Технологията по улавяне и съхранение на въглерод е важна, нужна, безопасна и не бива да плаши

Владислав Атанасов, ръководител на работна група за съхранение на въглероден диоксид в FPPG, внесе яснота по време на "Green Transition Forum 4.0" за процеса на декарбонизация и какво следва при индустриите, които отделят много въглерод

Процесът по улавяне и съхранение на въглероден диоксид е много скъп и дълъг. Но от една страна Европейският съюз е силно въвлечен с програми за финансиране, а страните членки започват да предоставят различни механизми, макар и все още бавно. От друга страна със Зелената сделка вкарахме много технологии в нашето портфолио, както изискват и самите бизнеси. Имаме голям проект за 11 инициативи за декарбонизация. По отношение методиката за декарбонизация работим с геолози и инженери, които да са наясно с процеса и да го направят безопасно. 

Това каза Владислав Атанасов, ръководител на работна група за съхранение на въглероден диоксид в FPPG (Федерацията на работодателите в петрола и газа), по време на най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", който за четвърта поредна година бе организиран от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие се проведе през юни в столичния Sofia Event Center. В дискусиите участваха над 165 лектори от 19 страни. 

Атанасов участва в дискусията "Декарбонизация на транспорта и интелигентната мобилност", заедно със служебния министър на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, евродепутата Андрей Новаков (ЕНП), Емануил Фунтукис - председател на Управителния съвет на "Аутомотив клъстер" - България, Габриел-Андрей Течера - директор "Корпоративно управление, иновации и развитие" в Transport Trade Services АД, Румъния. Модератор на панела бе Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив клъстер" - България. 

Станиславов започна с уточнението, че улавянето на въглерод и неговото складиране е нова тема, с която предположи, че публиката не е добре запозната. От своя страна Атанасов призова присъстващите да вдигнат ръка, ако знаят какво представлява Carbon capture and storage (CCS - улавяне и складиране на въглерод). В пълната зала около 10-ина души вдигнаха ръка, което експертът отчете като добра индикация. 

Владислав Атанасов уточни първо в какво качество участва във форума. Той е представител на Румънската асоциация на петролните производители и от години живее и работи извън родината. "Може би знаете, че Румъния е най-старата държава в Европа, която се занимава с Oil and gas. Асоциацията работи от 1991 година. Компаниите и бизнесите, които са част от асоциацията, покриват около 95% от пазара в Румъния. Намеренията ни са да се фокусираме не само в Румъния, но и в региона. Последните геоикономически и геополитически събития, свързани с Украйна, и преди това с тази енергийна зависимост, накараха все повече играчи да се огледат наоколо и да видят как Европа може да се обедини, за да станем по-сплотени. Трябва да има повече обмяна между различните страни, различните технологии и различните бизнеси и всички в тази екосистема", посочи Атанасов. 

По думите му доскоро асоциацията е била фокусирана основно върху стандартните Oil and gas. С идването на Зелената сделка на преден план и фокусирането върху декарбонизацията в портофолиото ѝ влизат и много технологии, което е и изискване на самите бизнеси. "В момента имаме един доста голям проект - Future Energy adn Future Transport, oбхващащ около 11 инициативи, свързани с декарбонизацията. Работим и с асоциации в България. Търсим и взаимодействие с асоциации в страни като Гърция и основно в Европейския съюз, за да може да постигнем определени икономии от мащаба. Една от технологиите, върху които работим, е улавянето на въглерод и складирането му", разказа ръководителят на работна група за съхранение на въглероден диоксид в FPPG. 

Той направи препратка към казаното по-рано на форума от президента Румен Радев, че има технологии, които все още са в началото на тяхното опознаване. "Мисля, че е много хубаво общността като цяло да се запознае и да се интересува какво се случва, ако искаме да се декарбонизираме", посочи Атанасов, който пристъпи именно към разяснението защо тази технология е важна: 

"В Carbon capture and storage има три компонента по цялата верига. Това е улавянето на въглерода, където Oil and gas няма как да допринесат много, но има индустрии, които са много енергоемки, например химически заводи, цимент, стомана, стъкло, хартия и др. При процедирането и обработването тези индустрии отделят въглерод и няма как да се декарбонизират, освен с технологията на Carbon capture and storage. Европейският съюз е заложил тази технология много дълбоко в една от регулациите, която започна в началото на 2023 г. и наскоро беше имплементирана след след много дебати и дискусии. Това е The Net-Zero Industry Act - европейска регулация, която директно трябва да бъде имплементирана от всяка една страна членка.

Компании, които са от нашата асоциация, производители на нефт и газ, в зависимост от съответна квота на производство за периода 2020-2023 г., имаме зададени определени цели. Една от тях е, че ние трябва да направим подземни находища на въглерод. Накратко това представлява нещо като газово находище, или обратният процес на този, в който ние извличаме нефта и земния газ. В този случай, когато има тези свободни или вече изхабени находища и те отговарят на определени много стриктни критерии за сигурност, този въглерод се напъхва обратно под земята". 

Атанасов коментира, че в началото за хората това може да звучи много стряскащо, което е нормално, ако не са запознати. "Затова и трябва повече да се говори по темата, затова и аз съм тук. В Румъния и на европейско ниво говорим все повече и повече. Аз участвам в ежегодни форуми, свързани с Carbon capture and storage. Европейската комисия и по-скоро DG CLIMA са създателите на Carbon capture and storage. Целта е тя да се промотира, има ежегодно поне една конференция или един форум в различни градове в Европейския съюз. Миналата година беше в Дания, тази - във Франция. Опитваме се да промотираме следващата година това нещо да се случи в Румъния, бидейки най-старата страна, която се занимава с Oil and gas", посочи експертът. 

След като поясни, че има индустрии, които не могат да се декарбонизират по друг начин, освен да улавят въглерода, той отбеляза, че трябва да има и някой, който да транспортира този въглерод. "След това идваме ние - Oil and gas компаниите, които трябва да намерим безопасни находища, в които въглеродът да бъде перманентно сложен под земята".

Владислав Атанасов посочи, че възвращаемостта на тези инвестиции не е много голяма, но представляваните от него компании имат един вид дълг да се заемат с този процес и тази технология. "Освен това по този начин ние може да допринесем за декарбонизирането на цялата екосистема. Но ние сме правилните хора и заради това, че имаме способностите и експертизата да го направим. В случая става дума за много геолози, инженери, които се занимават със съответния добив на нефт, газ и т. н. От другата страна на цялата верига са представителите на индустриите, които искат да се декарбонизират, за които споменах по-рано. Накратко, по цялата тази верига цялата инвестицията е много скъпа, но както има възможности, има и предизвикателства". 

Експертът каза още, че Европейският съюз е силно въвлечен с програми за финансиране. Например Европейският иновационен фонд е много активен и всяка година има все повече апликации от повече бизнеси, отпускат се повече пари, ако се погледне назад в годините. Този година се проведе четвъртият ежегоден кръг на това финансиране. 

Страните членки на Европейския съюз също започват, макар и доста по-бавно, да се активират и да представят механизми за финансиране и подпомагане на Carbon capture and storage от бизнесите. 

Като едно от предизвикателствата Атанасов посочи именно това, че е скъпо и "за да бъде безопасно, трябва да бъде правилно направено". Второто по думите ми е, че отнема много време. "В началото идеята на Зелената сделка беше да се случи сега и веднага. Но особено Carbon capture and storage е нещо, което отнема около 10 години - като проект от самото начало до първото инжектиране на въглерод". Има обаче и нагледни примери, че може да сработи. "Страни, които са в Северно море като Англия и най-вече Норвегия, Нидерландия са пионери в Европа в тази технология. Един проект по нея вече работи в Норвегия, който е показно, че може да се случи. Прилага се и offshore (в морето), където се намират съответните джобове, резервоари, а така също може да бъде и onshore (на сушата)", обясни ръководителят на работна група за съхранение на въглероден диоксид в FPPG. 

По думите му в страни като България и Румъния, където повечето производители са на сушата и са на такива разстояния, на които е трудно да се направят големи транспортни възли, за да се изнесе целият този диоксид в морето, ЕС обсъжда да се правят транснационални системи за въглерод. Това е също доста трудна задача от гледна точка на регулации и изземване на съответните достъпи до земята и т. н. "Така че, трябват усилията на абсолютно всички по цялата екосистема това нещо да се случи", подчерта Атанасов. 

Той уточни, че сертификати за въглерод от след 2030 г. няма да са безплатни. Затова бизнес моделът на индустриите, "които в момента са много инпактирани" от въглерода, който отделят в процеса на работа, трябва да е насочен в инвестиране в системите за улавяне и те трябва да са по-икономически изгодни спрямо цената на сертификатите, които ще бъдат на свободния пазар. А се очаква се тези сертификати да станат доста скъпи, защото това е начинът Европейската комисия да влияе и да може да контролира намаляването и декарбонизацията на тези индустрии. Затова и тази технология ще се развива все повече", завърши Атанасов. 

___________________________________________________________________________________________________
Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се проведе от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излязоха представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, проведоха ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade. 

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Вulgаrіа ОN АІR, Investor.bg, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.