Зеленият водород е прекалено скъп, но част от разходите могат да се намалят

Енергетика / Зелен преход , Свят
3E news
934
article picture alt description

Цената на зеленият водород остава силно дискусионна. Въпросът доколко и дали е скъп среща противоположни оценки сред експертите. Някои го изчисляват на много евтин, други  са категорични, че е много скъп и ще остане такъв в обозримо бъдеще. Проблемът е в това, че пазарът е в начален етап на развитие, няма осъществени проекти и действащи производствени мощности и затова на този етап може да се говори само за допускания за цената, а не на база на съществуващи данни. Всичко това усложнява инвестиционните процеси, тъй като без ясно разбиране за разходите, компаниите не могат да инвестират в проекти, а правителствата не могат да им окажат подкрепа.

Тава коментират от нидерландския институт TNO, който тези дни публикува доклад с оценка на настоящата стойност на водорода, произведен чрез електролизери в Нидерландия. Проучването е финансирано от Министерство на икономиката на страната. Изследването на TNO в известна степен преодолява тези посочени недостатъци, тъй като авторите са обработили информация от единадесет участника на пазара за четиринадесет текущи или планирани проекти за електролизери. Получена е конкретика от Air Liquide, Air Products, BP, Eneco и др.

„Страните бяха отворени към TNO. Те предоставиха обширни данни за своите настоящи и бъдещи проекти за електролиза. В резултат на това за първи път имаме много по-конкретна картина на разходите“, казва Marcel Weeda, експерт в TNO.

„Намерихме голяма група участващи компании, желаещи да предоставят данни за разходите за своите проекти. По този начин успяхме да разберем добре компонентите на разходите на този нововъзникващ пазар за производство на водород“, добавя той.

В резултат на това проучването на TNO предоставя възможно най-реалистичен преглед на най-важните компоненти на разходите за производство на възобновяем водород чрез електролиза. Резултатите отразяват корекция на цифрите от предпоследната пазарна консултация SDE++ (Sustainable Energy Transition Incentive Scheme), в която електролизата се оценява като една от поддържаните технологии. Тази консултация показа, че инвестиционните разходи за инсталация за електролиза от 100 мегавата (MW) са 2200 евро на киловат.

При последната пазарна консултация страните посочиха, че сега разходите са по-високи, но няма достатъчно основания за корекция. Въз основа на данните, които TNO е получила от участниците на пазара, тази сума за референтна инсталация от 100 МВт би възлизала на повече от 3000 евро за киловат.

Според изследването,  инвестиционните разходи за електролизерна инсталация с мощност от 100 МВт е 3050 евро/кВт, а на инсталация за 200 МВт – 2630 МВт. Това е много повече от изчисленията, направени по-рано. Така например, правителството на Нидерландия е изхождало от цена от порядъка на 2200 евро/кВт за обект от 100 МВт (според скорошно изследване на BloombergNEF, стойността на алкалните електролизери в Европа и САЩ днес са средно 2500 долара/кВт, а в Китай са много по-евтини).

TNO отбелязва, че през последните години разходите „рязко са нараснали“, тъй като енергията, материалите и работната сила са станали скъпи. Лихвените проценти и тарифите за свързване и пренос от мрежовия оператор TenneT също са се увеличили.

В резултат на това изравнената стойност на зеления водород (LCOH) днес в Нидерландия е 12 – 14 евро за кг. Най-съществената движеща сила за това е цената на електроенергията, капиталовите разходи и тарифите за пренос на високо напрежение (вж. водещата графика).

От TNO смятат, че разходите може да спаднат, ако се осъществят повече проекти за електролиза. Това ще даде възможност да се изградят устойчиви вериги за доставки, да се засили конкуренцията и се осигури ефект от мащаба.

Според мнението на TNO, за ускоряване на реализацията на проектите е необходима съществена подкрепа от страна на правителствата. Ако вътрешното производство на водород не започне в някакви „достатъчни обеми“, това може да има различни негативни последици, включително забавяне на развитието на офшорната вятърна индустрия в Нидерландия.  

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща