EMI: На чужд гръб и 100 балансиращи тояги са малко

Автор: Калоян Стайков, Институт за енергиен мениджмънт

Пазарът на балансираща енергия остава нещо като последната черна кутия в сектор „Електроенергетика“, след създаването на Българската независима енергийна борса и задължението търгуваната по свободно договорени цени електрическа енергия да се търгува там (мярка, която изглежда е изчерпала своята полезност). Балансиращият пазар обаче остава непрозрачен, непредвидим – от информационна, технологична и регулаторна гледни точки, а реалните разходи за производители, търговци и клиенти стават ясни две седмици не след приключване на съответната сесия, а след края на календарния месец. И тези разходи, съвсем очаквано, избухват през май 2024 г.

Всичко започва с промени в Методиката за определяне на цените на балансиращата енергия, които влизат в сила от началото на май, макар че евентуалните проблеми се посочват и обсъждат няколко месеца преди това, включително при измененията в Закона за енергетиката, с които отпадат пределните цени на пазара. Новите текстове предвиждат и нови формули за определяне на цените при излишък и недостиг, както и въвеждането на коефициент, който увеличава/намалява цената за всеки 50 МВтч отклонение от баланса на системата. Именно в изчисляването на този коефициент е проблемът, тъй като за цена при излишък се взема най-ниската възможна, а при недостиг – най-високата възможна.

Не става съвсем ясно каква е причината за въвеждането на подобен коефициент, както и изчисляването му по подобен начин, освен обяснението на регулатора, че „Методиката за образуване на цените на балансираща енергия има за цел да стимулира и дисциплинира търговските участници да спазват своите графици и да управляват дейността си така, че да не изпадат в небаланси“. Това е принцип, който е залегнал и в Регламента за установяване на насоки за електроенергийното балансиране – цената за балансиране „наказва“ пазарните участници за всяко отклонение между техните прогнозни и реални графици за производство и потребление. Проблемът е, че новата методика превръща цената от наказателна в забранителна и лесно може да доведе до фалити както на производители, така и на търговци и крайни клиенти.

Първият проблем е липсата на данни за небалансите в реално време, които могат да помогнат на пазарните участници да работят в полза на системата и да смекчат необходимостта от използване на балансиращи мощности. Регулаторът побърза да обвини търговците – „[а]нализите показват, че тези случаи са в резултат на поведението на някои от търговските участници, които изпадат в небаланси поради неправилно управление на дейността и погрешно прогнозиране“.

Но пропусна да обърне внимание, че високите разходи за недостиг на електрическа енергия са концентрирани само в два дни на месец май. Ако съществуваше системен проблем с търговското поведение и прогнозирането на товара, щяхме да го видим и в някои от останалите дни, което не се случва. Това навежда на мисълта, че по-скоро не става въпрос за системен проблем, а за изключение, което се превръща във финансова катастрофа за някои търговци.

Вторият проблем е голямото разминаване между прогнозните небаланси и техните цени, които ЕСО публикува на всеки 15 минути, и окончателните цени, които се публикуват две седмици след края на месеца. Така прогнозните цени за недостиг в някои часове и дни на май варираха между 1500-2500 лв./МВтч, а окончателните достигнаха до 6342 лв./МВтч. Оставяйки настрана, че цени от 2500 лв./МВтч са твърде високи, разлика от 2,5 пъти между прогнозна и окончателна цена лесно може да докара търговски участник до ликвидни проблеми, а дори и до нещо по-сериозно.

Третият проблем е, че по силата на регламента цените за балансиращата енергия следва да са наказателни, но Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да гарантира, че системният оператор не генерира икономически ползи или загуби от организирането на балансиращия пазар. С други думи, методиката не трябва да води до печалби или загуби за търговските участници, които след това да се прехвърлят върху преносния оператор. Разбира се, винаги има разлика между прогнозни и реални данни, така че е практически невъзможно систематично операторът да не генерира печалби/загуби. Регулаторът очевидно не е приел подобен механизъм, защото позицията му, заявена по време на едно обществено обсъждане, е, че „като изминат няколко месеца и всички, които прогнозират, свикнат с новата методика, резултатите ще са съвсем различни“.

Подобно поведение напомня на дебатите за високи потребителски цени и успокоенията, че това е временен феномен, а в дългосрочен план цените ще се успокоят. На което икономистът Джон Мейнард Кейнс заявява:

„Но този дългосрочен план е подвеждащ водач за текущите действия. В дългосрочен план всички сме мъртви. Икономистите си поставят твърде лесна, твърде безполезна задача, ако в този бурен сезон всичко, което успяват да ни кажат е, че когато бурята отдавна е преминала, океанът пак е спокоен.”

Ако перифразираме горната мисъл – безполезно е след като някои търговци фалират, заради забранително високите цени за небаланси, които стават ясни твърде късно, регулаторът да направи анализ и да промени методиката си. Нещо повече – няма гаранция, че финансовите затруднения ще бъдат ограничени само до търговци и няма да се прехвърлят и към производители и потребители. И още повече – след излизане от пазара на едни търговци и прехвърлянето на производители и потребители към други търговци няма гаранция, че новите търговци няма да се изправят пред сходни предизвикателства.

Поведението на КЕВР е безотговорно както към пазара, така и към пазарните участници и единствената причина за това поведение е, че става въпрос за частни търговци и тяхната неспособност веднага да прехвърлят проблема върху производители и потребители. Ако обаче ситуацията беше обърната, какъвто например е случаят с либерализирането на небитовите потребители на ниско напрежение през 2021 г. веднага щеше да се намери „решение“. Над 2/3 от небитовите потребители тогава бяха изхвърлени при доставчик от последна инстанция, който също има наказателни цени, но за снабдяване с електрическа енергия, а регулаторът много бързо намери „решение“, което смъкна уж наказателните цени под тези на пазар „Ден напред“.

Добре е да се учим от грешките си и регулаторът да не чака фалити, концентрация на пазара, намаляване на конкуренцията и др., за да коригира методиката си и да въведе механизъм, който да компенсира търговските участници (при печалби за ЕСО) и системния оператор (при загуби за ЕСО). Успокоението, че след няколко месеца всичко ще е нормално, не е вярно не само на теория, но и на практика, защото цените за балансиращи услуги трайно се увеличават от началото на годината. С нарастването на присъединените ВЕИ мощности, които имат непостоянен характер на генерация, както и с ръста на електрифицирането на икономически и битови дейности единствено могат да се увеличат предизвикателствата пред прогнозирането. И вероятно в дългосрочен план търговските участници ще намерят решения и на тези предизвикателства, но е хубаво регулаторът да се погрижи дотогава все пак да са останали някакви участници на пазара.