоро проведохте търгове за капацитет в няколко лота за следващата година. Бихте ли споделили повече как реагира пазара на тези опции за доставки?

ICGB предложи капацитет за следващите пет последователни газови години по време на наскоро проведените годишните търгове съгласно тръжния календар на ENTSOG на двете независими търговски платформи – RBP и Prisma. Интересът беше изключително слаб и е свързан с външните фактори, които вече коментирах.

Настоящите пазарни условия бяха решаващи за тези резултати и всички анализи са категорични, че отлагането на търговската експлоатация на терминала за втечнен природен газ в Александруполис е значителен фактор. Това забавяне неизменно влияе на пазарния интерес и на дългосрочните ангажименти за капацитет, но в момента, в който терминалът влезе в експлоатация и имаме възможност заедно да развием пълната си синергия смятам, че ситуацията значително ще се промени. Междувременно, свободният капацитет по IGB продължава да се предлага на месечна база, така че пазарът, който в момента се старае да планира по-краткосрочно, има всяка възможност да се включва със запазване на капацитет.

Докъде стигна проектът за газово отклонение край Димитровград? Изгради ли се вече отклонението за Кърджали?

Отклонението за Кърджали функционира успешно от март 2023 г. и местните битови и бизнес потребители вече имат достъп до сигурни доставки на синьо гориво. ICGB има сключен договор за присъединяване с лицензирания газопреносен оператор за територията на община Кърджали „Ситигаз България“. Чрез това свързване допринесохме за повишаване сигурността на снабдяването и гарантирахме възможност за диверсификация на източниците на доставки. Към момента не се предвижда изграждане на отклонение към Димитровград поради липса на пазарен интерес. Като компания оставаме отворени да работим с всички местни лицензирани оператори, когато индикират интерес и вярваме, че газификацията на регионите в България е изключително важна.

България изглежда притеснена по отношение на забавянето на старта на LNG терминала край Александруполис? Бихте ли ни обяснили повече откъде дойде това забавяне? Може ли това да доведе до напрежение по газовите пазари в Югоизточна Европа?

Не веднъж сме отбелязвали, че този терминал е от голямо значение за възможността IGB да развие пълния си потенциал, и съответно винаги сме подкрепяли този проект. Чакаме с голямо нетърпение старта на търговската експлоатация и вярвам, че това важи и за другите оператори в региона. Знаете, че българската страна е и акционер в проекта за LNG терминала в Александруполис, така че няма как при тази тясна свързаност на преносната инфраструктура отраженията от това забавяне да не се усетят.

Това, което знаем на този етап е, че съществува технически проблем, който възпрепятства старта на LNG терминала в очаквания срок. ICGB  държи непрестанна връзка с колегите, които развиват проекта за терминала, и правим всичко, което е във възможностите ни, за да подпомогнем разрешаването на този проблем. Преди броени дни беше обявено, че очакваната дата за старт на експлоатацията е 1-ви октомври и това е положителен сигнал. За нас като свързан оператор е важно експлоатацията да настъпи възможно най-скоро, тъй като това неминуемо има отражения върху пазара и готовността на участниците да планират и резервират дългосрочно капацитет. Още миналата година ICGB предложи на търговците резервирането на капацитет в точката на свързване с гръцкия оператор DESFA именно за количества газ, които се очакват от новия терминал. Стараем се в тази ситуация да осигурим максимално гъвкави решения за пазара. Надявам се да не се стига до по-сериозно напрежение на пазара, както намеквате.

Смятате ли, че Азербайджан ще успее да увеличи доставките на газ за Европа до 2027 г., каквито са плановете на страната? Имате ли връзка с колегите ви там и как вървят проектите за увеличение на доставките?

IGB се свързва директно с Трансадриатическия газопровод (TAP), което прави България част от Южния газов коридор и осигурява възможност за достъп до сигурни доставки на природен газ от диверсифицирани източници както за страната, така и за по-широкия регион. Доставките на газ от Азербайджан бяха гръбнака на проекта IGB в началните му фази на развитие и през целия период по подготовка, реализация и вече експлоатация на интерконектора сме имали много добри отношения с колегите от Азербайджан. Те са наш ключов и изключително надежден партньор за доставки на газ за Европа. С времето сме изградили дългосрочни отношение и взаимно доверие, което  се печели трудно.

Ролята на азерския газ за обезпечаване на диверсифицирани доставки до Европа нарасна изключително в последните години и прогнозите са това да не се промени скоро. Азерският газ има сериозен потенциал при бъдещи находища и считам, че до голяма степен преноса на тези количества ще мине именно през нашата инфраструктура. Наблюденията ни са, че колегите от TAP провеждат регулярни пазарни тестове с цел изследване на пазарния интерес за допълнителен капацитет. Тъй като провеждането на такъв вид тестове е сложен процес, вероятно той ще се случва поетапно. С новините за разширяването на капацитета на TAP и ангажимента на Азербайджан да увеличи количествата природен газ, изнасяни за Европа през следващите години, смятаме, че има място и за засилване на ролята на IGB.

___________________________________________________________________________________________________

Теодора Георгиева има над 20 години опит като стратегически мениджър, ръководейки значими проекти в различни икономически сектори. В момента г-жа Георгиева е изпълнителен директор на компанията „Ай Си Джи Би“ АД и е член на Борда на директорите. „Ай Си Джи Би“ (ICGB) отговаря за цялостното управление и развитие на газопровода между Гърция и България (IGB) и е вторият независим преносен оператор в България.

От 2012 до 2014 г. Теодора Георгиева е управляващ директор на „Набуко България“, а преди това е работила в OMV България в продължение на 13 години, 8 от които заема длъжността управляващ директор на компанията, съчетавайки и клъстерни позиции за България, Румъния и Сърбия. Завършила е УНСС и има магистърска степен по финанси. Омъжена, с две деца.