Електрификацията: Забравената в Европа опция за декарбонизация на индустрията

След като са прекарали години в съсредоточаване върху водорода, политиците трябва да насочат вниманието си към пряката електрификация, защото именно тя може да доставя 90% от топлината за промишлени процеси до 2035 г. Това е записано в ново проучване на мозъчния тръст Agora Industry, публикувано преди ден. „Има сериозни аргументи за насърчаване на електрификацията и използването ѝ чрез създаване на правилните стимули за насърчаване на приемането ѝ“, обяснява Франк Питър, директор на спомагателната група, част от доклада на Agora Energiewende.

Техният доклад идентифицира съществуващи и бъдещи технологии, които биха могли да отговорят на 90% от търсенето на топлинна енергия за процеси в ЕС до 2035 г. Това би изчистило две трети от промишлените емисии на ЕС, които в момента представляват около 20% от общите парникови газове на Европа.

Тези технологии варират от големи термопомпи, осигуряващи температури до 200 °C, които вече навлизат в хранително-вкусовата и хартиената промишленост. Има и нови плазмени горелки осигуряват топлина с температура до 5000 °C, който са нужни на тежката индустрия.

Мозъчният тръст твърди, че водородът получава много субсидии от ЕС чрез Водородната банка и схемата за важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI), докато пряката електрификация на индустрията е пренебрегната.

„Молим [политиците] да поставят същия фокус и подкрепа за директните електрически решения, както правим за водорода, за да го имаме на равна основа“, заяви Питър.

В края на краищата „виждаме, че водородните решения идват със своите предизвикателства“, обяснява той, като отбелязва, че цената на водорода, „зелен и син“ е много по-висока от „очакваното преди около три до пет години“. Това подчертава „бавното усвояване“ на водорода в Европа в последните години, добавя и изданието Euractiv.

План за индустриална електрификация на ЕС

За да коригира несъответствието в подкрепата, следващата Европейска комисия трябва да представи „план за индустриална електрификация“, за да премахне някои от бариерите, които са идентифицирали.

Това ще доведе до „индустриален съюз“, тъй като „в много по-малки компании има липса на съзнание, че съществуват директни електрически решения“, каза Питър.

Но планът би означавал потенциална промяна на някои закони на ЕС като Директивата за възобновяема енергия (RED), последно преработена през 2023 г., за да се определят „цели за разгръщане“ за пряка електрификация.

На теория текущата рамка RED изисква 42% от водорода, използван от индустрията, да бъде предимно „възобновяем“. Целта обаче засега е силно недостижима – сегашният дял на водорода е 0,2%. Заради това отварянето на закона към електрификацията може да се окаже изкушаващо за законодателите през следващия мандат.

„Определено трябва да помислим дали имаме нужда от конкретна цел за използването на директното електричество в индустрията“, обяснява Питър, добавяйки, че „това след това може да бъде прехвърлено в политически схеми като директивата за възобновяема енергия“.

Отвъд целите са необходими и схеми за финансиране за „изрично подпомагане на пряката електрификация“, твърдя анализаторите на Agora. И тогава идва въпросът за мрежата – предизвикателството за увеличаване на електрическите мрежи в Европа беше ключова причина, поради която политиците избраха водорода пред пряката електрификация като начало.

Регулаторите – които са задължени да планират много консервативно – трябва да бъдат упълномощени „да интегрират силна промишлена електрификация“ в планирането на мрежата, а производството трябва да получи „лесен достъп до мрежата“.

Това отразява призивите на мрежовата асоциация Eurelectric, която настоява за повече гъвкавост в способността на операторите да планират мрежи. По-свободните правила биха позволили на мрежовите оператори да инвестират в инфраструктура, преди тя да е необходима – рискувайки финансирането на неизползвани или недостатъчно използвани начини за подкрепа на индустрията.