Климатично изследване на ЕИБ: Българите имат добра представа за последиците от изменението на климата

Едва 38% от анкетираните разбират, че по-добрата изолация на сградите може да помогне за смекчаване на последиците от изменението на климата

Климат / Анализи / Интервюта
3E news
738
article picture alt description

Снимка: iStock by Getty Images.

Борбата с изменението на климата изисква общи действия - от страна на правителства, институции, предприятия и отделните граждани. Правилното осъзнаване на предизвикателствата, свързани с климата, има съществено значение за хората, за да могат да направят своя информиран избор. За да се оцени каква е обществената представа за изменението на климата в България, шестото издание на Климатично изследване на ЕИБ поставя акцент върху информираността на хората за изменението на климата в три основни области: определения и причини, последици и решения. Участниците отговориха на 12 въпроса и бяха класирани по скала от 0 до 10, като 10 означава най-високо ниво на информираност. Климатичното изследване на ЕИБ, в което взеха участие над 30 000 респонденти от 35 държави, включително държавите членки на ЕС, Обединеното кралство, Съединените щати, Китай, Япония, Индия и Канада, представя ценна информация за цялостното разбиране от страна на обществото за изменението на климата.

Основни констатации

  • Българските респонденти са получили 6,10/10 точки, което ги поставя малко под средното ниво за ЕС от 6,37/10 точки, при проверката на знанията за причините и последиците от изменението на климата, както и решенията за справяне с тях. Класацията се оглавява от Финландия с оценка 7,22/10, следвана от Люксембург (7,19/10) и Швеция (6,96/10).

  • Общи пропуски в информираността: Българските граждани са наясно за причините и последиците от изменението на климата, но все още има възможност за подобрение на тяхната информираност относно решенията. Подобно на констатациите в повечето страни от ЕС , голяма част от българските респонденти не знаят, че налагането на по-големи ограничения на скоростта по пътищата (86 %) или по-добрата изолация на сградите (62 %) могат да спомогнат в борбата с изменението на климата.

До каква степен хората осъзнават причините за изменението на климата?

Първият подиндекс е насочен към определението и причините за изменението на климата. В тази област резултатите за България са много близки до средните за ЕС (7,19 спрямо 7,21/10).


  • Що се отнася до определението за изменение на климата, повечето български респонденти (71 %) са избрали правилното определение („Дългосрочна промяна в глобалните климатични модели"), докато едва 6 % считат, че изменението на климата е измама.
  • Над три четвърти (79 %) са наясно, че основните причини за изменението на климата са човешки дейности като обезлесяване, селско стопанство, промишленост и транспорт. Същевременно под една четвърт от респондентите вярва в обратното (12 % считат, че климатичните промени се дължат на екстремни природни явления, като вулканични изригвания и горещи вълни, а 9 % смятат, че те се дължат на озоновата дупка).
  • На въпроса за тримата най-големи замърсители с парникови газове в света, повечето български граждани (66 %) правилно са избрали Съединените щати, Китай и Индия. При все това обаче една трета (34 %) са избрали отговор, в който не е включен Китай, което показва, че те не са наясно с неговото присъствие в тройката на най-големите замърсители, а още по-малко, че той е основният замърсител с CO2 в световен мащаб.

До каква степен хората осъзнават последиците от изменението на климата?

На въпроса за последиците от изменението на климата българските граждани получават 7,32/10 точки, което е под средното ниво за ЕС от 7,65/10 точки.

  • 85 % осъзнават, че то оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве (например, може да доведе до увеличаване на замърсителите в атмосферата като приземен озон и прахови частици).
  • Също така, 85 % правилно твърдят, че изменението на климата задълбочава глада по света, като влияе върху добивите на земеделски култури поради екстремните метеорологични условия.
  • По отношение на въздействието от изменението на климата върху морското равнище 64 % от българските респонденти са отговорили правилно, че нивото на световния океан се покачва, но над една трета (36 %) са посочили грешен отговор: по-конкретно 13 % от анкетираните са отговорили, че то се понижава, а 23 % са заявили, че изменението на климата няма конкретно въздействие върху морското равнище.
  • Повечето от българските респонденти (58 %, но с 11 процентни пункта под средното за ЕС) осъзнават влиянието на изменението на климата върху миграцията, което се изразява в ръст на принудителните разселвания в световен мащаб.

Познания за начините за борба с изменението на климата се различават

В последния подиндекс българските граждани са получили оценка 3,81/10 (доста по-ниска от средната за ЕС от 4,25/10), което показва значително по-ниско разбиране на действията, които могат да спомогнат за смекчаване на последиците от изменението на климата, в сравнение с другите две изследвани области. Това откроява обща тенденция в страните от ЕС, тъй като повечето от тях получават ниски резултати в тази област.

  • Голяма част от българските респонденти (76 %) са запознати с факта, че използването на продукти, подлежащи на рециклиране, може да спомогне за смекчаване на последиците от изменението на климата.
  • Освен това 62 % правилно твърдят, че използването на обществен транспорт вместо личен автомобил е стъпка в правилната посока.
  • Но изглежда само малка част (38 %) осъзнават, че по-добрата изолация на сградите може да помогне за смекчаване на последиците от изменението на климата.
  • Засега само една четвърт от анкетираните (25 %, т.е. със 17 процентни пункта под средното ниво за ЕС) разбират, че  по-рядкото закупуване на нови дрехи също може да повлияе положително.
  • Много малко респонденти (14 % или с 12 процентни пункта под средното ниво за ЕС) изглежда осъзнават, че намаляването на разрешената скорост по пътищата би спомогнало за смекчаване на последиците от изменението на климата.
  • Освен това повечето българи не си дават сметка за значителното въздействие, което използването на цифрови технологии може да окаже върху климата, като само 5 % от тях твърдят, че гледането на по-малко видеоклипове онлайн може да помогне.
  • Подобно на повечето страни в Европа, само малка част от българските граждани (29%, което представлява 15 процентни пункта под средното за ЕС) са в състояние да определят правилно индивидуалния въглероден отпечатък като „общото количество емисии на парникови газове, отделяни от дадено лице за една година‟.

Като климатичната банка на ЕС, Европейската инвестиционна банка инвестира в значими проекти, които подкрепят Зеления преход на България. През последните пет години за проекти в областта на климата в България Групата на ЕИБ е ангажирала над половин милиард евро. Примери за това са разширяването на системата на софийското метро, работата с общините в цялата страна за повишаване на енергийната ефективност и устойчивостта на климата, както и работата с банките-партньори за подпомагане на малкия и средния бизнес в неговата екологична дейност.

През 2023 г. ЕИБ отпусна финансиране за инсталирането на 1530 зарядни станции за електрически автомобили, които ще дадат тласък на навлизането на пазара на електически автомобили и ще противодействат на замърсяването на въздуха.  През тази година банката подписа споразумение за консултанска помощ с националната електрическа компания НЕК, за да я подпомогне в подготовката за изграждането на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които ще укрепят стабилността на електропреносната мрежа и ще дадат възможност за присъединяването на повече възобновяеми енергийни източници.

Вицепрезидентът на ЕИБ, Кирякос Какурис заяви:„Изменението на климата може да се ограничи само ако работим заедно. Важно е да се установят и отстранят пропуските в информираността, констатирани в Климатичното изследване на ЕИБ.

В ЕИБ предоставяме финансиране за борба с изменението на климата, но също така осъзнаваме и нашата роля да допринасяме за даването на гласност и образоването по този въпрос.

Образованието е мощен инструмент за промяна. Ангажираме се да допълним нашето финансиране с инициативи, които повишават нивото на осведоменост и познанията за климата. По този начин изграждаме устойчиво бъдеще, в което никой няма да бъде изоставен“.

Методологията на изследването, въпросникът и пълният набор от данни могат да се изтеглят от тук .

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща