Проф. Христина Вучева: Идва ли рецесия – кои са рисковете и какво да правим

Не сме нито в криза, нито в рецесия, но съществуват рискове, които могат да я произведат. Доброто управление изисква те да се анализират – всички възможни външни и вътрешни такива. Тази теза развива икономистът проф. Христина Вучева в анализ за БГНЕС.

За кризите в икономиката не се говори често. За тях не се говореше след падането на Берлинската стена и тържеството на новите убеждения за устройството на света. За нас, живели дълго време изолирано от света и наслушали се до втръсване на едностранчиво и невежо представяне на марксистките идеи за кризите на капитализма, трябваше друго говорене и то ни беше осигурено. Поради тази особеност дори и в настоящия момент ние трудно възприемаме тезите, които вървят в западните демокрации след голямата рецесия от периода 2008-2010 г. - че капитализмът е система, която периодично има проблеми с икономическия цикъл. Ние от Източна Европа все още сме убедени, че това не е така, а ако има проблеми в икономиката, те са поради лоши политици, които не искат да правят структурни реформи.

В западните страни се наложиха други убеждения. От средата на 2018 г. се повтаря, че кризите идват неизбежно на десет години и поредната чука на вратата.

Данните за първото полугодие на 2019 г. в големите европейски страни са на път да потвърдят това.

У нас, както вече отбелязахме, убежденията за силата на капитализма са много по-обхватни, отколкото в старите страни-членки на ЕС и за това не приемаме лесно прозренията за наближаващата криза. Тези които побързаха да говорят за криза у нас бяха опровергани от данните за растежа в страната ни за тази година. Ние се справяме добре и имаме растеж от около 3.5% за второто тримесечие на 2019 г. Ето защо господин Борисов този път е прав като възрази на твърденията, че страната е вече в криза.

Не сме нито в криза, нито в рецесия, но съществуват рискове, които могат да я произведат. Доброто управление изисква те да се анализират – всички възможни външни и вътрешни такива.

Външните рискове са известни. За тях се говори и пише много. Заради тях съвсем наскоро ЕЦБ обяви ново намаляване на лихвения процент, както и нов кръг закупуване на активи – нещо, което беше прекратено в края на 2018 г. Това потвърждава опасенията за недобри перспективи пред икономиката на Европейския съюз. В Германия непрекъснато се говори, че трябва да се търси решение за ограничаване на китайската инвазия в индустрията, както и че трябва да се премине към фискални стимули за икономиката. За съжаление, прочутата немска деловитост и бързина не се проявява в това направление от дейността на държавата.

За нас е важно да държим сметка за възможното негативно влияние на всичко това върху нашето индустриално производство, а и върху икономиката въобще. Може да се очаква още през втората половина на следващата година и особено през 2021 и 2022 г. да не се радваме на сегашния растеж и ниска безработица.

При предстоящото актуализиране на тригодишната бюджетна прогноза е наложително да се осмислят и преценят реално всички възможни неблагоприятни въздействия.

Първо, трябва да се анализира прилаганата досега политика на заобикаляне на Закона за държавния бюджет и раздаване на пари за министерството на икономиката и министерството на регионалното развитие. Като начало трябва да се поиска от министъра на икономиката да информира Министерския съвет, какво се случи с предоставените му през 2018 г. 500 млн. лв. за ремонт на язовири и преди тях – 120 млн. лв. за изграждане на хвостохранилища. Министърът на регионалното развитие да бъде изслушан в съответна комисия на Народното събрание относно използването на предоставените в края на 2018 г. от държавния бюджет 1.2 млрд. лв. за магистрала „Хемус“.

Второ, рискове носи за следващите години и финансовото състоянието на енергетиката. Известни са разправиите за лошата работа на енергийната борса, за съмненията за манипулиране на цените на борсата, за неяснотите в наредбите на КЕВР по отношение на енергията от възобновяеми източници и по отношение на останалите участници в производството и продажбите на енергия. Самият закон за енергетика след многобройните поправки, повечето не в обществен интерес, е заплаха за бъдещите разходи на обществото за тази сфера. Всичко това изисква да се прегледа закона и да се поиска неговото изменение, а не по инерцията на създадената лоша практика да се обръщаме за всичко към прокурорите. За съжаление, така постъпи наскоро една работодателска организация, която при това има най-добрите анализи до сега по тази тема и най-добрите експерти.

През последните дни министърът на енергетиката г-жа Петкова, заяви, че от 2020 г. либерализацията на енергийния сектор ще е пълна. След това бе пояснено, че това ще става постепенно. Страната ни се забави с години при изпълнението на изискванията на ЕС по т.н. либерализация. Ако и сега ще се прави постепенно, то със сигурност ще се наложи държавният бюджет да плаща милиарди и то в най-неблагоприятни години.

По същият неясен и непоследователен начин се говори и за договорите с т.н. американски централи. Поне от 4 г. АИКБ представи разчети и доказа, че тези договори трябва да се прекратят, защото трупат необосновани разходи върху страната ни,респективно върху нашия бизнес – около 700 млн. лв. годишно. Преди дни беше съобщено, че Министерският съвет взел решение министър Горанов и министър Петкова да започнат преговори тепърва за прекратяването на тези договори. Това означава, че всичко ще остане така както е било още много години.

При тези условия и при това състояние на натрупани дългове в НЕК и БЕХ, поради споменатите по-горе законови недомислия в цени и наредби, предстоящото вкарване и на друго държавно енергийно предприятие в нови дългове, не е повод за радост, която върви от екраните през последните дни във връзка със строеж на газопровод за повече от 2 млрд. лв.

Проблемите във финансово отношение на енергетиката съвсем не са от вчера, но те никога не са част от дебатите за държавния бюджет, защото са изтикани в търговски дружества, които формално са отделени от държавата и би трябвало да работят като всяко друго частно предприятие. На практика обаче това у нас никога не стана факт, за разлика от установената система на държавни холдинги и дружества, например във Франция и Италия. При нас привидната им самостоятелност се използва главно за отклоняване на бюджетни пари, които бягат от бюджетен контрол със знанието на самите управляващи. Това също е риск и то значителен за бъдещото състояние на публичните финанси-респективно на бюджетния дефицита и държавния дълг. В момента тези показатели са на завидно добро ниво, но това може много бърдо да се промени, ако продължават лошите практики посочени по-горе.

Трето, непрекъснатото щедро увеличаване на бюджетните разходи за силовите органи – МВР ДАНС, НСО, КПКОНПИ, ДА Разузнаване, ДА Технически операции, ДА Държавен резерв и военновременни запаси, както и за Прокуратурата и следствието не е довело до реализиране на очакванията на обществото в нито една от сферите, за която отговарят изброените органи. Ще припомним, че за 2018 г. по държавния бюджет за изброените институции са дадени един милиард и четиристотин милиона лв. /1.378 млн. лв./, а за 2019 г. сумата е 1.913 млн. лв. За съдебната власт отделно сумата 700 млн. лв. Ако поне една трета от тези средства през изтеклите тридесет години на преход бяха давани за образование и култура, със сигурност сега щяхме да имаме много по-друга среда и по-малко престъпления и нарушения на обществения ред.

Трябва да се намери подходяща форма, чрез която да се изисква прокуратурата да представя своя проект за бюджет пред народното събрание и да обяснява ефективността на разходите, които през годините нараснаха най-много.

Четвърто, риск за нашата икономическа и финансова стабилност представлява отлагането на нашето влизане в ERM 2. Беше обещано, че след като изпълним плана за действие, който предложихме на ЕК и на ЕЦБ , ще бъдем включени до края на месец юли 2019 г. в банковия съюз /съответната форма за страни, които не са част от еврозоната/ и в ERM2. Никой не говори и не обяснява каква е причината да не се изпълнява това намерение. Все пак е добре, че преди дни г-н Борисов потвърди стремежа на страната ни към еврозоната. За страната ни е от изключителна важност да се настоява до края на тази година да бъдем приобщени към валутния механизъм на ЕС. Това би намалило възможностите на всякакви вътрешни недоброжелатели да предизвикат вътрешна икономическа криза, чиято разрушителна сила помним от 1997 г.

Настоящето правителство и ръководството на БНБ трябва да направят всичко каквото трябва, за да бъде страната във валутния механизъм-ERM2 до края на 2019 г. Ако това стане, през следващите години страната е спасена от тежки кризи, разрушителна инфлация и ново обедняване на обикновените хора, все неща, които бяха организирани и предизвикани през 1996 г. чрез обезценката на лева.

Този риск поне засега е най-малък поради позицията на настоящото правителство и на ръководството на БНБ. Няма гаранции обаче, че в бъдеще, ако се струпат неблагоприятните влияния на една външна и вътрешна криза – дори само рецесия – няма да се намерят политици, които ръководени от своите себични стремежи за бързо забогатяване да се опитат да повторят всичко, което помним от 90-те години. Ето защо е от изключителна важност да се оценят своевременно всички фактори, които са от значение за нормалното икономическо развитие през следващите няколко години, както и да се надяваме, че усилията на ЕЦБ ще са резултатни спрямо европейската икономика.